20|
11360
|30.10.2015
АКТУАЛНО
Министър Горанов определи Симеончовците и губещите през 2016 година
Параметрите на държавния бюджет за догодина вече са ясни. Какво ни се пише, след като на извънредно заседание днес министерският съвет приема бюджета за 2016 г. Губят всички българи - това е от ясно по-ясно. Губят и живеещите днес в страната данъкоплатци, както и тези които ще се родят през следващите 10 години, защото те ще изплащат нарастващият с обезпокоителни темпове държавен дълг.
Държавата поема курс към усилено харчене-само за 365-те дни на 2016 година. Планираните от финансовия министър разходи са с 2 милиарда лева повече. Казано с цифри, на разположение на правителството за тази операция ще са близо 21.8 милиарда лева. Навсякъде, където и да погледнеш в разходната част на бюджет 2016 има увеличение в сравнение с 2015 година.
Грубо пресметнато- на общините повече с 200 милиона, за пенсии, също с толкова, за здравеопазването малко по-малко-40 милиона лева. Май само на БНР, БНТ и БТА парите се запазват същите като през тази година.
Понеже очакваме и икономически ръст с по-висок БВП, скача ни и вноската в европейската хазна- за първи път тя ще е над 1 милиард лева. Парите за издръжката на държавните чиновници също скачат, въпреки „твърдото намерение на правителството да ограничи административните разходи“, както бе заявено в обяснението на бюджет 2015 и вероятно ще бъде повторено в бюджет 2016.
Нека да видим кой ще се облагодетелства
от тези повишени параметри на харчлък, които правителството и Народното събрание без съмнение ще приемат. На първо място -кметовете на общини, които освен европроектите, ще могат да харчат и повече бюджетни пари. А както е добре известно, всеки проект си върви с комисионната, така че очаквайте нови луксозни лимузини да видите пред повече общини в България. Което обяснява и хъса на местните избори в битките за стола на градоначалника на политически партии и местни икономически структури. Покрай кметовете ще се облажат и техните верни хора-бизнесмени, абонирани за обществени поръчки, които помагат в харченето.
Държавните чиновници също ще са добре. От разчетите се вижда, че не само няма да има съкращения сред тях, но и заплатите им ще се повишат. Което със сигурност ще ги направи по-верни на работодателите си. С 10 милиона например скачат парите за Министерски съвет, от тях 5 милиона лева е увеличението за заплати на персонала.
Министерството на финансите е разписало точно колко могат да бъдат разходите за заплати и осигуровки на служителите в министерствата. Прави впечатление обаче, че сумата е с 250 млн. лв. повече. Това буди основателно съмнение дали през тази година ведомствата ще успеят да се вместят в заложените съкращения от 10%. Планът беше да се спестят около 330 млн. лв. през 2015 г., но самият Горанов многократно е казвал, че засега няма успех.И излезе прав.
Пари ще има и за най-близките до властта фирми, занимаващи се с пътно строителство. Магистралите ще продължават да се строят и лентички ще се режат, както досега на всеки десетина километра, а „нашите“ фирми, обикновено в консорциум, за да не бият на очи, ще се отчетат където трябва. Или както казва модерният фолклор- „В асфалта е истината, тук и да откраднеш, няма да те хванат“.
От 1 януари догодина минималната работна заплата става 420 лева, предвижда още проектобюджетът. Вдигането на МРЗ води автоматично до вдигане и на средната работна заплата. А това веднага се отразява в заплащането на депутатския труд, който също поскъпва. Така че и депутатите ще са доволни. Ако пък се вдигнат заплатите на депутатите, това ще доведе и до увеличаване на разходите за още няколко институции, където доходите на служителите се изчисляват на база на депутатското възнаграждение. С което доволните из разни институции със съмнителен принос за развитието ни като държава се увеличават.
Дотук добре, макар че със сигурност ще има и още доволни от бюджет 2016, но те са все свързани с властовите ресурси, корупционните практики, сивата икономика и ъндърграунда, така че не си струва да ги описваме подробно. Стигаме обаче до най-важния въпрос- откъде икономически слабата и кретаща на дъното на ЕС по производителност на труда,доходи и социални плащания България ще намери допълнителните 2 милиарда лева.
