А. Саве за Фрог: В България демокрацията е заменена с бюрократичен авторитаризъм

Адина Саве е родена в Букурещ, Румъния. Живее в България от 10 години. Възпитаник на Академията за икономически науки в Букурещ, University of Wisconsin and Georgetown University, US. МS и МВА. Работила е за Института за национална икономика, част е от екипа, изработил стратегията за развитие на Румъния за периода1995-2005. Работила е в МВФ – част е от екипа на European Division II, Washington DC, BCR-Erste Bank-Букурещ.

- Г-жо Саве, докъде стигнаха делата Ви по отношение на КТБ? Обнадеждени ли сте, че ще ги спечелите?

- Ние водим 4 дела срещу действията на БНБ и Държавата по отношение на нашите гарантирани депозити в КТБ, нашата частна собственост, гарантирана от Общностното Законодателство. Ние твърдим, че БНБ и Държавата не са спазили срока за плащане на гарантираните депозити – само 20 дни от поставяне на КТБ под специален надзор и спиране на плащанията и че има дискриминация срещу гарантираните вложители в КТБ спрямо останалите гарантирани вложители в банките, които са получили държавна помощ, за да могат да продължават плащанията си. Закъснението с 5 месеци при плащане на гарантираните депозити води до конфискация на частна собственост. По две от делата, с определение, съдиите са спрели производството заради „липса на правен интерес“ да защитаваме собствените си пари от конфискация. Делото за дискриминация беше спряно заради „липса на правен интерес, което обективира некомпетентността на „Комисията за защита срещу дискриминация“. Делото по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) беше спряно, за да се чака решенията по другите дела.

Още от август 2014 тези дела са нашият опит да поставим неприкосновената си частна собственост под закрилата на съда на България и на Закона на Европейски съюз. Още на 21 юли ни беше ясно, че Държавата няма да спази закона. Сега ни е ясно, че Съдът също не го спазва.

- Ако тези дела бяха в Румъния, щяха ли досега да са приключили?

- Със сигурност, не. Делата срещу Държавата са дълги и тежки. Ние сме искали по всяко едно дело да се пита Съда в Луксембург, тъй като става въпрос за нарушаване в тълкуването на Общностно законодателство. Такава процедура изисква време. Разликата, обаче, е че съдилищата в Румъния, както във всяка друга европейска държава не биха пренебрегвали така грубо Общностното законодателство, включително с отказите да питат Съда на  Европейския съюз. Съдът във всяка друга европейска държава не би нарушил Общностното законодателство, като поеме сам тълкуването на Общностното законодателство, каквото право има само Съдът в Луксембург. Още повече, изразът „липса на правен интерес“ на обикновени граждани да си защитават частната собственост научих тук. Правният интерес да защитаваме нашата собственост ни е предоставен от Конституцията на България или Румъния и от Хартата на правата на човека. ВАС върви още по-далеч с тълкуването на Конституцията, като определя, че ние имаме само икономически интерес да защитаваме частната си собственост и определя, че този икономически интерес е различно животно от правния интерес.

Като ищец в дела пред Административния съд, имам странното чувство, че административните съдилища в България още не са информирани, че страната е част от Европейския съюз.  Като гражданин на Обединена и Демократична Европа се опасявам, че превратното прилагане на Общностно законодателство в България може да навреди съществено на цялата съдебна система на съюза, подобно на вирус в компютъра, като предоставя превратни тълкувания на разпоредбите му.

- Защо според Вас се протака във времето промяната на Конституцията?

 - Анализирайки развитието на всички наши дела и поведението на всички власти, констатирах, че тук принципите на представителната демокрация са заменени с тези на бюрократичния авторитаризъм. Така че отлагането, както и самите поправки, имат единствената цел да обслужват политическа върхушка. Проблемът не е в несъвършенството на законодателството, а в интереса от правилното му прилагане. Трябва да се има предвид, че там където липсва вътрешна правна норма, най-вероятно съществува общностна такава или най-малко могат да се прилагат правилата за граждански контрол.

- Какво мислите за записите с двете съдийки Янева и Ченалова? Ако такива записи се появят в Румъния, как компетентните органи ще се отнесат към тях? 

- Такива записи се появиха доста и в Румъния. Според мен, законни или не, те показват зависимостта на съдебната система от властта. Отказът да се разследва съдържанието на записите показва още по-силно тази зависимост.

Трябва да подчертая, че Румъния все повече изглежда като страна, която се опитва да се освободи от авторитаризма на действащата политическа върхушка, докато България прави тъкмо обратното. Ако настоящата политическа върхушка успее да намери подходяща идеология отговаряща на желанието за лично обогатяване, то политическата система бързо може да се превърне в тоталитарна. В този контекст смятам, че записите в Румъния щяха да предизвикат друга реакция у институциите.

 - В Румъния има ли проблем с използването на СРС-та, т. е. злоупотребява ли се с тях? Как Ви се струва СРС-та да се прилагат по отношение на информационна система, визирам делото „Червеи”?  

 - Една истински работеща съдебна система има ролята да контролира прилагането на такива средства и да не допуска да се злоупотребява с тях. Ако доверието в тази съдебна система в България беше поне на нивото на което е тя в Румъния – 48%, всичките тези скандали за СРС-та нямаше да ги имаме. Делото „Червеи“ нямаше да е политически натоварено и щеше да е едно нормално дело, в което съдията да е  независим и свободен да даде решение според вътрешното си убеждение.

Интервю на Даниела Николова