Интервю на Стойко Стоянов

- Д-р Желев,  изненадан ли сте от подписаното споразумение за предизборно коалиране между СДС и ДСБ?

- Такова обединение беше необходимо. Единството на десните партии е  важно за българската демокрация. Защото демокрацията има нужда от силна десница и силна левица. Когато говоря на тази тема, винаги правя сравнение с птицата – тя лети добре, когато и дясното и лявото й крило функционират перфектно. Остане ли само на едно крило, почва да се върти на едно място и пада на земята. Сега политическата ситуация е такава. На страната е нужно да възкръсне една силна десница, която мощно да опонира на левицата и да се бори за властта. 

Спорно е дали точно така трябваше да стане  обединението, защото то породи несъгласия в много организации, като варнеската, софийската и др.

- Седесарите от София подкрепиха идеята, но с изричното условие, без стари лица. Лидерът им Борислав Бориславов твърди, че е имало задкулисни игри и сделка за постове в бъдещото управление.

- Чух от медиите за подобни компромиси и договорки. Ако е вярно, то просто е недостойно. Това е един несполучлив ход. За мен е разбираемо  искането старите муцуни и отговорните за разединението на дясното да отстъпят крачка назад. Нека да останат в партиите, да съветват, да работят за демокрацията, но да дадат  път на новите лица, а не на искащите да командват. Старите лидери събуждат негативни емоции с активността си. Освен това те са свикнали със старите схеми на ръководство и управление.  Ако СДС и ДСБ се изчистят от сенките на миналото и обществото би им повярвало, а за изборите това е особено важно.

- Оправдано ли беше бизкрайното разцепление на дясното от гледна точка на днешния стремеж за обединение? Самият вие станахте жертва на отлюспване от СДС?

-  Не аз,  СДС стана жертвата, защото се отлюспи от президента си. Те загубиха всички власти, а президентската аз я спасих. Безкрайното делене не беше оправдано. То започна с излизането на 39-е депутати от СДС от парламента, така наречените кинжали. Основният им мотив беше, че подготвяната  Конституцията е комунистическа. Но после в тази същата Конституция се клеха и Блага, и Филип Димитров, и Савов, и Стоянов, и Костов. Имаха възможност, но не я промениха. Но с излизането им започна първата фаза на разпада. Покойните  Петър Дертлиев и бай Милан Дренчев бяха нарочени за предатели от  новите демократи.  Започнаха вътрешни борби. Земеделците, соациалдемократите, либералите, Зелената партия напуснаха съюза. Обхванати от духа за търсене на предатели в сините редици, отлюспванията продължиха.
Костов превърна СДС от коалиция  в партия, но и тя не устоя на раздора. От нея се отцепиха с малки партии Софиянски, Бакърджиев, Бонев. Накрая и самият Костов напусна СДС и учреди ДСБ. Това беше най-тежкия удар за дясното. Костов носи персонална вина, защото маргинализира СДС и ДСБ. Но времето доказа, че разделението тогава е било неоправдано, вредно не само за дясното, а за целия преход, за реформите.

Категоричен съм, че ако СДС не се беше нацепило от самото начало можехме, както Центролно-европейските републики – Полша, Унгария, Чехия, Словакия, да направим реформите в рамките на времето, за което те успяха. А ние провалихме прехода. Той можеше да приключи до 1995 година.  Тогава държавата щеше да се развие по друг модел, но кинжалите объркаха пътя. Те носят главната отговорност за това пропиляно време. 
- Социологическите поручвания дават преднина на партията на Бойко Борисов. Имат ли ресурс сами да спечелят изборите?

- Социолозите им дават предимство, но те ще могат сериозно да управляват само, когато имат  стабилно мнозинство в дясното пространство. Тогава могат да  правят без колебания реформи във областите, които вълнуват хората –  съдебна система и закони, престъпност, корупция, олигарси. Реално ГЕРБ все още нямат ясно изразена управленска политика, защото не са на власт. Партията им е млада и трябва да се докаже чрез изборна платформа. Но избирателят чака не само обещания, но и гаранции и достоверни заявки как ще бъдат изпълнени те. Затова, въпреки големите шансове в дясно, ГЕРБ непрекъснато трябва да се доказва пред избирателите, за да ги предпочетат пред другите. След вота, те биха могли да направят управленска коалиция и да съставят правителство със старите десни партии.

- Смятате ли, че в отбора "СДС-ДСБ" има място и за по-малките партии с дясна и центристка ориентация?

