Адина Саве за Фрог: Политиците се държат като партизани

Както поясни самият Юнкер, приятелите му българи заслужават да излязат от Механизма точно толкова, колкото приятелите му румънци.  Гледайки какво се случва в Румъния в последната седмица, смятам, че няма почти никаква разлика между Румъния и България.

Независимо от реакциите, които предизвика в България „новината“ на Юнкер, в Румъния тя дори не беше отразена. Цялата власт и обществото на Румъния сега са заети със скандала около изпълнението на едно съдебно решение срещу един от румънските медийни магнати, бивш народен представител, бивш могъщ бизнесмен, бивш социалист, настоящ затворник с десетгодишна присъда. Преди година и половина, последната съдебна инстанция присъди отнемането на негово имущество на стойност 60 млн. евро в полза на държавата, тъй като е натрупано с престъпни приватизации, сделки, откриване на данъци, пране на пари и др. В това имущество влиза и сградата, в която се помещава неговата собствена, частна телевизия. Въпреки срока от година и половина, който имаха да си наемат друга сграда, Медийният тръст Антена3 не направил нищо и  беше „изненадан“ от срока от 5 дни, който получи от съдебен изпълнител, за да освободи сградата, чиято публична продан вече тече. До тук нищо ново.

Реакцията на румънския парламент, който в очите на румънците е символ на олигархията и авторитарното управление и институция-терорист за съдебната система и магистрати, не изненада никого: парламентът поиска незабавно обяснение от Премиера защо свободата на пресата е застрашена. Просто нормалната реакция на група хора, приватизирали всички функции на държавата, които скачат да защитават един от своите.  Премиерът им обясни очевидното: държавата си взема собствеността, а свободата на словото не е засегната.

Огромната изненада за обществото дойде от друго място - Президентът на Румъния, избран с големи надежди от младите румънци, от емигранти които са спали пред посолствата на Румъния, за да имат възможност да гласуват, президентът, който спечели изборите с подкрепата на Моника Маковей, същият президент, който победи в тези избори Виктор Понта – бивш премиер, понастоящем подсъдим за укриване на данъци. Този президент, една година след избора му, нарече съдебното изпълнение на присъдата „банален административен предлог“, „неподходящ и противоречив“.

Политическата върхушка в двете държави има едни и същи характеристики, личният интерес е единствената цел, държат се като политически партизани, изключително ниско образовани.

Толкова за приликите между Румъния и България. А кои са разликите между двете страни?

Първата е в ясното разделяне на властите и независимостта на съдебната система. В Румъния, изпълнението на отнемането на незаконно придобито имущество продължава. Съдебната система функционира и нито парламентът, нито президентът могат да попречат на работата на магистратите.

Втората е обществото. В Румъния има политически активно гражданско общество. От няколко дни, Facebook страницата на президента е залята от хиляди постове за неподкрепа, недоволство към изказванията му и за подкрепа на магистратите. Вестниците и блоговете на румънците говорят само за това, като открито демонстрират отвращението си. Организирани са митинги за края на седмицата. С една дума Facebook румънците просто си взеха like-овете обратно.

Ясно е, че политическата върхушка е способна да поквари всеки политик. Ето защо независимата съдебна система и активното гражданско общество са основна предпоставка на една демократична държава, завърши Адина Саве.