Кольо Парамов: След 3 месеца 1 евро може да струва и 4,15 лева

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Парамов, германският „Ханделсблат” обяви във вторник, че България е пред банкрут. Два дена по-рано пък по БНР вие направихте същата прогноза. Какви са аргументите за тази стряскаща новина?

- Когато се тиражират негативни новини за нашата страна, това не е приятно. Аз действително акцентирах върху тревогата си за наличие на смущаваща информация по управлението на златно-валутните резерви на страната. Силно впечатление ми направи информацията, която получих, че за последните 5 месеца ние сме изразходвали от валутните резерви 3, 670 млрд. евро. През октомври месец са теглени 535 млн. евро, през декември – 1, 600 млрд. евро, през януари – 735 млн. евро и през февруари и март нови 1,200 млрд. евро. Тези параметри говорят за достигнато 18-месечно дъно след септември 2007 година. С парите са покрити отрицателните разлики в общия платежен баланс на страната. Резервите са спаднали с 24,2%. Освен това, от фискалния резерв са изразходвани други 4, 460 млрд. лева. Като по-голямата част от тях, около 4 млрд., са изразходвани през ноември и декември 2008 година. Ако към тези цифри добавим и най-високия за региона дефицит по текущата сметка в размер на 24,5%, нещата стават твърде сложни. Съвкупността от тази негативна информация поражда у мен убеждението, че това правителство трудно може да се яви на изборите с подобни стартови резултати. Още повече, че ако се запази тенденцията на намаляване на резервите с относителния дял по време, то в края на май 40% от активите на емисионното управление могат да бъдат поставени под съмнение. Обикновено, при тези параметри и при функционирането на валутен борд, нещата твърде много ще заприличат на аржентиската криза.

- В опасност ли е Валутният борд при тази ситуация?

- През 2002 г. в едно интервю пред „Монитор” бях заявил, че „бордът на Ханке в България е кух”. Ние твърде дълго рекламирахме Валутния борд като единствения стабилизационен фактор на финансовата ни система, гарантиращ ни спокойствието през последните 10 години. Сега трябва убедено да отбележим, че той наистина е кух, заради това, че не ни доведе до по-висок стандарт на живот и до по-висока стопанска успеваемост. България е на последно място по много показатели, дори след Черна гора и Македония, а в рамките на ЕС - през следващите 5 - 10 г. гарантирано ще сме на опашката. Ако се запази този темп на разходване на резерва, защото е ясно за всички, че свежи пари от другаде няма да дойдат, то курсът лев – евро ще бъде поставен под реално съмнение. Много експерти ме упрекваха през последните 2 години, че аз поставям винаги въпроса за паритета на нашия лев към еврото и за евентуалната му пропаст. Идва време, в което този фундаментален въпрос може да изиграе твърде лоша шега на цялата политическа класа, а още повече и на супер големите икономисти, които до сега се ползваха винаги с правото на последна дума.

- От думите ви излиза, че левът е надценен в момента, какви са реалните му нива спрямо еврото?

- Въпросът е комплексен и няма едностранен отговор, защото за да се изчисли прецизно паритетът на една месна валута към общата, трябва да отчетем минимум 17-19 глобални икономически фактора, за да усредниме една нова средно претеглена величина. Днес скъпият лев препятства в определена степен развитието на България и това много скоро ясно ще се разбере. Според моите изчисления паритетът на лева към еврото е в рамките 3,89 – 3,95 лв. за 1 евро, а ако допуснете за следващите 3 месеца по 1% увеличаваща се отрицателна текуща сметка, съвсем спокойно може да заложите на курс 4,15 лв. за 1 евро.

- Какви са полезните ходове на държавата, за да се размине с тази критична ситуация?

- Има определени податки, че на две нива се водят сериозни разговори със задача и възможност България да се превключи при сегашния курс 1,95 за евро много бързо, но не по-късно от 31 декември т.г. За целта Европейската централна банка трябва да ни рефинансира с разходваните до сега 3,5 млрд. евро за покриване на отрицателния платежен баланс и още да получим около 4 млрд. до края на годината. Или общо ни трябват 7,5 млрд. евро. Аз трудно бих повярвал на такава щедрост от европейските ни партньори. Вторият вариант е парламентът да вземе другата седмица решение скоростно да се подготвим за търсене на заем от МВФ в размер на не по-малко от 11 млрд. долара. Тъй като за това са нужни 65-80 дни подготовка, има и трети вариант – да продължат управляващите да харчат резерва и да сервират на новия парламент някоя нощ обстоятелството, че е необходимо на момента и веднага да променят курса на лева към еврото. Този вариант обаче ражда революция, с непрогнозируеми резултати за политическата класа, а и най-вече - за държавата. Воденето на преговори – тайни, тихи и най-различни, с ЕС и Европейската централна банка след провеждането на срещата на Г-20, е най-важният приоритет за българските държавници. Запазването на нивата на курса от 1,95 към 1 евро е от фундаментално значение за демокрацията в България и спокойствието на гражданите. Ние нямаме ресурс да преживеем втора криза по подобие на тази от 1997 година.



- И политици, и икономисти вече коментират открито, че настоящият бюджет е продънен и спешно трябва да се прави нов. Каква е вашата позиция?

- Настоящият бюджет е един празен панаирен балон. Той е разчетен от чиновниците в министерството на някакви абстрактни ръстове, които днес са невъзможни,. Реално страната ще реализира около -1 до -3% брутен вътрешен продукт. Това значи, че никакви мечтани ръстове не могат да помогнат в случая. Условието да оживеем при тези параметри на приходите е да направим втори бюджет с най-елементарни разходни бази, най-насъщните, които ориентировъчно да се обвържат с около 80% от занижените приходи. Сегашният бюджет, по своята функционална зависимост от приходите, не може да издържи до края на първото полугодие и е капан за всяко ново правителство след месец август.

- Сега всички масово се оправдават с глобалната финансова криза. България имаше ли друг разумен вариант, който пропусна да изиграе?

- Ако бяха взели под внимание преди 2 години предложенията на проф. Димитър Иванов за съставяне на широко -национален експертен и програмен кабинет, България днес нямаше да има този изкривен бюджет. Олигарсите нямаше да диктуват политическото преразпределение на приоритетните си разходи, ЕС щеше да е вкарала в страната ни минимум 3 млрд. евро, а раздвижеността на стопанството ни би изглеждало по друг начин. При тази камарила от силно политизирани и идиологизирани министри и чиновници не можем да очакваме друга ситуация освен настоящата. Много хора казват, че е виновна световната криза. Аз им отговарям – за параметрите на световната криза се знаеше от 2 години. Ако управниците бяха следяли прехвърлянето на нивата от американския бюджет и отлива на арабски капитали от американските банки към Европа заради Багдатския сценарий, щяха да разберат, че възможностите на САЩ, освен чрез кризата, не биха се реализирали, като разпределена обща поносимост от целия свят на тази огромна тежест от войната в Ирак. Това е цената, която плащаме днес. Ако към нея добавим силната експанзия на Китай и нивата на тяхната валута към долара, ще разберем и как ще премине срещата на Г-20 в Лондон. Кризата не касае само нас, а всички правителства.

- При мрачните прогнози, които очертахте, какво правителство е необходимо на страната след август?

- От дълго време твърдя, че България има категоричната нужда от изваждането на политиците от изпълнителната власт. Нуждаем се от управленски период, напомнящ стопанския възход на България от 1934-1939 година. Нямам предвид никакви забежки към Кимон Георгиев, а настоявам България да прескочи етапа на псевдопартийността и да отдаде внимание на националния, стопанския и икономически гений. Затова съм убеден, че не би следвало да се допуска съставяне на поредното партийно правителство, което в разприте си за своята коалиционност, ще загуби хляба на хората.