- Какъв е проблемът да се допуснат повече партии, стига да работят за  каузата на демокрацията. В зората на СДС бях много впечатлен, че навсякъде обикновените хора ни посрещаха, скандирайки лозунгите „Демокрация” и „Единство”. Със социалния си инистинкт те бяха съзряли каква е  истината на победата. Казвам всичко това като  послание към десните партии, това трябва да им е каузата.

- Каква оценка ще дадете на сегашното управление? Атакуват ги отвсякъде, а Станишев направи заявка за втори мандат?

- Властта създава големи мераци особенно у хора, които искат да управляват. Принципно тази коалиция трябваше да я има. Без нея България нямаше да влезе в ЕС. Сега сигурно заедно с Албания, Македония и др. щяхме да драпаме за членство. Тогава аз направих два опита да се свържа с президента Първанов, но поради една или друга причина те останаха безуспешни. Исках да му препоръчам да направи  още по- широка коалиция, да влезнат още една-две центристки партии. Но при условие, че премиерът не е от БСП, а неотрална фигура. И най-важното –  коалицията да просъществува само до приемането ни в ЕС. След това веднага да се насрочат нови избори.
Инак управлението на БСП, ДПС и НДСВ има основания за критика. Сега много ги атакуват заради корупцията, но тя беше факт във всички етажи на държавната власт от по-рано. Проблемът обаче лъсна ярко, когато дойде време да ни отпускат пари по различни програми и фондове от ЕС. Вълците от апарата се нахвърлиха да крадат, кой колкото може. Но този стил не минава пред ЕС, те никога няма да позволят кражбата на парите им да стане  практика в икономиката и държавното упраление.
Моята  голяма надежда за  България не е настоящата политическа класа, която се нарича елит. Аз им нямам доверие, да ме извинят. Те показаха, че не могат да се справят с организираната престъпност, мафията, корупцията, търговият с власт, олигархичните модели, купуването на гласове. С тях може да води битка само една преродена политическа класа, която ще има куража да поеме отговорност. Но тъй като това е малко вероятно да стане от самосебеси – моят оптимизан е свързан с членството ни в ЕС и НАТО. Те са гаранцията, че няма да ни оставят да правим далавери и балкански, ориенталски шашмалогии. Това никой няма да търпи. Това е най- голямата ни полза от това членств.

- Края на правителството на Жан Виденов съвпадна с края на вашия президентски мандат. Каква е разликата между двата социалистически кабинета?

- Огромна е. Сегашните са много по-свободни от капаците, които пречеха на Виденов в цялостната му политика. Управлението му беше много ограничено. След като Виденов изкара една година във властта, се опитах да им кажа, че отиват към катастрофа. Те нямаха визия за бъдещето, никакво усещане за перспектива. Страхуваха се да споменат НАТО, ЕС, за членство пък настръхваха. Да не говорим за американски бази, контингенти в чужбина и т.н. Не искаха МВФ и валутен борд.
Днешната БСП си извади поуките и уроците от управлението на Виденов, извървя еволюцията, за да я признаят за социалдемократическа партия. 
 - Но хората казват, че при Виденов червените крадяли по-малко отколкото сега?

- Тогава нямаше кой знае какво за прибиране, страната беше в криза, хиперинфлация. Но и тогава пак крадяха - жито изнасяха, банките източиха и ги фалираха. Далавери имаше и при тях.

- Кой е най-големият мит от прехода, който остана скрит от обществото и днес ви тежи?

- Митове и легенди от прехода колкото искате. Но  ще се спра само на един. Така наречените кинжали успяха да създадат мита, че правителството на Филип Димитров е свалено и то от президента Желев, който явно е преследвал някакви користни цели. А истината е, че аз бях в ролята на доктора, който каза на пациента честно - почвай да се лекуваш с такиви и такива лекарства, за да оздравееш. Инак те очаква смърт. Не ме чуха и загубиха всички власти. Благодарение, че спасих президентската инстутуция и Конституционния съд успяхме да спрем опитите на правителството на Виденов за реставрация във всички области на живота.

▶Румяна Угърчинска: Българската следа в атентата срещу Йоан Павел ІІ е дело на ЦРУ

▶Е.Сугарев: Побоят срещу Огнян Стефанов е подплатен с пари

▶Проф. д-р Петър-Емил Митев: Сивата икономика ражда сиви пътища към политическата власт

▶Доц.д-р Марин Нешков: В туризма има проблеми, защото не е налице политическата воля

▶Мохд Абуаси: Българската дипломация проспа ембаргото срещу Либия