3|
9838
|03.01.2016
НОВИНИ
Милиони в сметките на синдиците на КТБ
Девет месеца се изтъркаляха след обявяването на Корпоративна търговска банка в несъстоятелност. За съжаление този период не донесе кой знае какви ползи за кредиторите на банката - не само за най-големия, Фонда за гарантиране на влоговете, но и за всички останали, които ще продължат да чакат за вземанията си от нея, след като собствениците на гарантираните влогове до 196 хил. лв. си прибраха парит
По правило през първите няколко месеца от обявяването на което и да е дружество в несъстоятелност не може да се очаква кой знае какво. Това е период, в който синдиците описват и инвентаризират имуществото, изготвят списъци на приетите вземания, водят дела за допълнителни обезпечения и за отменителни искове. В този период не може да се свърши много по реалното събиране на вземанията. По принцип едва след шестия месец от започването на тази процедура синдиците вдигат по-рязко оборотите на реалното осребряване на активите и попълването на масата на несъстоятелността. В случая с Корпоративна банка обаче този процес бе забавен заради допълнителните задачи към тях. Със закон им бяха вменени ангажименти да изработят един куп никому ненужни и с нищо недопринасящи за прозрачността на процесите около КТБ списъци на вложители с преференциални лихви и на лица, сключили сделки за прихващане на базата на цесионни споразумения, информира "Банкер".
Проблемът в случая е, че за изминалите девет месеца съществената част от информацията за случващото се в Корпоративна банка бе обгърната в мъгла. Вярно е - всяка седмица синдиците публикуваха отчети за това с кого са се срещнали и какви дела са завели, но конкретните имена и суми в тях бяха заличени. Търговска тайна - ще кажат някои. А как кредиторите на банката да разберат как върви събирането на вземанията и по-важното какви са перспективите за постъпления по сметката на синдиците? Защото това е важното. Защото от размера на сумата, събрана по тази сметка, зависи кога синдиците ще оформят частична сметка за разпределение. От нея те ще започнат да плащат на всички кредитори - поне част от сумите които банката им дължи. За всеки е ясно, че за една фирма, която има да си получава 40 млн. лв. от фалиралата банка, е изключително важно да знае кога може да разчита да вземе поне някакъв процент от дължимата й сума. Защото за милиони говорим, не за жълти стотинки. Но тази информация е важна и за фирмите и гражданите с по-малки вземания, а те са вече стотици хиляди. И защото при сегашната конюнктура на пазара всяко постъпление на свежи пари понякога има животоспасяващо значение.
Оказа се, че най-съществената информация за свършеното в банката бе изнесена от финансовия министър Владислав Горанов в отговор на депутатско питане. От нея стана ясно, че срещу длъжниците на КТБ синдиците й са завели дела за несъстоятелност за над 3 млрд. лева. А за повече от милиард лева са исковете за събиране на вземанията по бързата процедура и т.н. Но това все пак е крайно недостатъчно, за да получат кредиторите на банката достоверна представа кога могат да очакват да получат поне част от парите си. Просто защото не са наясно срещу кого и с какви мотиви например са заведени делата за несъстоятелност. Това, че вече има дело, съвсем не значи, че ще бъде спечелено и че банката кредитор ще успее да възстанови поне част от парите, за които претендира длъжникът да й върне. Още повече че ако подобно дело бъде загубено, това ще вкара ищеца - Корпоративна банка, в разходи, които ще бъдат платени от сметката на синдиците й. И в крайна сметка щетата е за кредиторите на Корпоративна банка.
Същото се отнася и за исковете за разваляне на сделките за прихващания и още куп други подобни съдебни спорове. Затова честната позиция е кредиторите да бъдат информирани поне за делата за суми над 10 млн. лв., които синдиците водят: срещу кого са и за каква сума са. И докъде са стигнали в съда. Така кредиторите на банката ще са наясно какво могат да очакват.