За да стане това, трябва да има увеличение на приходите, от другаде пари в страната, като изключим отпусканите ни по еврофондовете, не идват. Чуждестранните инвестиции се свиха до символични размери, малкото българи с пари не инвестират в икономиката и в създаването на работни места, а в луксозни коли, имоти и свободно време.
Значи,
данъците трябва да се увеличават-и преките, и косвените.
Поне такова е намерението на министър Горанов, ако се погледне приходната част на неговия бюджет. Той е заложил да бъдат събрани повече средства спрямо тази година от всички видове данъци – преки и косвени. От ДДС би трябвало да влязат 670 млн. лв. повече спрямо 2015 г., а от акцизи – 490 млн. лв. Държавната хазна от години разчита само на тези данъци-сигурни са и се взимат от всеки заедно с покупката в магазина или на бензиностанцията.
Това не би било тревожно, ако у нас имаше реално повишаване на покупателната способност на населението, тогава щяхме да харчим повече и следователно повече ДДС и акциз да влизат в хазната. Но ако нямаме увеличение на доходите, откъде ще се увеличат косвените данъци? Защото в бюджета е предвидено да се увеличат само заплати на чиновници и пенсиите-с 2.5% или средно с около 12-15 лева.
Има два варианта-чрез увеличаване цените на потребяваните стоки и услуги и повишаване събираемостта на акцизите при внос на акцизни стоки. Като добре знаем как и за кого работят митниците, едва ли оттам ще дойде милиард лева повече. Остава другото-по-скъпи стоки и услуги ,без които не можем и повече ДДС в хазната. Сред кандидатите за поскъпване са горивата, електроенергията, „вредните храни“, цигарите.
Ами ако това не стане, ако Бойко се уплаши от евентуална народна реакция и отново реши да е добрият чичко-премиер? Тогава става същото ,каквото и тази есен- министър Горанов иска и получава актуализация на бюджета, вдигаме бюджетния дефицит с нов дълг, независимо дали пласиран на външния или вътрешния пазар. Неслучайно има едни 5.3 милиарда лева дълг, който е разрешен да консумиране догодина, какво пречи да се добавят още милиард или два. Ще има малко театър в парламента, малко шум от опозицията, ако въобще има такава и толкова.
От тук много лесно можем да определим и губещите от бюджет 2016 на министър Горанов. На първо място, това са всички българи ,които си купуват нещо в магазините, имат жилище и работна заплата, които се облагат с данък. На второ място, това са живеещите днес в страната данъкоплатци, както и тези които ще се родят през следващите 10 години, защото те ще изплащат нарастващият с обезпокоителни темпове държавен дълг. Дали това ще стане с криза, както в Гърция или доброволно, засега е трудно да се прогнозира.
Петър Станимиров
Грубо пресметнато- на общините повече с 200 милиона, за пенсии, също с толкова, за здравеопазването малко по-малко-40 милиона лева. Май само на БНР, БНТ и БТА парите се запазват същите като през тази година.
Понеже очакваме и икономически ръст с по-висок БВП, скача ни и вноската в европейската хазна- за първи път тя ще е над 1 милиард лева. Парите за издръжката на държавните чиновници също скачат, въпреки „твърдото намерение на правителството да ограничи административните разходи“, както бе заявено в обяснението на бюджет 2015 и вероятно ще бъде повторено в бюджет 2016.
Нека да видим кой ще се облагодетелства
от тези повишени параметри на харчлък, които правителството и Народното събрание без съмнение ще приемат. На първо място -кметовете на общини, които освен европроектите, ще могат да харчат и повече бюджетни пари. А както е добре известно, всеки проект си върви с комисионната, така че очаквайте нови луксозни лимузини да видите пред повече общини в България. Което обяснява и хъса на местните избори в битките за стола на градоначалника на политически партии и местни икономически структури. Покрай кметовете ще се облажат и техните верни хора-бизнесмени, абонирани за обществени поръчки, които помагат в харченето.
Държавните чиновници също ще са добре. От разчетите се вижда, че не само няма да има съкращения сред тях, но и заплатите им ще се повишат. Което със сигурност ще ги направи по-верни на работодателите си. С 10 милиона например скачат парите за Министерски съвет, от тях 5 милиона лева е увеличението за заплати на персонала.
