Aдвокат Деян Николов за Фрог: Има лобистки текстове в новия Кодекс за застраховане

Проблемът е и в това, че преди да бъде внесен законопроектът в Народното събрание, почти никакво обществено обсъждане на тези промени не е направено, както и не е ясно и с кого са съгласувани. И може би това е умишлено?

Ето някои от най-спорните текстове, които адвокат Николов коментира::

I.В законопроекта се предвижда въвеждането на 6-месечен срок за произнасяне на застрахователите по заведена щета по всички видове застраховки (с изключение на "Гражданска отговорност" - за тази застраховка и по досегашния закон срокът е 3-месечен). На практика тази промяна означава, че когато заведете щета по дадена застраховка (например "Каско" на автомобила Ви), застрахователят ще разполага със законова възможност да Ви бави плащането на обезщетение в продължение на цели 6 месеца, което е изключително дълъг период. Съгласно сегашния закон, застрахователят е длъжен да изплати обезщетението по заведената щета в срок от 15 дни, считано от датата, на която са му били предоставени всички изискани документи. Не намирам никакво разумно обяснение за това в новия закон да се въвежда друг срок, който значително ще удължи времето, в което потребителите ще трябва да чакат, за да си получат дължимото обезщетение.

II.С новия закон се въвежда привилегия за застрахователите, каквато нямат другите юридически лица и физически лица. Предвижда се, след като съдът осъди даден застраховател да заплати дължимото застрахователно обезщетение, потребителят да не може да се обърне директно към съдия-изпълнител, каквото е общото правило. Потребителят ще бъде длъжен първо да изпрати покана за доброволно плащане до застрахователя и ако застрахователят плати в рамките на 7 дни от получаването й, няма да се образува изпълнително дело срещу него. Целта на тази нова разпоредба е застрахователите да си спестят таксите и разноските за изпълнителното дело. Това, обаче, е привилегия, която се дава само на застрахователите. Всички останали физически и юридически лица в държавата, ако бъдат осъдени да заплатят дадена сума, нямат такава гарантирана от закона защита от евентуално изпълнително дело. Така например, ако потребител бъде осъден от съда да заплати някаква сума на застрахователя, то застрахователят има възможността директно да се снабди с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело срещу потребителя. Затова, считам, че въвеждането на такава привилегия само за застрахователите не е справедливо и не следва да се допуска. Отделно от това, тази предложена законова промяна, ако бъде приета, ще бъде в противоречие с Конституцията и с разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, които регламентират редът за издаване на изпълнителни листове за всички физически и юридически лица.

III. Една от важните промени, засягащи правата на пострадалите при катастрофи, е, че в проекта на новия закон е предвидено пострадалите задължително първо да предявят претенция към застрахователя по "Гражданска отговорност" за доброволно изплащане на обезщетението. В сегашния закон е дадено право на избор за увреденото лице – или да предяви претенция към застрахователя или директно да предяви съдебен иск срещу него. В проекта на новия закон това право на избор вече е премахнато, което означава, че пострадалият ще може да предяви съдебен иск, само ако преди това е предявил претенция за доброволно плащане. Тази законова промяна ще бъде изцяло в полза на застрахователите, тъй като при предявените доброволни претенции често пъти на пострадалите се предлагат обезщетения, които са няколко пъти по-ниски от реално дължимите. В такива случаи застрахователите разчитат на това, че пострадалите не са запознати с реално присъжданите от съда размери на обезщетенията, поради което могат лесно да се подведат и да подпишат споразумение за уреждане на претенцията си. С подписването на такова споразумение застрахователите си гарантират, че за в бъдеще пострадалите няма да могат да предявят към тях никакви допълнителни претенции или съдебни искове. Отделно от горното, в практиката на някои застрахователи често се случва да бавят произнасянето си по претенцията на увреденото лице месеци наред, като формално изискват от него документи, които не са от съществено значение за определянето на обезщетението. Сегашният закон дава възможност на пострадалия да избегне подобни забавяния и директно да заведе съдебно дело, докато с приемането на новия закон ще бъде принуден да премине през тази процедура, дори и когато от самото начало е абсолютно наясно, че застрахователят няма да удовлетвори претенцията му. Поради тези съображения, считам, че за потребителите ще бъде по-добре и в новия закон да бъде запазено правото им на избор.