Д. Божилов за Фрог: Делойт България и Ърнест Йънг са като Аликс Партнърс Сървисиз

От разследването на Григор Лилов се установява, че няма видима връзка между „Аликс Партнърс“ и „Аликс Партнърс Сървисиз“, която е изготвила доклада, който не казва нищо.

Фактите изнесени от Лилов са лесно проверими и от извършена от нас проверка се потвърждават.

От друга страна финансовият министър Горанов мънкащо заяви, че „Аликс Партнърс Сървисиз“ е дъщерна на Голямата „Аликс Партнърс“. Че българската фирма не е дъщерна и че е невъзможно да се установи правна връзка между двете е повече от ясно. Вероятно в случая става въпрос за една „лоша практика“ в тази област, която се прилага при наемане на подобни фирми в банановите републики, където им се възлага да изпълнят някаква поръчка срещу нескромно възнаграждение и с цел да не се носи отговорност за случая се регистрира специално дружество, което след като прибере парите, се закрива. Такъв е случаят с „Аликс Партнърс Сървисиз“. Свършили са неясно каква работа, резултатът е обективиран в представения доклад, за който вече е повече от ясно, че не казва нищо съществено.

И тук възникват множество въпроси към самия Горанов, както и към неговото протеже от Фонда за гарантиране на влоговете. На първо място след като Горанов твърди, че „Аликс Партнърс Сървисиз“ е собственост на „Аликс Партнърс“ как това е проверено и кой всъщност стои зад компанията-майка и как при сключване на този договор е защитена националната ни сигурност.

Вторият по-важен въпрос е защо българското правителство се е съгласило да получи второкачествена услуга без възможност да се търси каквато и да е отговорност от лицата, предоставили тази услуга.

От практиката е ясно, че подобни фирми не работят по този начин, когато взаимоотношенията им са чисти. За да изградиш имидж на световноизвестен лидер това не става чрез подставени и замаскирани дружества, а заставаш с името си, с ноу-хауто си и служителите си. В нашия случай обаче отново сме жертва на безотговорност. И това се случва за пореден път. Първо за предоставяне на консултантски услуги сме наели фирми трета ръка – Делойт България ЕООД и Ърнест Йънг ЕООД. Тези фирми не са подразделения на световно известните одиторски предприятия. Те дори не са лицензирани за този вид дейност (лицензирани одиторски предприятия са Делойт Одит ЕООД и Ърнест Йънг Одит ЕООД, които са съвършено различни юридически лица, подлежат на специален режим за контрол и носят финансова отговорност). Наетите фирми са безотговорни за свършената от тях работа, защото те не носят никаква отговорност.

Сега за пореден път ни се пробутва същата схема – наемане на фирма, зад която официално не седи никой и никой не носи отговорност за това, което е свършила.

Редно е тези въпроси да бъдат поставени на Горанов и оправданието, че той не е запознат с подробности, звучи несериозно. Недопустимо е да си финансов министър и да не си детайлно запознат, при положение че в случая става въпрос за близо 10% от БВП на страната.

И отново и за сетен път се поставя въпросът: Защо се наемат всякакви консултанти и странни фирми, а не се спазва българския закон да бъде изготвен и публикуван заверен одитен отчет на КТБ АД за 2014 г.?

За съжаление отговори на тези въпроси не се дават, а българското общество не прави нищо да ги получи. А то е най-заинтересовано от тези отговори, защото ако не излезе истината за фалита на КТБ и никой не понесе отговорност за това, случаят ще се повтори със сигурност и с други банки за които отново ние ще платим. При това положение не е необходимо да си задаваме въпроса защо сме най-бедните в Европа.