Вярно е, че в седмичните отчети на синдиците се посочва какви пари са събрани. Сама по себе си тази информация обаче е толкова недостатъчна, че може да бъде прекрасен повод за манипулации и внушения, например, че синдиците не си вършат работата. Особено когато се видят сумите на месечните постъпления в някои отчети - от порядъка не на милиони, не на стотици хиляди, а на някакви скромни десетки хиляди лева.
Но за изминалите девет месеца, според отчетите, общата сума на парите, събрани от синдиците, е 57.31 млн. лева. В случая заслужава коментар и друг факт: че близо половината от тази сума - 26.83 млн. лв., е събрана само през една от седмиците. Тази информация за някого може и да е без значение - нали в крайна сметка тези пари са влезли в банката. Важна е обаче и разбивката, която показва кои са източниците на тези постъпления. По тези данни може да се види какви са резултатите от усилията на синдиците да съберат парите на КТБ от нередовни кредитори. Освен това едно на ръка е, че в отчетите се публикуват приходите, но къде е информацията за разходите, които синдиците всяка седмица правят? Нали никой не се съмнява, че несъстоятелността на една банка също струва пари, има своята издръжка и тя не се измерва в няколко хиляди лева на месеца. А наличността по сметката на синдиците, от която трябва да бъдат удовлетворявани кредиторите на КТБ, е резултативна величина от паричните постъпления минус разходите. Затова питаме: колко харчат на месец господа синдиците. Да, разходите им се одобряват от най-големия кредитор на банката - Фонда за гарантиране на влоговете, но защо и другите кредитори да не са наясно с тях? А защо така настоятелно питаме? Защото всички кредитори трябва да имат равен достъп до информация.
Липсата на такава информация ражда слухове и спекулации. Ето един пример - говори се, че синдиците харчат по 3 млн. лв. на месец. Ако това е вярно, ще излезе, че за девет месеца те са похарчили 27 млн. лв., с които автоматично трябва да бъдат намалени събраните вече 57.31 млн. лева. И ще излезе, че чистите постъпления в банката за изминалите месеци е 30.31 млн. лева, твърди изданието. А дали във въпросните разходи е включено и плащането за "Аликс Партнърс" - фирмата, която бе наета да проследи изтеклите от КТБ пари? Това кредиторите извън Фонда за гарантиране на влоговете, дори и да искат, не могат да научат. Тайна било. Всъщност никой не иска да занича в тайните на синдиците. Но информация за реалните средства, с които разполага КТБ, може да бъде огласена и без да бъдат нарушавани тайните. Достатъчно е, ако не всяка седмица, то поне всеки месец синдиците да публикуват данни за наличността по сметката им. Да показват кеша и по този начин ще дадат нещо по-конкретно за това накъде върви несъстоятелността на банката и какво и кога кредиторите и могат да очакват.
Проблемът в случая е, че за изминалите девет месеца съществената част от информацията за случващото се в Корпоративна банка бе обгърната в мъгла. Вярно е - всяка седмица синдиците публикуваха отчети за това с кого са се срещнали и какви дела са завели, но конкретните имена и суми в тях бяха заличени. Търговска тайна - ще кажат някои. А как кредиторите на банката да разберат как върви събирането на вземанията и по-важното какви са перспективите за постъпления по сметката на синдиците? Защото това е важното. Защото от размера на сумата, събрана по тази сметка, зависи кога синдиците ще оформят частична сметка за разпределение. От нея те ще започнат да плащат на всички кредитори - поне част от сумите които банката им дължи. За всеки е ясно, че за една фирма, която има да си получава 40 млн. лв. от фалиралата банка, е изключително важно да знае кога може да разчита да вземе поне някакъв процент от дължимата й сума. Защото за милиони говорим, не за жълти стотинки. Но тази информация е важна и за фирмите и гражданите с по-малки вземания, а те са вече стотици хиляди. И защото при сегашната конюнктура на пазара всяко постъпление на свежи пари понякога има животоспасяващо значение.
