Митов: ЕС да обърне сериозно внимание на охраната на външните си граници

Съсредоточен е в това да се рационализират икономическите взаимоотношения в страните от форума на базата на взаимен интерес, но растящата свързаност между Европа и Азия е не само гаранция за икономически растеж, но и за повече стабилност и за развитие на европейските енергийни мрежи, които например са отворени за нашите азиатски партньори.

Министър Митов обясни, че инициативата за сътрудничество е много важна платформа за разширяване на двустранните ни връзки във всички области, а също така и ефективно допълнение към отношенията между Европейския съюз и Китай.

Инициативата е важен търговски механизъм за стимулиране на икономическите ни връзки с Китай с оглед на това, че БРИКС не може да удовлетвори мащаба на китайската икономика, допълни външният министър, който поясни, че с действията си Китай не са за сметка на членство в ЕС, а по-скоро са с цел обогатяване на икономическите перспективи.

Приветстваме решението на Китай да е първата държава извън ЕС с принос към инвестиционния план за Европа  или т.нар. план-Юнкер, подчерта Даниел Митов.

Пред България има отворени множество перспективи, посочи министър Митов и поясни, чедържавата ни се стреми да ускори сътрудничеството си в сфери като туризъм и селско стопанство, инфраструктура и енергетиката, както икултурния обмен:

Селското стопанство е една особено интересна тема, защото евентуалното разширяване на българския селски износ към Китай би създало много възможности българските селскостопански производители.

Външният министър допълни, че България подкрепя идеята за изграждането на нов път на коприната в двете му проекции – икономически пояс и морски път на коприната.  За българско военно участие в операция срещу “Ислямска държава“ не може да се говори, подчерта  министърът на външните работи, като допълни, че България ще помага на Франция, но според възможностите си: Когато говорим за Франция и член 42, алинея 7 от Лисабонския договор, той е автоматичен, но в същия момент нещата стават на двустранна основа т.е. ако Франция поиска помощ – тя може да не е военна, тя може да е от всякакъв характер, България ще помага, но според възможностите си.

Дори и помощ с информация е сериозен принос, според мен, а за българско военно участие не може да се говори, защото не е искано такова нещо от нас и няма как да стане. Ние оставаме солидарни с Франция и сме готови да помогнем според нашите възможности. Министър Митов допълни, че България ще изпълни ангажиментите си към Европейския съюз, но да се говори за квоти за бежанци не е сериозно и не решава проблема: Европейският съюз трябва да обърне много сериозно внимание на охраната на външните си граници. Нашите съседи, които имат граница от съвсем различен тип, трябва да бъдат подпомогнати и в усилията си да охраняват и контролират добре границата си. Второ – Европа трябва да каже ясно какъв е нейният капацитет, защото не могат безконтролно да влизат хора в рамките на ЕС, а и нашите социални системи и образователните, и всички останали, не могат да абсорбират такъв голям брой.

 

В Европа са навлезли освен бежанци, на които дължим солидарност и съчувствие, и много икономически мигранти, като разлика трябва да започне да се прави, но не разбира се да се прави просто на хартия, а и реално и практически да започнат да бъдат репатрирани хора т.е. да бъдат  връщани обратно от местата, от където са дошли. Само тогава може да се говори за поемане на контрол върху ситуацията.

Ако искаме териториите, контролирани от ИДИЛ, да минат под контрола на легитимно правителство, няма как да се мине без сухопътна операция, но тя трябва да е с участието на държавите от региона, допълни външният министър и коментира, че за момента България се справя с охраната на границите си, а сирийската криза е основен източник на нестабилност в региона и в Европа.