Политиците не искат работещо, а МВР за мокри поръчки

Така МВР, което години наред послушно  изпълняваше ролята на държавен охранител, разбра,  че оттук насетне за труда си ще получава двойно по-малко. Истината е, че полицаите никога не са били  унижавани толкова, колкото сега.   Разбраха, че търпението, което са имали досега и надеждите, че нещата могат да се променят, са били напразни, а стискането на зъби през всичките тези години, си остава за тяхна сметка. Всякакви управляващи и политици им говореха за реформи, но никой не понечи да ги започне поне. Всъщност политическият елит си представяше тези реформи единствено като орязване на пари, а не и преструктуриране, повишаване на ефективността, модерна техника, модерно обучение и пр.

Всеки следващ на кормилото на властта махаше неудобните служители и назначаваше свои хора. Особено на важните постове. За да владее не просто МВР, а цялата държава. Мечтата бе МВР да стане инструмент за политически и мафиотски цели. Разбирасе облечени в красиви, но кухи думи.

Промените дотолкова обезкостиха ведомството, че то се превърна в едно от най-немощните и безплодни  структури в държавата. Всичко това позволи на политицитеи да си развихрят коня, без да се притесняват, че някой може да  тръгне по дирите им, ако  са кривнали от закона.

Веднъж вече бившият шеф на ГДБОП Ваньо Танов заяви пред вътрешната комисия в парламента, че видни политици от управляващото мнозинство са се „нанизали” на СРС-та, докато  правят съмнителни договорки с оперативно интересни лица. Поименното им назоваване накара половината от присътващите депутати да се „скрият под масата” в опит да замажат скандала. И понеже не им се получи, решиха че вместо да се поправят, много по-изгодно ще им е да обезличат структурите на МВР. Така се подсигуриха срещу бъдещи капани (на такъв се натъкна вездесъщият Румен Петков, който се взе насериозно и отиде на среща с братя Галеви на басейна „Спартак”, организирана от стреляния преди дни с гранатомет Алексей Петров).

 Резултатът от всичко  това излезе солен за хората. Службите станаха неспособни да заловят  дори и дребните, селски апаши, а какво остава за маститите и обиграни бандити.  Не успяха да се  ошлайфат в събирането  на годни доказателства (прокуратурата също спомогна за това и обезличи доста от веществения материал - поради некадърност или корупция). Затова малкото пратени в съда „грешници” все по-трудно стигаха до затвора. Реформите започнаха да се "нижат" една след друга и то  всяка година, уж под претекст, че структурите във ведомството ще се оптимизират.  За ужас на всички, голяма част от промените  бяха взаимно отричащи се и по никакъв начин не доказаха, че са постигнали нещо. Лашкането от едната до  другата крайност принуди полицаите да не мислят за работата, а за своето оцеляване. Те предпочетоха да не гонят бандитите, да не се борят с корупцията по всички възможни етажи на властта, а да  стоят приведени, докато поредната буря отшуми. Страхът завладя ведомството. 

 Повечето промени бяха насочени към това службите да се превърнат  в политическа бухалка, която да служи на този, който е на власт. Не закъсня и саморазправата с неудобните и непослушни ченгета, които не сведоха глава пред опитите да бъдат смачкани и унизени. Тази практика се наложи трайно през последните години. Истински лов на вещици се вихри и в момента, след като престъпно-олигархичния модел КОЙ тотално сложи ръка върху управлението на МВР. Да, това е истината, независимо, че управляващите няма да признаят. Защото също са зависими от КОЙ. Не е тайна, че оттогава  няма разкрито нито едно тежко престъпление. На възлови позиции бяха сложени хора със съмнителна професионална и лична биография, но предани на силните на деня. Ведомството започна да тича след вятъра и да работи на парче, извличайки  от всеки казус колкото се може повече пиар дивиденти и нулев резултат. Хората престанаха да търсят полицията при нужда. Примириха се и  заживяха с мисълта, че нещата са необратимо загубени.

Ако се върнем  десетина години назад, ще видим, че няма година, в която ситуацията в МВР да не е обръщана с краката нагоре. 1 май 2006 г. се счита за историческа дата, защото тогава е приет нов закон за МВР, с който се въведжда девоенизацията. Тогава шеф на ведомството е Румен Петков. Две годин по-късно, по време на неговия наследник Михаил Миков, се прави диаметрално противоположна реформа, като се въвеждат и нови наименования. На 1 януари 2008 г. служителите на МВР осъмват с поредната промяна. НСС излиза от МВР по решение на премиера Сергей Станишев и се създава ДАНС. Спокойствието за работещите трае кратко. През октомври 2009 г. следва също "голяма" реформа, свързана с премахване на дублиращите звена в МВР и ДАНС, създаване на тел: 112, връщане на куриерската служба, гражданска защита и АФКОС, всички под шапката на МВР.

Нещата обаче не плиключват до тук.  На 1 юли 2012 г.  следват поредните промени-създава се ГДНП и се въвежда нов  стандарт за абсолютна необходимост при употреба на оръжие, физическа сила и помощни средства. Следващата дата отново се счита са знакова. Става дума за 14 юни 2013 година, когато на ход е реформата, добила известност като „Йовчев-Пеевски-Бисеров”. Тогава сътресението беше повсеместно, особено след като ГДБОП беше извадена от МВР и пратена в ДАНС. Управляващите, обаче удариха на камък, след като не успяха да сложат Делян Пеевски начело на родното ФБР.  А не успяха, макар че много искаха, защото обществото не позволи.

Има и още. На 1 юли екипът на Цветлин Йовчев направи чисто нов закон за МВР, като махна конкурсното начало и увеличи заплатите на служителите с 10 на сто. Любопитното е, че финансовият министър Петър Чобанов изпраща писмо до вътрешната комисия в НС, с което уведомява депутатите, че за промените на Йовчев няма пари. Той обаче остава нечут.  Следва поредната новост. Тя се случва през февруари 2015 г., когато реформата „Йовчев-Пеевски-Бисеров” е тотално зачеркната.  Последната корекция на нормативите е направена на 1 април т. г., когато за чантаджиите започва да действа закона за държавния служител. Ако човек рече да се зарови по-подборно в промените, направени в МВР, е обречен да потъне в непроходим лабиринт. Още по-зле се чувстват тези, върху чиито гръб се е стоварило цялото това упражнение.

И ченгетата си имат кусури. Факт е, че администрацита е раздута и в нея потъват страшно много пари. Знае се, че  повечето от тях се спотайват зад бюрата, а не са на улицата. В малките населени места полицията има назначени цели фамилии. Това дразни останалите. Факт е, че работещите в системата приемат присътвието си в нея повече като привилегия, от която да  се възползват,  отколкото като отговорност. Модерно мислещите хора все по-рядко изказват своето мнение, а тези, които живет с бремето на отминалите тоталитарни години, още кретат и дори  командват парада. Факт е, че има и такива, които се скатават и гледат само да си вземат заплатката, да си стоят на топло и да не свършат работа и за пет стотинки. За всички е ясно като бял ден, че някои ченгета се заиграват с бандитите и от това печелят добре. Човек може да го заболи главата, ако тръгне всичко да изброява. Много са недостатъците в системата. Огромна част от тях са в резултат на некадърност и корупция. Корупция на политическата класа, която се опитва да подчинява МВР на отделни кръгове.

Даниела Катерова

П.П. Полицаите да внимават много с подкрепата на ДПС. Депутатът Йордан Цонев държа реч в тяхна защита, но самият той е от тези, които с имунитета си от години се предпазва от истинско разследване на бизнеса му извън парламента. Името му се появи в полицейско разследване за купуване на гласове във Варна, но всичко бе покрито. Днес ДПС крещи в защита на вътрешното ведомство. Ако са откровени, да махнат първо своя депутат Делян Пеевски, който кадрува дебелашки в системата и в момента. Но не го правят. Значи подкрепата им е лицемерна и с нечиста политическа цел. ДПС бе във властта многократно, но не направи нищо, а участваше уктивно в съсипването на сектор Сигурност.