Ако си срещу кмета, няма социални помощи във Видинско

Рангел от Тошевци вече очаква с мъка зимата. Мечтата му била след изборите да види нов кмет и нова надежда, а предизборната кампания му припомнила какво е да си жив. Но за вота изненадващо жителите на Тошевци се утроили и преизбрали старата кметица. Рангел твърди пред НТ, че откакто се опълчил на кметицата, тя се заела да му го връща и му спряла помощите. Останал единствено с пенсията си от 170 лева, но без хранителни помощи.

Заради смелостта да каже „не”, от него се отрекъл и синът му. Вече подминава бащиния дом, а на Рангел се наложило да намери друг, за когото да се грижи. Говори без страх, защото след като му отнели помощите, вече няма какво да губи. Вижда бъдещето си единствено в гробищата. 

В Брегово с гордост Васил си спомня старите времена, когато получил бронзов медал на труда, но политическият цвят не прощава. След като участва в митинг на СДС, са му спрени всякакви права. За негово нещастие кметът на Брегово се оказал с противоположен цвят - червен. Освен работа, за Васил няма и помощи. От общината дори махнали кофата за боклук от портите му. Твърди – отново по нареждане на кмета.

И ако Васил все още има сили да отстоява вижданията си, при съпругата му нещата стоят другояче, тъй като е болна от рак. За държавата обаче тя е здрава – не получава никакви помощи. Получава единствено 19.50 лева за лекарства. Държавата не помага и затова на помощ идва възрастната й майка.

Заради липсата на работа и помощи преди две години Васил подал жалба до Комисията за защита от дискриминация, но все още чака отговор. Междувременно кметът на Брегово е преизбран за пети мандат. 

И трета община във Видинско преди седмица преизбра своя стар кмет – Бойница. Най-бедното място в целия Северозапад. Иван Минков не отива да гласува заради влошено здравословно състояние и така е лишен от безплатна храна. Така вече трета година. Не намира работа, а оттук идва и проблемът с липсата на осигурителен стаж. Идва ниската пенсия от 130 лева. 

И преди, и след избори българският Северозапад остава пуст и тъжен, а малкото останали хора ще продължават още поне четири години да оцеляват в сянката на голямата политика.