Ето минималната заплата в различни сфери след договорка на бизнеса и работодатели

Търговията на едро и дребно са двете икономически дейности с най-голям принос за високия среден ръст на минималните осигурителни доходи от 7,5% за 48 от икономическите сектори, за които синдикати и работодатели се договориха.

 За работещите в сферата на търговията догодина осигурителните прагове за различните категории персонал скачат с 8,3%. Увеличението не е най-високото договорено при тазгодишните преговори, но в сектора заетите са най-много – 332 174 души. За квалифицираните работници в търговията прагът се вдига от 550 на 600 лв., а за специалистите на 1030 лв. при сегашни 950 лв.

„Радвам се, че успяхме да постигнем договореност за тези увеличения със Съюза на търговците в България”, заяви Наташа Михова, председател на Синдикалната федерация на услугите към КНСБ. Отчетени са както по-високите нива на заплащане на персонала в търговските вериги, така и възможностите на малките магазини в страната.

„Производство на месо и месни продукти” обаче е рекордьорът сред икономическите дейности по ръст на осигурителните вноски догодина. Скокът там е с цели 24,5% за отделните категории работници. Новите нива за тях бяха едни от първите договорени между синдикати и работодатели. „Увеличението е голямо, тъй като през последните три години общо взето не бяхме сядали да преговаряме и осигурителните прагове бяха замразени”, коментира Славчо Петров, шеф на Федерацията на независимите синдикати в хранителната промишленост към КНСБ.

В същото време за първите пет месеца на тази година данните на НОИ за реалните доходи, върху които се превеждат осигуровките в сектора, разкриват че има възможност и за по-сериозен ръст на минималните нива. Голямото увеличение при месарите обаче се дължи най-вече на по-чувствителното вдигане на осигурителните прагове за квалифицираните работници и служители и ръководните кадри. Така например с над 440 лв. скача прагът за ръководители на предприятия от месната индустрия за догодина и той вече ще е 1430 лв. Между 180 и 230 лв. пък е увеличението за специалистите, които вече ще се осигуряват минимум на 945 лв., а за квалифицираните работници ръстът е със 165 лв. до осигурителен праг от 612 лв.

За първи път от доста години са договорени по-високи нива в консервната промишленост, където средното нарастване на минималните заплати по категории персонал е 9,6%, както и за млекопреработвателната индустрия, където е договорен среден ръст от 5,4%.

Втори по ръст са осигурителните прагове на заетите в мелничарската индустрия – с 18%. И тук данните на НОИ показвали, че реално осигуровките се плащат върху доста по-високи заплати от праговете. „Увеличението на праговете в тази икономическа дейност е мярка срещу сивия сектор, срещу работодателите, които нелоялно конкурират останалите фирми в бизнеса, като плащат на ръка, а осигуряват работниците си на минимума“, обясниха от КНСБ. Тук осигурителният праг за квалифицирани работници става 650 лв. от 535 лв., а за оператори на машини и съоръжения – 800 лв. от 655 лв.

Двуцифрен растеж има и в мебелната и дървопреработващата промишленост – с 13,3% и 13,1%. В двете икономически дейности обаче нивата на заплащане като цяло са ниски, а осигурителните прагове за повечето категории персонал граничат до минималната работна заплата за страната. „Тъй като тя се увеличава с 13% от 1 януари 2016 г. в сравнение с 1 януари 2015 г., бе резонно и минималните осигурителни доходи да се вдигнат с този процент“, обясни Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Така от догодина с 20 лв. се увеличават минималните месечни суми, върху които се начисляват осигуровките за квалифицираните работници и машинните оператори и те стават 440 лв. С 20 лв. ще нараснат и праговете за техниците и приложните специалисти до 460 лв.

Увеличението на осигурителните прагове в строителството от 2016 г. е с 9,6%, като в бранша са заети 120 000 души. Минимумът върху който ще се осигуряват квалифицираните строителни работници и машинни оператори догодина ще бъде 580 лв., което е с 40 лв. повече от тази година. За техниците и приложните специалисти – прагът става 600 лв. при 560 лв. в момента. „Когато двете страни – работодатели и синдикати, подходят отговорно и отчитат реалностите в конкретния бранш, няма проблем да се стигне до договореност“, каза Иоанис Партениотис, шеф на строителния синдикат към КТ Подкрепа и вицепрезидент на конфедерацията. В годините на най-тежката криза – 2009, 2010 и 2011 г., осигурителните прагове в строителството бяха почти замръзнали, припомня той.

Сега когато строителният бранш се развива добре благодарение на усвояването на евросредства по различни оперативни програми в изграждането на инфраструктурни обекти, имаме основание да погледнем по оптимистично с Камарата на строителите в България, допълва той. Още повече, че има раздвижване и на имотния пазар заради намалените лихви по кредитите. За длъжностите не изискващи квалификация в бранша, ще може да се дава и минималната работна заплата, която догодина става 420 лв.

В производството на облекло минималните доходи за осигуряване догодина нарастват със 7%. Ръстът е основно продиктуван от следването на по-високата минимална работна заплата – квалифицираните шивачки ще се осигуряват минимум на 440 лв. при сегашни 413 лв. Специалистите в индустрията пък ще плащат осигуровки върху поне 600 лв. доход при сегашни 598 лв.

В 37 икономически дейности не бяха проведени преговори между синдикати и работодатели. За тях вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин административно налага средния постигнат ръст на договаряне – 7,5%. Срещу това решение се обявиха всички работодателски организации и поискаха замразяване на нивата в тези икономически дейности. За 2016 г. дори някои от работодателските организации категорично се обявиха против отмяната на тези преговори. Налагането на високи осигурителни прагове от държавата е вмешателство на пазара на труда, което ще доведе до съкращения на персонал и увеличаване на сивия сектор, смятат работодателите. Очаква се през 2016 г. държавата, синдикатите и работодателите да изработят нов механизъм с обективни критерии за установяване на минимални работни заплати в браншовете, където няма сключване на колективни трудови договори.