6|
8240
|26.11.2015
НОВИНИ
Борисов и Ненчев подцениха ситуацията с временен шеф на военното разузнаване
Според експерти в сектор „Сигурност”, неназначаването на титуляр, а на временно изпълняващ за шеф на военното разузнаване е подценяване на ситуацията в света, Европа и Балканите от министъра на отбраната Николай Ненчев и правителството на Бойко Борисов.
Полковник Светослав Даскалов е назначен от министъра на отбраната за изпълняващ длъжността директор на Служба „Военна информация”. Заместник-директор остава полковник Павлин Гетов.
На 13 ноември, по случайно съвпадение с деня на атентатите в Париж, Държавен вестник публикува Законът за военното разузнаване, който влезе в сила от 1 ноември т.г. Той бе приеман на два пъти от Народното събрание. Веднъж на 1 октомври и втори път на 5 ноември, когато не бе уважено ветото на президента.
Законът наложи освобождаването на Йордан Бакалов от директор на Служба „Военна информация”, защото не отговаря на записаните от законодателя изисквания. В него е записано „Директор на Службата може да бъде военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.” Т.е. генерал или адмирал, или полковник или капитан I ранг, който ще получи висше военно звание с назначаването му на длъжността. Например полковник Даскалов, на когото министърът гласува доверие да ръководи военното разузнаване точно в дните, когато Европа се тресе от тероризъм и заплахи от т.нар. Ислямска държава. Впрочем, според експерти в сектор „Сигурност”, неназначаването на титуляр е подценяване на ситуацията от страна на министъра на отбраната и правителството. Законът дава право на правителството да предложи на президента да издаде указ за назначаване на директор на Служба „Военна информация” – МО.
Едно от другите изисквания към кандидатите за директор е да притежават 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили. То е уточнено в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Там се регламентира, че „системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет”, пише сайтът Otbrana.com.
Полковник Светослав Даскалов вече е изпълнявал временно длъжността. Това бе от март до май т.г., т.е. след като министър Ненчев уволни Веселин Иванов до назначаването на Йордан Бакалов. Така за половин година министърът на отбраната ще трябва да избира втори шеф на военното разузнаване и то военен. Макар че, не криеше нежеланието си генерал или адмирал да бъде директор на службата. Същата позиция демонстрира и президентът Росен Плевнелиев. Той направи това, както с връщането на закона, така и с публичното си заявление, че генералите не са способни да изпълняват такава длъжност. Сега обаче ще се наложи да се доверят на военнослужещ. Такава е ролята на законодателя, а България е парламентарна република. Колкото по-скоро, службата има титуляр за директор, толкова по-добре. По-добре най-вече за националната ни сигурност, завършва коментарът на военния експерт Спирдон Спирдонов във сайта.
На 13 ноември, по случайно съвпадение с деня на атентатите в Париж, Държавен вестник публикува Законът за военното разузнаване, който влезе в сила от 1 ноември т.г. Той бе приеман на два пъти от Народното събрание. Веднъж на 1 октомври и втори път на 5 ноември, когато не бе уважено ветото на президента.
Законът наложи освобождаването на Йордан Бакалов от директор на Служба „Военна информация”, защото не отговаря на записаните от законодателя изисквания. В него е записано „Директор на Службата може да бъде военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.” Т.е. генерал или адмирал, или полковник или капитан I ранг, който ще получи висше военно звание с назначаването му на длъжността. Например полковник Даскалов, на когото министърът гласува доверие да ръководи военното разузнаване точно в дните, когато Европа се тресе от тероризъм и заплахи от т.нар. Ислямска държава. Впрочем, според експерти в сектор „Сигурност”, неназначаването на титуляр е подценяване на ситуацията от страна на министъра на отбраната и правителството. Законът дава право на правителството да предложи на президента да издаде указ за назначаване на директор на Служба „Военна информация” – МО.
Едно от другите изисквания към кандидатите за директор е да притежават 10-годишен професионален стаж в системата за защита на националната сигурност или въоръжените сили. То е уточнено в Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Там се регламентира, че „системата за защита на националната сигурност се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет”, пише сайтът Otbrana.com.
Полковник Светослав Даскалов вече е изпълнявал временно длъжността. Това бе от март до май т.г., т.е. след като министър Ненчев уволни Веселин Иванов до назначаването на Йордан Бакалов. Така за половин година министърът на отбраната ще трябва да избира втори шеф на военното разузнаване и то военен. Макар че, не криеше нежеланието си генерал или адмирал да бъде директор на службата. Същата позиция демонстрира и президентът Росен Плевнелиев. Той направи това, както с връщането на закона, така и с публичното си заявление, че генералите не са способни да изпълняват такава длъжност. Сега обаче ще се наложи да се доверят на военнослужещ. Такава е ролята на законодателя, а България е парламентарна република. Колкото по-скоро, службата има титуляр за директор, толкова по-добре. По-добре най-вече за националната ни сигурност, завършва коментарът на военния експерт Спирдон Спирдонов във сайта.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads