Свинските опашки, нацизмът и спящите красавици в институциите
За много българи насилието е всекидневие. Повечето са негови жертви. То си има вдъхновители и идеолози. Обяснението е просто: в държава, която няма национални приоритети и дългосрочни цели, хаоса рано или късно се настанява. Досега българите се страхуваха от държавните институции, които обслужват интереси на мафията, страхуваха се и от бандитите, които шетат необезпокоявано. Вече ще се оглеждат и за доброволни отряди, които могат да ги заподозрат в нещо, да им вържат „свински опашки” и да ги натръшкат – на улицата, сред селото или направо в домовете им.
Има и друг вариант – някой да посочва кои са лошите и да пуска отрядите срещу тях. Това вече е правено в Германия от Хитлер, в Русия от Сталин, а в Италия от Дучето. Народният съд у нас след 9 септември 1944 г. в известна степен също демонстрира подобно поведение – да бъдат избити и наказани лошите. Само че покрай сухото гори и суровото, което се измерва в хиляди и милиони невинни жертви.
Каква е разликата между момците с кафяви униформи и момците със „свински опашки”?
Да видим.
През 1929 г. Уолстрийт изпада в колапс (същото се повтаря през 2007 – 2008 г.). Това довежда до Голямата депресия – през 2008 г. е наречена Световна криза. Икономическото положение в Германия се влошава, безработните достигат над 6 млн души (България е засегната от кирзата, безработните достигат 12-14%). През 1931 г. фалира една от най-големите германски банки – през 2014 г в България е фалирана Корпоративна търговска банка. Германия е пред фалит и почва да се въоръжава. България е последна в Европа по всичко и строи мрежи по границите си.
В допълнение към западащата икономика идват и политическите проблеми, изразени в невъзможността на партиите в Райхстага да образуват правителствено мнозинство – у нас е същото - редуват се две коалиционни правителства на компромиса, които ни докарват беди. Третото коалиционно управлява в момента - чувствата са смесени.
Именно в такава ситуация в Германия се раждат щурмовите отряди с главнокомандващ Ернст Рьом. Той е екзекутиран по заповед на Хитлер, когато последния усеща заплаха за себе си от щурмоваците... Акцията е известна като „Нощта на дългите ножове”. Тук отрядите вече се формират – нямат само главнокомандващ. Но ги водят понякога хора с криминално минало, какъвто е и случаят с Рьом...
Онова положение в Германия има характерни черти. Те са описани. У нас още никой не се занимава с този проблем. А приликите стават все повече и все по-смущаващи. Един сравнителен поглед показва следното:
- Възвеличаване на арийската раса. Възхваляване на българската история и Велика България.
- Расизъм. „Расова хигиена” (расова теория и ариософия), идеология на неравенството. Настроения срещу циганите и бежанците в последно време, като хора втора категория.
- Евтаназия и евгеника, наричана „расова хигиена”, като се внушава полезността от „положителната селекция”. Българите над всички останали, България на българите.
- Идея за народ-общество, определено чрез генно и кръвно родство, в което да няма класови различия: антиболшевизъм, антимарксизъм, антикапитализъм. Същата идеология изповядват и повечето от нашите националисти.
- Тоталитаризъм – критики срещу демокрацията, обезсилване на политическите партии, профсъюзите и свободата на словото. У нас: анти европейски настроения, пропагандиране властта на силната ръка, контрол на профсъюзите и обезличаване на медиите и свободното слово.
- Широкообхватни правомощия на тайните служби и шпионите. Това вече е факт в България още със създаването на ДАНС през 2008 г., както и превземането на службите от кръга #Кой.
- Фюрерство – концентрация на цялата власт и авторитет в едно водещо лице, както и разпространението на този принцип на останалите йерархически нива. Сами си отговорете докъде сме я докарали ние. Всяка партия у нас си има своя партиен фюрер. Докъде се простират прокурорските правомощия, на службите – никой не може да отговори.
- „Политика на жизненото пространство”, защита на родната „кръв и земя”. Засега сме на етап „защита на родната земя”.
- Позоваване на „пруските добродетели”, съответно на немския идеализъм. Позоваване на митове от българската история и на някои от литературните произведения с патриотичен заряд.
Отрядник-герой в Германия - 1931 г., - подкрепя свой другар.
Няма никакво значение дали признаваме това „сродяване” с черти от нацизма или не. Те се промъкват все по-осезаемо в живота ни под симпатични лозунги. Беднотията, институции, работещи за мафията и липсата на справедливост довършват останалото.
И да не забравяме Ернст Рьом – щурмовакът, който поискал в един момент властта. Не успя той, успя Хитлер.
Патриотичният аргумент за действията на отрядите, ловящи бежанци и мигранти е, че опазват цялостта на границите, бранят интересите на българите, защитават закона. Звучи изкушаващо. Странно защо никой не пита, защо съответните институции и служби не си вършат работата. Всъщност там е заровено кучето. В голямото бъркане в носа и повсеместната корупция.
Да си представим за момент, че одобрението, влиянието и амбициите на тези „доброволни отряди” стигнат дотам да ловят корумпирани политици направо в парламента. Или корумпирани полицаи и прокурори в кабинетите им. Навръзват ги със „свински опашки” и ги просват на земята, а командирът на отряда държи кратка реч пред камера. След това видеото поема в мрежата и хиляди изпадат във възторг – добър ден, Справедливост. Едва ли някой ще оспори, че десетки политици, прокурори и ченгета заслужават „свински опашки” – знаем какви ги вършат.
Само че това вече е правено – по време на Октоврийската реолюция от 1917 г. тогава „червения терор” се е сменял от „белия терор” по няколко пъти на ден. Исак Бабел описва положението по следния начин: млада кръшна селянка с розови бузи е изнасилена сутринта от белите, а надвечер - от червените. Същото е положението и със смъртните присъди срещу лошите – според „бялата” или „червената” гледна точка.
Отрядници, "арестували" група бежанци са новите национални герои в очите на някои.
Възможно ли е такова нещо у нас? Да, възможно е. Защото институциите или не работят, или работят за политико-олигархични кръгове, наричани за краткост мафия.
Справедливост няма. Няма и сигурност. Мнозина се надяват дори конкретните им лични проблеми да бъдат разрешавани от Бойко Борисов, защото друго не действа. В същото време Божидар Димитров надъхва аудиторията колко велика е била България (наистина е била, но много отдавна и много рядко). Показват ни кои са враговете: цигани и турци. Други пък показват на циганите и турците кои са им враговете – скапаните българи.
Икономика няма. Няма и принадена стойност. Демокрацията ни е уродлива и отблъскваща – плод на ченгета от миналото и ченгета от настоящето. Клатят ни между Евросъюза и Евразия, пробутват ни ту на Обама, ту на Путин. За разнообразие и на Меркел от време на време. „Инвестиции” са парите от европрограми и изпратените пари от българи, живеещи в чужбина. Бизнес е гушенето с обществени поръчки. Борбата с корупцията се води от Меглена Кунева, Сотир Цацаров, Румяна Бъчварова и Цветан Цветанов, с извинение... За капак турския посланик ни облъчва с османистките перверзии на Ердоган и Давутоглу за Балканите, в частност за България. Имаме три турски партии в парламента и четири-пет небългарски.
Когато дереджето на държавата е такова, каквото е в момента – винаги идват отрядите. Няма значение дали са ни/сме се докарали до това умишлено или от глупост.
Положението не е весело. Никога не е било. Как да се спасим? Да изплуваме? Да имаме бъдеще?
Съмнявам се, че искаме.
Освен това спящите институции не са спящата красавица, а инструмент на мафията.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
