Посланик Л. Шопов за Фрог: В България фесът клати интереса

Вижте коментарът на опитния експерт и международник Любомир Шопов за османизма, приемането му от властта и политиците в България, буксуването на Тракийския въпрос, настъплението на етническите партии на Ахмед Доган и Касим Дал и създаването на циганско-турски анклави в страната.

Българската общественост реагира удивително бързо на труда на теоретика и практика на "неоосманизма" проф. Ахмет Давутоглу. Той дълги години бе министър на външните работи. Сега е министър-председател на Турция. Книгата му "Стратегическа дълбочина", с подзаглавие "Мястото на Турция в международните отношения" бе публикувана  през април 2001 г.  По същество в нея са развити философията и практическите мерки,които Турция трябва да предприеме,за да се превърне в държава-лидер, в регионална и световна сила. Има глобални направления-САЩ, ЕС, Русия, Китай. Както и регионални-Балканите, Близкия изток, Кавказ. Президентът Реджеп Ердоган разкрива замисъла с няколко думи- "Трябва да отидем там,където са били дедите ни....Движи ни духът,който е бил в основата на Османската империя."  Приоритетите на новата външна политика на Турция са:нула проблеми със съседите, многоизмеримост и нов дипломатически език.
   
Ако говорим за съседите-нула проблеми Турция има само с България - може би защото сме кръгла нула що се отнася до отстояване на българския държавен интерес. С останалите съседи Турция скоро няма да види покой. Диверсификацията също играе лоши шеги. Новият дипломатически език е факт-навлизане на териториите на Ирак и Сирия и присвояване на въздушно пространство, коварното сваляне на руски боен самолет, завръщащ се на базата си след атака по контрабандни конвои със суров петрол от Сирия за Турция  /без да е нарушил границата-потвърдено от Пентагона/ и т.н.
   
Важни оръжия за постигане на целите са ислямът и пантюркизмът. През последните години ислямисткото управление на Турция осигури значителен икономически растеж,елиминира армията като решаващ фактор във вътрешния живот на страната, овладя съдебната власт.
   
Ахмет Давутоглу смята, че Босна и Херцеговина е простиращ се навътре в Централна Европа политически,икономически, и културен преден мост на Турция. Бошняците и албанците, от гледна точка на геокултурното и геополитическо бъдеще, са ключът на Балканите.Поясът,започващ от северозапад по линията Бихач-Средна Босна - Източна Босна-Санджак-Косово-Албания-Македония-Кърджали-Западна Тракия и достигащ до Източна Тракия има характер на жизнена артерия за геополитиката и геокултурата на Балканите. За тази цел отношенията с България трябва да се развиват на двустранна основа и многопосочно, дори ако е възможно да се осигури изграждането на двустранна комисия,която да наблюдава свързаните с Балканите проблеми с цел да се държи под непрекъснат контрол пулсът на България. Смешното е, че българските президенти, премиери и външни министри - до един глобалисти, смятат схемата, по която се развиват българо-турските отношения за голям успех. Прословутата линия на Ахмет Давутоглу за използване на "мека сила" дава добри резултати, където има "меки китки".
   
За да не бъда голословен ще цитирам и президента Реджеп Ердоган, който през декември 2013 г., по време на предизборна кампания, заяви в Кешан-близо до Одрин - "Тракия е Солун и Ксанти,Кърджали и Делиорманът/Лудогорието,б.а./ в България,Вардар и Скопие,Призрен в Косово,Сараево.Тракия е нашата жива история в Европа. Тя е нашият представител в този географски регион".
   
Преди 102 г. именно в Кешанско през юли 1913 г.са осъществени най-големите зверства,насилия и прогонване на българското население в Тракия от редовната турска армия. За кратко време са избити 60 000 мирни мъже,жени и деца. Прогонени са  около 280 000 души-без право да ползват превоз. Унищожени са близо 300 български училища,десетки църкви. Към 1925 г.,когато е подписан прословутия Ангорски договор от близо 500 000 българи-поданици на Османската империя в Тракия и Мала Азия остават няколко десетки души в градовете. Заграбени са над 3.5 млн.дка. частни български земи.
   
Българските правителства са приели турската позиция, че това е частен въпрос. Който смее и може-да си търси правата в турски съд, според турски закон, сякаш не турската държавна власт е избивала и прогонвала. За какво тогава е българското участие в двустранната комисия? Защо не се проведе референдум по Тракийския въпрос - нека българският народ каже как да се реши той?
   
В страната върви интензивен процес на турцизация на българите-мохамедани и на циганите. В Народното събрание вече две турски етнически партии с реални лидери Ахмет Доган и Касим Дал коват законите и дърпат конците. Налагат нов "етнически модел", който им дава право да бъдат главни съдници-все едно, че в България няма Конституция,закони и действаща власт. Вече са факт турски и цигански анклави-там цари самоуправление. Утре ще поискат автономия. Ширят се сепаратистки изяви. По тези неща говорим отдавна, но няма кой да ни чуе. Явно я карат по новому - по-рано интересът клатеше феса. Сега фесът клати интереса.

Що се отнася до обсъждането на книгата на Ахмет Давутоглу  "Стратегическата дълбочина", народът е казал: По-добре късно,отколкото никога.Стига да бъдат направени съответните изводи от съответните хора. Лично аз нямам нищо против Турция. Работил съм с колеги-дипломати в тежкия период 1985-1989 г. и намирахме общ език, приемлив и за двете страни. Няма нищо по-хубаво от добросъседството. Но не за сметка на България.