В Сирия убиват с ракети, у нас с лъжи. Докога?

Грешат, не защото не знаят, а защото мислят, че знаят, казва за подобни екземпляри Жан-Жак Русо.

Кирил Домусчиев не прави изключение от общото, колкото и да му се иска да е специален. Собственикът на "Лудогорец" и председател на КРИБ (една от четирите работодателски организации) обича светлината на прожекторите. Например в четвъртък сутринта по Нова тв се опита напоително да обяснява кое е грешно и кое правилно в държавата. Грешното, разбира се е в миналото и за него е виновен Иван Костов - сделката с американските ТЕЦ в Марица изток. Най-невинен е Бойко Борисов, защото му се паднало такова наследство.

Най-готин от министрите пък бил финансовият - Владислав Горанов. Горанов, например, разбирал проблема със сивия сектор и затова по автосервизите тръгнали да вадят укрити доходи и данъци. Звучи справедливо, но защо ли същият Горанов не праща потери и в предприятията на Домусчиев? В тези в Пещера например?  Може би защото двамата, освен че са приятели, са и съседи в ултра луксозния комплекс „Есте Хоум енд Спа“, собственост на... братя Домусчиеви. Каква изненада. Техни съседи разправят, че всяка вечер двамата обсъждали държавно-частните дела на N брой чашки с огнена вода. Както казва Смирненски:

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола — старият Дявол —
в дома си на чашка абсент.

Кога още поетът е прозрял някои неща.

Затова е редно, следващият път, когато ще хвали Горанов, Домусчиев да започва с думите: Мой добър приятел и съсед...

В белите държави, кой знае защо, ако крупен бизнесмен и финансов министър се окажат съседи и приятели, веднага тръгват съмнения, които обикновено завършват с оставки и съдебни дела. Всъщност знайно е защо. Както е знайно, защо у нас не е така.

Домусчиев твърди още, че не познава Делян Пеевски и няма нищо общо с него. Не е за вярване. Та нали добрият му приятел Влади Горанов е много добър приятел и с Пеевски. Няма как да не си говорят за него, нали? Тия Домусчиев да ги разправя на... медиите.

Освен това в биографията на Горанов има доста ярък факт, записан дори в Уикипедия. През 2014 г., докато е депутат в 42-то Народно събрание Горанов обявява, че напуска политиката, поради „невъзможността да се развива пълноценно“. По думите на Бойко Борисов, Горанов заявил, че неговите колеги станали милионери, а той седи „в тази зала за 2000 лева“.

Мъка. Очевидно по-късно, когато Борисов му предложил (а на Борисов му предложил някой друг) да оглави финансовото министерство, младият Горанов е открил "възможност да се развива пълноценно". Не за 2000 лева, естествено.

Със същият език си служат и повечето медии. Пеевският медиен башибозук, например, пласира към публиката фалшиви послания с цел да я манипулира. Например получава се заповед Радан Кънев да бъде разкостен. Веднага се измислят направо болни сюжети само и само да бъде омаскарен. Най-примитивен е сюжетът как Кънев под диктовката на Иван Костов готви атентат срещу Бойко Борисов. За разнообразие и срещу Сотир Цацаров. Истината е съвсем друга. Кънев е на мушката, защото дискредитира Пеевски. Освен това РБ заплашва да измести ДПС като балансьор не само в парламента, но и в бизнеса, което кликата около Пеевски не може да понесе.

В лицето на зализания министър Божидар Лукарски Пеевски откри своя Павлик Морозов в РБ. Ролята на Троянски кон доста се понрави на лидера на СДС и той се захвана с всички сили да разкрие таланта си. Пеевските медии вече не питат защо е ходил да се среща с "банкера беглец" Цветан Василев.  Нито дали е получавал и колко пари. Къде ги е занесъл и пр.

Не се интересуват дори от тъпата и вредна политика на Лукарски и компания (все "сини" гъзари) спрямо Вазовските заводи в Сопот и въобще спрямо ВПК. Истината е проста и тъжна: Лукарски - Морозов трябва да направи необходимото Пеевски да лапне и завод "Дунарит" в Русе. След него и други предприятия от ВПК. Какво от това, че хиляди ще останат на улицата.  

По подобен начин се държат и медиите на Иво Прокопиев. Факт е, че се обявяват срещу кръга #Кой и срещу домогванията на Пеевски да усвои цялата държава. Но в позицията на Прокопиев обаче има и корист. Ако успее да елиминира Пеевски от играта, се превръща в основен фактор в държавата. Това може да означава край на валутния борд и други експерименти, които да обезценят многомилионни дългове на малцина и да превърнат в бежанци мнозина. Голямата цел, по традиция, е власт, власт и пак власт. В този смисъл наистина е странна щедростта на фондация "Америка за България" към медии и НПО-та, свързвани с Прокопиев и неглижирането на други извън този кръг. Години наред. Дали пък наистина там не функционира схемата "ти на мене - аз на тебе", както се говори? 

Разбира се има и медии, които защитават други интереси. На Сашо Дончев, собственик на "Овъргаз", Огнян Донев, собствеик на Софарма, различни групировки и партии. Цветан Василев също е обвиняван, че използва медии да се защитава и да прокарва свои тези. В неговия случай обаче има една особеност: лишен е от финансов ресурс. Противниците му знаят това, защото заслугата е тяхна.

Партийните медии пък боравят предимно с езика на пропагандата. Каквото й да ти казват, разбирай, че трябва да гласуваш за техния вожд. 

Има обаче и медии, известни като "самостоятелни бойни единици". Те са предимно в интернет и постоянно са на ръба на оцеляването. Правят компромиси, но се стараят да запазят обективност. Точно те вадят кирливите ризи на мафиотизираните кръгове във върхушката, което им коства закани, натиск и съдебни дела. Журналистите с ясна гражданска позиция вече са в "Червената книга".

Най-страшно обаче е говоренето прокуратурата. Там не става дума просто за лицемерие, а за злоумисъл. Последният пример е със защитения свидетел срещу КТБ Бисер Лазов. Срещу него има десетки сигнали за криминални сделки по придобиване на активи от КТБ за стотици милиони. Последният е за сделки в размер на 300 млн, сигналът е подаден от гражданското сдружение "Ние гражданите". Държавното обвинение обаче отказва да разследва престъплението. Формални обяснения всякакви. Само че отказа от правосъдие и справедливост е ужасен. Това демотивира обществото. И натрупва недоволство, което лесно се трансформира в ярост. Защото е очевидно, че зад формалните обяснения се крие нещо много страшно. Корупция и зависимости са му синоними.

Причините, зад публичните изяви да има скрит смисъл, са много. Преди всичко това отношение към обществото е едно огромно лицемерие. Оттам насетне, каквото й да ви говорят, да знаете, че става дума за пари, прикриване на лични интереси, зависимости, нечисти намерения, съмнителен бизнес, корупция и дори антинационални действия. Ще успяват докато обществото ги търпи. Пределът би трябвало отдавна да е достигнат, че и преминат. Оттук нататък всяка толерантност към фалша и лъжите ще стеснява свободата ни драматично. Това със сигурност застрашава не само свободата ни, но и духовното и физическото ни оцеляване. Като нация и отделни граждани. В Сирия убиват хората с ракети, а тук ни размазват с фалш и корупция. Не знам кое е по-лошо...

Борис Петков