"Вземи си ръкавиците, да си разходим мислите". На Коледа Георги Господинов припомни свой стих

"Там, където не сме" бе издадена през 2016 година и събира стихове, писани в периода 2006-2016 година.

Книгата е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90-те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното – можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му.

"Тихо утро, свято утро... Честито Рождество!", пише Господинов и публиква следните стихове:

Оставихме трапезата невдигната,
ни чистили, ни мели,
дали са идвали тук снощи нашите умрели,
небето се отваря тази вечер,
ще дойдат гладни, няма да им пречим.
Небето се отваря, дали ще ни намерят,
далеч сме, мястото е друго
(виж пламъкът трепери).
Мястото е друго, но небето не e.
На сутринта ще прекосим през стаята уплашени,
ще мернем крадешком дали са празни чашите
(защото той си падаше).
Дали не липсва нещо от сармите,
тя толкова обичаше сарми, стафиди...
Дали бих искал да ги видя,
или да си остане тайна, страх...
Свещта е догоряла,
чиниите с остатъци по тях...
Вземи си ръкавиците, да си разходим мислите,
да дишаме студа, какво пречистено
небе, пречистен сняг, новородено слънце.
След рождеството всички спят до късно.
Тихо утро, свято утро...
Една жена излиза и отваря пощенската си кутия,
ще трябва да е нещо важно щом е тъй нетърпелива.
Родил се е, ще кажем и отминем,
но не казваме...
Кутията е празна.

из Там, където не сме.

"Всяка година на този ден, днес още по-лично...", пише още писателят и поет.

ФрогНюз