Ренета Инджова: Можем да се превърнем в мишена на всички, които искаме да изиграем

Ето какво още сподели тя: Ние сме известни с тези неща. Е нас е изградена машина- който дойде, да се започне не с това какви послания има, особено когато това е водачът на православието в цял свят. Защо не оставите двете църкви-майката и дъщерята да си говорят. Те са намерили повод да се видят. Посещението беше инициирано от страна на БАН, за да се даде почит на онова, което патриарх Вартоломей е получил в поне 40 престижни университета и академии в света. Преди да дойде у нас, той се срещна с английската кралица. След като си тръгна от България, се видя с Юнкер.

На въпрос защо Вартоломей е повдигнал темата за връщането на гръцките ценности, Инджова обясни: Тук не става дума ние какви вещи пазим. Ние сме доказали, че вещи не можем да пазим. Ние не можем и договорености да спазваме и то в ситуация, в която целият свят търси единение, защото е започнала една война, която е и на религии. Идва водач, който казва, че трябва да се борим за мир, а ние му казваме: Ама чакай сега, ти не се отнасяш както трябва с нас. В крайна сметка българската държава е отговорна за онова, което представлява политическата част на посещението. Не може за водача на православието в парламента да питат: Кой му даде награда? Не може един министър-председател да заявява среща, а след това да я отменя. Ние не знаем какво е дипломация. Нас не са ни учили на дипломация. А те са само две формите, в които може да става общението в света-или дипломация или война. Ако не можеш да си дипломат, ставаш войнолюбец. Кое избирате вие?! Цената на дипломацията е тази, че след като водачът на православието е поставен в политически конфузна ситуация, той може да предизвика с влиянието си доста последици, които ние не можем и да си представим. За българската църква ще е трудно сега, когато се готви за Вселенски събор. Бъдете сигурни, че няма по света страна, в която духовният лидер да е посрещнат по този начин, както беше у нас, възмути се тя.

И напомни: Вселенският патриарх е този, на когото папата целува ръка, когато се видят. И когато целият свят е тръгнал на една война, която не бих я нарекла религиозна по своя характер, но тя вече се приема за такава, водачите на религиите са тези, които ще трябва да са посланиците и дипломатите, които могат да ни помогнат да решим въпросите си. Когато се правят такива посещения в света, първите отиват със семействата си. Не искам да сравнявам как беше посрещнат папа Франциск в САЩ. Така, че ние ставаме уникални във всяко едно отношение.

На въпрос защо се повдига темата за гръцките ценности, след като всичко е уточнено, Ренета Инджова попита: Откъде знаете, че е уточнено? Защо не питате тези, които държат тези неща /б. а. ценностите/. Божидар Димитров казва нещата от наша страна. Един духовен водач идва и казва нещо, а на Божидар Димитров е по-силна позицията?! На другият ден след посещението той покани българите да отидат в музея, ама на другия ден. И какво ще разбере посетителя в музея, дали това, което вижда съответства или не. Осъществява се провокаторство в дипломатическите отношения. Каква може да е целта да се напише книга по повод това посещение, но тя да не бъде поднесена. Каква може да целта на църквата да се поставят ментори, които да казват кое е праведно и кое не. Светът не е съставен от ръководители, които да казват на духовниците какво да правят и какво не.


Запитана дали БПЦ е била принудена след БАН да покани Вартоломей, бившият премиер се удиви: За първи път чувам принуждение за покана. Патриарсите взаимно се посещават

Относно слуховете, че ще се кандидатира за вицепрезидент, Инджова каза: Нали знаете, че у нас нищо спонтанно не става. Дори и слуховете не текат спонтанно. И ако някой е решил, че аз ще бъда по-безобидна като кандидат за вицепрезидент за властите, поставят и мен там. Вие смятате ли, че е реалистично, в ситуацията в която се намирам, да стана вицепрезидент, втора, забележете. И то след като съм изключена от всичко-от политическия, от обществения живот... Бих ли тръгнала на политическа кандидатура и то след всичко, което ми се случи през последните 20 години?! Изключване се нарича това. Политическо, обществено и бих го нарекла и гражданско. Ако днес до края на оставащите ми дни отговарям на въпроса, дали ще се връщам в политиката, предпочитам да ми задавате въпроса защо стоя близко до духовния живот.

Смятам, че политическите средства за решаване на проблемите на човечеството са провалени. Смятам, че духовният живот е нещо, което може да обедини всички в борбата срещу олигархията, срещу бедността, срещу безкрайното манипулиране с интересите на хората, които уж в демократични общества живеят, а са подложени на робство. Ние изпуснахме шанса да станем инициатор в търсене решение на въпросите за мира. Намираме се на съсредоточието на три континента. И само си казваме: Ах, тук е толкова лошо и добре, че е лошо, та никой да не иска да дойде. Сега си играем на това кой е виновен, кой не е виновен, кой прави хибридна война и кой не. Нещата са сериозни и нашите игри на политика могат да бъдат санкционирани геостратегически поне от три страни. Да не казвам от четири.

Ние сме провинени по отношение на всички геополитически сили. Ние от тях сме взели повече и сме се опитвали в миналото да ги лъжем. Днес се пазим от рестото, което дължим. Всеки от нас се прави на най-големия разбирач на това какво да се направи в момента. С едната ръка искаме парите на Европа и защитата от НАТО. С другата ръка искаме да продължаваме да черпим от руската душа и проекти, колкото могат да ни дадат и колкото ние ги излъжем. От трета страна ние нямаме нито национален капитал, нито национална кауза и доктрина, отбеляза Инджова.

След това допълни: Следователно всички, които казват и едните вън, и другите вън, в крайна сметка няма какво да ни поднесат. Ще направят нова държава при липсата на национален капитал? Да не мислите, че нашите управници ще посрещнат по-хубаво идващата руска православна делегация през следващата седмица? Същото ще бъде-пак разделени, пак митинги, контра митинги. И всичко това, с цел нашия купон и рахатлък, никой отвън да не си позволява да го нарушава. Пък дори и с посещения. Можем да се превърнем в мишена на всички, които искаме да изиграем. За това сега е важно не да надуваме мишци и да дрънкаме оръжия, не да призоваваме: Затворете границите. Защото затварянето на границите не може да стане. Ако вървят тайните потоци, подземната икономика, продажбите на оръжие, затварянето на граници за терористи е една голяма фикция. Борбата с тероризма иска контрол, иска регистрация, пропусквателност, сътрудничество с други служби, иска работа. Всичко това изисква усилия по осъществяване на наши ангажименти. Това ни изглежда чуждо и неприемливо.

С моята пенсия стана същото, каквото и с кандидатурата ми за вицепрезидент. Това са неща, които губят актуалност. Въпросът: Защо отиде да поканиш патриарх Вартоломей?,  звучи: Всичко сме ти отнели, какво още искаш?”, заключи тя.