За „Ползата от безполезното“: да имаш или да бъдеш?

В днешния забързан консуматорски свят хората сякаш се фокусират само върху това, което носи печалба и бързи, видими резултати. Тази все повече засилваща се тенденция води до атмосфера на бездуховност, лишена от чувства и творчески пориви. Проф. Ордине е категоричен: мерило за стойността на човека не е това, което притежава. Свободата е ценността, която ни прави човеци. Свободните личности могат да се извисят над практичните или търговски цели и да допринесат за културното и гражданското израстване на човечеството. Знанието е ценно само по себе си, а не заради способността му да донесе практическа полза или печалба.

Мнозина посвещават живота си единствено на печеленето на пари и власт, което води до все по растящо духовно опустошение на съвременното общество. Ордине смята, че стремежът единствено към полезното не е белег на цивилизованост, а точно обратното - той ни връща към ранните етапи от човешката история. Италианският професор си служи с красноречив пример, даден от Какудзо Окакура:„Първобитният човек излиза от състоянието си на скот в момента, в който поднася гирлянда на момичето си. Издигайки се над първичните си нужди, той се превръща в човек. Когато проумял каква може да бъде употребата на безполезното, човекът престъпил прага на царството на изкуството.“ Наистина този пръв поглед безполезен жест, какъвто е поднасянето на едно цвете, в действителност е белег за човешко и съдържа в себе си цялото послание, залегнало в „Ползата от безполезното“. Защото радостта, любопитството, възхитата пред красивото, са нещата, които ни издигат над първичните ни нужди, превръщат ни в хора, правят живота ни искрящ. Ето какво казва самият Ордине: „Сред многото несигурности все пак едно нещо е сигурно: ако оставим да отмре споделеното невъзнаградено, ако се откажем от генериращата мощ на безполезното, ако се вслушваме само в отчайващата песен на сирените, която ни кара да гоним печалбата, тогава ще бъдем единствено в състояние да произведем една болна и безпаметна общност, която, безпътна, ще стигне дотам да изгуби смисъла на собственото си съществуване“. „Ползата от безполезното“ е вдъхновено пътуване в света на историята, културата, изкуството и науката, истинска наслада за духа, което ни кара да бъдем, а не да притежаваме. Защото животът е чудо, което можем да наблюдаваме с искрящи от любопитство и вдъхновение очи.

 

Нучо Ордине е италиански професор, роден през 1958 г. Преподавател е по литература в университета в Калабрия. Интересите му са в сферата на хуманитаристиката и Ренесанса. Носител е на много почетни награди на Франция, Италия и Русия. Книгите му са преведени на редица езици, в това число на китайски, японски и руски. Известният писател, философ и критик на културата проф. Джордж Стайнър му посвещава своята книга „Моите ненаписани книги“ (ИК „Изток-Запад“).

Проф. Ордине е в България за представянето на „Ползата от безполезното“ на 29 октомври от 17 часа в Народната библиотека.