Главният прокурор настъпи още една мотика. Този път с Ченалова...

Една от двете "телефонни свраки" (по думите на премиера Бойко Борисов) - Румяна Ченалова, бе обвинена в длъжностно престъпление по случая "Соло", съобщи пресцентъра на държавното обвинение.

От "дописката" става ясно, че Ченалова трябва да бъде съдена за това, че от 20 март до 4 юли 2012 г. "не е изпратила частния протест на Софийска градска прокуратура срещу определение на Софийския градски съд, с което е отменена мярката "задържане под стража" на подсъдимия Илиян Тодоров. В частния протест е направено и искане за налагане на ограничителна мярка на същия – забрана за напускане пределите на страната..."

По закон тя е трябвало да изпрати въпросния частен протест на Софийския апелативен съд (САС) в 7-дневен срок, но нещо се е разсеяла и е забравила да изпълни това свое задължение.

Румяна Ченалова беше председател на съдебния състав, който на 9 декември 2011 г. оправда Илиян Тодоров за убийството на Кирил Въжаров и Стоян Александров пред столичната дискотека дискотека "Соло". Кога точно подсъдимият е избягал от България - не е известно, защото... до декември 2013 г., когато Върховният касационен съд потвърди доживотната му присъда, произнесена от САС, никой не го е търсил. Просто, защото по закон подсъдимите могат и да не се явяват по делата на втора и трета инстанция.

"От нейното (на Румяна Ченалова - бел. ред.) бездействие е бил облагодетелстван Илиян Тодоров, като е възпрепятствала взимането на мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда - забрана за напускане на пределите на България спрямо същия. От това са настъпили значителни вредни последици - увреждане на нормалното функциониране на дейността на съда, възпрепятстване на своевременното произнасяне на въззивната инстанция по исканията в частния протест за взимане на мярка за неотклонение и мярка за процесуална принуда – и това е довело до сериозно накърняване на авторитета на съда и разколебаване на доверието на гражданите в него", се казва още в съобщението на прокуратурата.

Дотук - в общи линии - всичко звучи като истинско, нали? Ама само звучи, защото цялата история е съшита не с бели конци, а направо с корабни въжета. Съдете сами.

Хронологията

18 април 2009 г.: след спречкване между две компании пред дискотека "Соло", 21-годишният Кирил Въжаров - вратар на националния отбор по хокей, и 24-годишният Васил Александров са убити, а приятелят им Кирил Димитров е ранен. Като извършител на престъплението е арестуван 25-годишният Илиян Тодоров от Перник.

9 декември 2011 г.: тричленен състав на Софийския градски съд, председателстван от Румяна Ченалова, оправдава Тодоров, защото всички доказателства срещу него са косвени. В смисъл такъв, че оръжието на престъплението не е открито и приложено към делото, на записите от охранителните камери не се вижда кой точно нанася смъртоносните удари и т.н. Според заключението на съда, Илиян Тодоров е бил облечен с бели дрехи, а на видеозаписите се вижда как човек с тъмни дрехи замахва по време на сбиването пред дискотеката. Едновременно с оправдателната присъда, съдебният състав измени мярката за неотклонение на Тодоров - "Задържане под стража", и го пусна на свобода.

2 април 2013 г.: Състав на Софийския апелативен съд отменя оправдателната присъда на Илиян Тодоров и го осъжда на доживотен затвор. Освен това той трябва да заплати по 150 хиляди лева обезщетение за нанесени неимуществени вреди на всеки един от четиримата родители на жертвите. Оцелелият Кирил Димитров ще получи от подсъдимия обезщетение в размер на 50 хиляди лева. Въпреки тежката присъда, Илиян Тодоров остава на свобода, защото според магистратите “не са налице предпоставките за налагане на подобно ограничение” - за повторно налагане на най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража" става дума. За всеки случай обаче апелативните съдии забраняват на Тодоров да напуска страната. Присъдата подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд (ВКС) в 15-дневен срок.

5 декември 2013 г.: тричленен състав на ВКС оставя в сила доживотната присъда на Илиян Тодоров. Върховните магистрати - Татяна Кънчева, Жанина Начева и Теодора Стамболова напълно споделя изводите на Софийския апелативен съд (САС), както за вината на подсъдимия, така и за наложеното му наказание.

Буквата на закона

Действащият Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) е обнародван в бр. 86 на "Държавен вестник" от 28 октомври 2005 г. и влиза в сила на 29 април 2006 година. До 2015 г. разпоредбите на неговия чл. 309 не са променяни въобще, така че е много странно защо всички се правят на умрели лисици по този въпрос. Цитираме едно към едно, за да няма после един не чул, друг не разбрал:

(1) След постановяване на присъдата съдът се произнася и по мярката за неотклонение.

(2) Когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона. В този случай задържаният подсъдим се освобождава още в съдебната зала.

(3) Когато подсъдимият е оправдан, съдът се произнася и по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията.

(4) Определението по ал. 2 и 3 подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора.

В случая ни интересуват две "неща. Първото е, че съдебният състав на СГС, начело с Румяна Ченалова, стриктно е спазила разпоредбата на чл. 309, ал. 2 и, след като е оправдал Тодоров, е отменил задържането му под стража и го е пуснал на свобода.

Второто "нещо" е поведението на държавното обвинение. То е регламентирано в последната алинея на чл. 309, ал. 4, която пък препраща към Глава двадесет и втора от НПК, озаглавена "Производство пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията". И по-конкретно - към чл. 342, ал. 1, който е категоричн: частният протест срещу акт по чл. 341, ал. 2 (т.е. срещу определението на съда за освобождаването на Илиян Тодоров - бел. ред.) се подава в седемдневен срок от постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа!

Окончателна диагноза 

Без изобщо да страдаме от излишно самочувствие в сферата на наказателния процес, спокойно можем да обобщим, че ако френският посланик не беше подхванал темата за гнилата ябълка Ченалова, тя никога нямаше да бъде разследвана и съдена за това, че от "20 март до 4 юли 2012 г. не е изпратила частния протест на Софийска градска прокуратура срещу определение на Софийския градски съд, с което е отменена мярката "задържане под стража" на подсъдимия Илиян Тодоров".

Аргументите ни са два. Първо - тя и колегите й от СГС оправдават и пускат на свобода Илиян Тодоров на 9 декември 2011 година. И второ - ако Софийска градска прокуратура беше спазила цитираните преди малко разпоредби на НПК, частният протест срещу определението за освобождаването на Тодоров щеше да кацне върху бюрото на Ченалова в 7-дневен срок. Тоест - най-късно на 20 декември, защото процесуалните срокове текат само в работни дни.

Така че, ако Софийската градска прокуратура си беше свършила работата, Ченалова трябваше да отговаря пред Темида за престъпление, извършено в периода 21 - 29 декември 2011 година. А не три месеца по-късно, както пише в днешното съобщението на пресцентъра на държавното обвинение.

Иван Рачев, „Общество и власт”