В деня на пророк Йеремия – най-тъжният пророк, който трябвало да известява хората за бедите, които ги очакват, българите честват Ирминден. Той бележи началото на т.нар. Ирмина седмица и го почитат като празник на змиите.

6 май е една от малкото дати в календара, почитана не само от последователите на Христос, но и от мюсюлманите у нас - сунити, шиити, роми.

Днес Църквата почита паметта на светите братя Кирил и Методи – създателите на славянската азбука и писменост. Българите ги почитат и с един светъл национален празник – 24 май, ден на българската писменост и култура.

Денят, в който църквата отбелязва светлата памет на св.Герман, патриарх Цариградски, в българския народен календар е станал популярен като Герман.

В деня на Възнесение Господне българите отбелязват Спасовден. Той се чества винаги в четвъртък, 40 дни след Великден.

Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - богът на войната, син на Юпитер и Юнона. За римляните Марс е божествен войн, който води непрестанни битки със злото в света и демоните в природата, които господстват през зимата. Той е всеотдаен покровител на природата, съпричастен към нейното възраждане и прелестно обновление през март.

Днес е Черешова задушница, която се отбелязва в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница. Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.

Днес църквата чества светлата памет на равноапостолите Константин и неговата майка Елена. Живяли в началото на 4 век, те отдават живота си, за да посеят христовата вяра в сърцата на безпощадните езичници.

Днес православната църква отбелязва един от най-големите християнски празници - Петдесетница. Той се чества на 50 дни след Великден - винаги в неделя, откъдето идва и името му.