Годината на стаените скандали

Горе долу така реагира кабинетът на Бойко Борисов през цялата 2015 –а година. Кабинетът е все за гъби, докато  скандалите се нижат един подир друг. 

Най – добра илюстрация беше опитът за реформа в сектора "Сигурност". Съкращаването на администрацията в МВР на практика не се състоя, а опитът за отнемането на социалните придобивки, като 20 заплати завърши с „опааа, грешка, ние сме за гъби“ от страна на кабинета.

Иначе възлагането на обществени поръчки, финансирани с европейски средства беше най – замитания скандал. Оказа се, че 25 общини в селските райони трябва да усвоят едни 58 милиона лева, през 2015 – а,  да не отидат зян. И така се заизграждаха вело алеи, стадиони и спортни зали по села и паланки,  където средната възраст на населението  е 55 – 63 години. Малката подробност е, че обекти с количествено стойностни сметки в рамките на  750 000 – 1 000 000 лева бяха финансирани от ДФЗ с по 3, 4 милиона без ДДС. Най фрапиращ е стадионът във видинското Ново село, където за стадион с по- малко от 2000 места са похарчено 5, 5 милиона, без ДДС. Подобна е и ситуацията в Земен, където за реновирането на стадион за около 1000 човка за похарчени 3 400 000, пак без ДСС. Във видиската община Ружинци бяха вдигнати цели два спортини комплекса, през 15 километра разстояние, за почти 7 милиона лева. Ситуацията беше най-добре коментирана от селекционерът на държавния волейболен тим Пламен Константинов, който обобщи, че всеки селски кмет строи зала или стадион.

Те нямали дори канализация в селата, но това не им пречело да строят зала или стадион, които до една година, най-вероятно щели да бъдат складове за ябълки. Константинов подчерата още, че: "Ефектът е никакъв. Но са усвоени едни пари. Определени строителни фирми, които имат интерес, и те са усвоили едни пари, защото, да си кажем истината, строителството е идеална възможност това да се случи". Странно или не един от основните строители на подобни стадиони е Георги Домусчиев – брат на Кирил Домусчиев. Другият топ строител е Булстрой груп ООД. Яне Янев, в опозиционния му период, когато искаше да уволнява Бойко Борисов, обяви че въпросната фирма обслужва ГЕРБ. Има известна логика в думите на Янев, защото въпросната фирма печели търгове предимно в общини на ГЕРБ. 

Поръчките за селските стадиони обаче се оказаха просто „детска игра“. През възлагания на строителни работи фирми свързани с младия и успял мъж Делян Пеевски получиха около 1 милиард. Само половината от тази сума получи Валентин Златев. И всичко това, докато България тегли нови и нови кредити. Най –вероятно, за да можем да строим най – скъпите тунели в света- за по 125 милиона на километър. Толкова струва тунелът в Кресненското дефиле, който е част от магистрала "Струма".  Лиляна Павлова не видя нищо драмтично в цената. Нищо, че най-дългият и труден за строителство тунел в света -  Лердалския в Норвегия, който е 24,5 км е струвал целия 120 млн евро. С други думи по 10 милиона лева на километър. Срещу 125 у нас. Нищо тревожно, да.

Иначе продължихме да имаме най-много магистрати на глава от населените. И да си ги издържаме. А и те, като полицаите вземат 20 заплати при пенсиониране, но никой не се „сети“ да поиска да им бъде отнета тази „социална придобивка“. За сметка на това, макар и неволно, представители на съдебната власт проговориха пред обществото за зависимостите в съда и прокуратурата. Яневагейт разтресе из основи съдебната и изпълнителната власти, Висшия съдебен съвет и парламента, но „силните мъже в държавата“ отново бяха „за гъби“. И този скандал щеше да бъде потулен с мълчание и коментари в стил „две каки“, ако Европейската комисия не беше подчертала нуждата от независимо разследване. „Исторически компромис“ имаше и тази година, което вече е банално, а конституционна реформа-не. Прокуратурата стана по-силна от всякога.Главният Прокурор Цацаров започна да тиражира вербално тезите на пеевските медии, заедно с Ясен Тодоров, а Борисов се противопостави на идеята за промяна в статуквото. На практика всички те осветиха зависимостите си от ДПС.  Това изкара съдиите на улицата, което естествено също беше неглижирано. Конфликтът между прокуратурата и съда, който беше актуален по времето на Иван Григоров и Никола Филчев пламна с нова сила. Сега обаче съдиите излязоха да протестират на улицата с редовите граждани, което безспорно е прецедент. А развръзката се очаква.

Тихичкото въвеждане на нови данъци също се провали покрай дебата за ракията и казаните. Здравната реформа мина под знака на сланината, тютюна и… пак ракията, която се превърна в основен мотив за щяло и нещяло. Финансовата стабилност я имаше само в политическото говорене през 2015 година. След сриването на КТБ, правителството наля пари от бюджета в ПИБ, но и заговори за банкови сливания и фалити. Да се знае. Изборите през отиващата си година бяха по-голям фарс от когато и да е било. Изборните протоколи без грешки сякаш бяха прецедент, а търговията с гласове процъфтяваше.  Мая Манолова, която преди време раздуха скандалът „Костинброд“ беше избрана (да се разбира заточена) за омбудсман.  Което само по себе си също беше изборен фарс.

В международен план най-запомнящ се оказа изразът  „три папи“ който Бойко  Борисов „изтърси“ непринудено пред Камарън. Никой не разбра, че британският премиер е у нас, да преговаря за отнемане на социалните помощи за част от мигрантите, включително и от България. Лондон предлага чужденците да получават детски надбавки, да могат да теглят кредити и да бъдат настанявани в общински жилища, само ако са работили четири години на територията на Обединеното кралство.  Според властите на острова, лесният достъп до социални придобивки е  основният привличащ фактор за притока на хора от страните от ЕС. Правителството на острова постави под въпрос предоставянето на помощи за онези, чиито познания по английски език са толкова слаби, че шансовете им за намиране на работа  са близо до нулата. Но Борисов не коментира тази теми, а се снима как показва на Камаран  ограда на границата… Не мога да не се сетя за изречението на Петър Стоянов – Сумиста – тарторът на Килърите, че явно Борисов си мисли, че държавата е СИК, а той е босът….

Ицко Белчев