Министерството на финансите е разписало точно колко могат да бъдат разходите за заплати и осигуровки на служителите в министерствата. Прави впечатление обаче, че сумата е с 250 млн. лв. повече. Това буди основателно съмнение дали през тази година ведомствата ще успеят да се вместят в заложените съкращения от 10%. Планът беше да се спестят около 330 млн. лв. през 2015 г., но самият Горанов многократно е казвал, че засега няма успех.И излезе прав.
Пари ще има и за най-близките до властта фирми, занимаващи се с пътно строителство. Магистралите ще продължават да се строят и лентички ще се режат, както досега на всеки десетина километра, а „нашите“ фирми, обикновено в консорциум, за да не бият на очи, ще се отчетат където трябва. Или както казва модерният фолклор- „В асфалта е истината, тук и да откраднеш, няма да те хванат“.
От 1 януари догодина минималната работна заплата става 420 лева, предвижда още проектобюджетът. Вдигането на МРЗ води автоматично до вдигане и на средната работна заплата. А това веднага се отразява в заплащането на депутатския труд, който също поскъпва. Така че и депутатите ще са доволни. Ако пък се вдигнат заплатите на депутатите, това ще доведе и до увеличаване на разходите за още няколко институции, където доходите на служителите се изчисляват на база на депутатското възнаграждение. С което доволните из разни институции със съмнителен принос за развитието ни като държава се увеличават.
Дотук добре, макар че със сигурност ще има и още доволни от бюджет 2016, но те са все свързани с властовите ресурси, корупционните практики, сивата икономика и ъндърграунда, така че не си струва да ги описваме подробно. Стигаме обаче до най-важния въпрос- откъде икономически слабата и кретаща на дъното на ЕС по производителност на труда,доходи и социални плащания България ще намери допълнителните 2 милиарда лева.
За да стане това, трябва да има увеличение на приходите, от другаде пари в страната, като изключим отпусканите ни по еврофондовете, не идват. Чуждестранните инвестиции се свиха до символични размери, малкото българи с пари не инвестират в икономиката и в създаването на работни места, а в луксозни коли, имоти и свободно време.
Значи,
данъците трябва да се увеличават-и преките, и косвените.
Поне такова е намерението на министър Горанов, ако се погледне приходната част на неговия бюджет. Той е заложил да бъдат събрани повече средства спрямо тази година от всички видове данъци – преки и косвени. От ДДС би трябвало да влязат 670 млн. лв. повече спрямо 2015 г., а от акцизи – 490 млн. лв. Държавната хазна от години разчита само на тези данъци-сигурни са и се взимат от всеки заедно с покупката в магазина или на бензиностанцията.
Това не би било тревожно, ако у нас имаше реално повишаване на покупателната способност на населението, тогава щяхме да харчим повече и следователно повече ДДС и акциз да влизат в хазната. Но ако нямаме увеличение на доходите, откъде ще се увеличат косвените данъци? Защото в бюджета е предвидено да се увеличат само заплати на чиновници и пенсиите-с 2.5% или средно с около 12-15 лева.
Има два варианта-чрез увеличаване цените на потребяваните стоки и услуги и повишаване събираемостта на акцизите при внос на акцизни стоки. Като добре знаем как и за кого работят митниците, едва ли оттам ще дойде милиард лева повече. Остава другото-по-скъпи стоки и услуги ,без които не можем и повече ДДС в хазната. Сред кандидатите за поскъпване са горивата, електроенергията, „вредните храни“, цигарите.
Ами ако това не стане, ако Бойко се уплаши от евентуална народна реакция и отново реши да е добрият чичко-премиер? Тогава става същото ,каквото и тази есен- министър Горанов иска и получава актуализация на бюджета, вдигаме бюджетния дефицит с нов дълг, независимо дали пласиран на външния или вътрешния пазар. Неслучайно има едни 5.3 милиарда лева дълг, който е разрешен да консумиране догодина, какво пречи да се добавят още милиард или два. Ще има малко театър в парламента, малко шум от опозицията, ако въобще има такава и толкова.
От тук много лесно можем да определим и губещите от бюджет 2016 на министър Горанов. На първо място, това са всички българи ,които си купуват нещо в магазините, имат жилище и работна заплата, които се облагат с данък. На второ място, това са живеещите днес в страната данъкоплатци, както и тези които ще се родят през следващите 10 години, защото те ще изплащат нарастващият с обезпокоителни темпове държавен дълг. Дали това ще стане с криза, както в Гърция или доброволно, засега е трудно да се прогнозира.
Петър Станимиров
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads