Архангелова Задушница- свещи и молитви за душите на мъртвите!

На Задушница се посещават гробовете на починали близки. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино.

В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата.

Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Житото е символ на възкресението, защото по думите на св. ап. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Исус Христос.

Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята - добродетелите на починалия. Всички задушници през годината са винаги в съботен ден, когато Исус Христос бил също покойник и с тялото си е бил в гроба. За една календарна година обикновено Задушниците са четири - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.

Задушниците са винаги в събота, защото в седмичния празничен цикъл, църквата е определила съботата за ден на покойните.



ЗАДУШНИЦА

        Събота е. Задушница.
        Душите на мъртвите
        бродят край нас.
        Сред трапеза отрупана
        свещи забодени в житото
                    тлеят
        и канят:
        "Хапнете си! Да хапнат и ТЕ!
        Бог да прости мъртвите!
        Лека им пръст!"
        Насън - родното село ме вика
        срещу събота и срещу
                   неделя.
        Духът на баба,
                духът на дядо витае
        в старата къща обител.
        В запустелия двор е тъжно,
                    сумрачно...
        Когато кандилото отмерваше
                последните светли минути
        запалих в църквата свещ.
        Нощ осланена
                  се спусна и легна
                         спокойна.