Оказа се, че най-съществената информация за свършеното в банката бе изнесена от финансовия министър Владислав Горанов в отговор на депутатско питане. От нея стана ясно, че срещу длъжниците на КТБ синдиците й са завели дела за несъстоятелност за над 3 млрд. лева. А за повече от милиард лева са исковете за събиране на вземанията по бързата процедура и т.н. Но това все пак е крайно недостатъчно, за да получат кредиторите на банката достоверна представа кога могат да очакват да получат поне част от парите си. Просто защото не са наясно срещу кого и с какви мотиви например са заведени делата за несъстоятелност. Това, че вече има дело, съвсем не значи, че ще бъде спечелено и че банката кредитор ще успее да възстанови поне част от парите, за които претендира длъжникът да й върне. Още повече че ако подобно дело бъде загубено, това ще вкара ищеца - Корпоративна банка, в разходи, които ще бъдат платени от сметката на синдиците й. И в крайна сметка щетата е за кредиторите на Корпоративна банка.
Същото се отнася и за исковете за разваляне на сделките за прихващания и още куп други подобни съдебни спорове. Затова честната позиция е кредиторите да бъдат информирани поне за делата за суми над 10 млн. лв., които синдиците водят: срещу кого са и за каква сума са. И докъде са стигнали в съда. Така кредиторите на банката ще са наясно какво могат да очакват.
Вярно е, че в седмичните отчети на синдиците се посочва какви пари са събрани. Сама по себе си тази информация обаче е толкова недостатъчна, че може да бъде прекрасен повод за манипулации и внушения, например, че синдиците не си вършат работата. Особено когато се видят сумите на месечните постъпления в някои отчети - от порядъка не на милиони, не на стотици хиляди, а на някакви скромни десетки хиляди лева.
Но за изминалите девет месеца, според отчетите, общата сума на парите, събрани от синдиците, е 57.31 млн. лева. В случая заслужава коментар и друг факт: че близо половината от тази сума - 26.83 млн. лв., е събрана само през една от седмиците. Тази информация за някого може и да е без значение - нали в крайна сметка тези пари са влезли в банката. Важна е обаче и разбивката, която показва кои са източниците на тези постъпления. По тези данни може да се види какви са резултатите от усилията на синдиците да съберат парите на КТБ от нередовни кредитори. Освен това едно на ръка е, че в отчетите се публикуват приходите, но къде е информацията за разходите, които синдиците всяка седмица правят? Нали никой не се съмнява, че несъстоятелността на една банка също струва пари, има своята издръжка и тя не се измерва в няколко хиляди лева на месеца. А наличността по сметката на синдиците, от която трябва да бъдат удовлетворявани кредиторите на КТБ, е резултативна величина от паричните постъпления минус разходите. Затова питаме: колко харчат на месец господа синдиците. Да, разходите им се одобряват от най-големия кредитор на банката - Фонда за гарантиране на влоговете, но защо и другите кредитори да не са наясно с тях? А защо така настоятелно питаме? Защото всички кредитори трябва да имат равен достъп до информация.
Липсата на такава информация ражда слухове и спекулации. Ето един пример - говори се, че синдиците харчат по 3 млн. лв. на месец. Ако това е вярно, ще излезе, че за девет месеца те са похарчили 27 млн. лв., с които автоматично трябва да бъдат намалени събраните вече 57.31 млн. лева. И ще излезе, че чистите постъпления в банката за изминалите месеци е 30.31 млн. лева, твърди изданието. А дали във въпросните разходи е включено и плащането за "Аликс Партнърс" - фирмата, която бе наета да проследи изтеклите от КТБ пари? Това кредиторите извън Фонда за гарантиране на влоговете, дори и да искат, не могат да научат. Тайна било. Всъщност никой не иска да занича в тайните на синдиците. Но информация за реалните средства, с които разполага КТБ, може да бъде огласена и без да бъдат нарушавани тайните. Достатъчно е, ако не всяка седмица, то поне всеки месец синдиците да публикуват данни за наличността по сметката им. Да показват кеша и по този начин ще дадат нещо по-конкретно за това накъде върви несъстоятелността на банката и какво и кога кредиторите и могат да очакват.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads