Проф. Раденски за Фрог: Стъкленият капак на соца ограничаваше, но и защитаваше

21

|

9545

|30.05.2016
Проф. Раденски за Фрог: Стъкленият капак на соца ограничаваше, но и защитаваше
проф. Атанас Раденски

Преди 1989 г. имаше стабилност и сигурност, имаше стъклен капак, който освен че ограничаваше, той защитаваше. Това е положителното, не можем да отречем. Животът беше по-лесен. Сега няма стабилност, има конкуренция, човек е застрашен, но може би има неща, които компенсират това. Това сподели пред Фрог нюз професор Атанас Раденски.


Атанас Раденски е един от най-успелите български учени в САЩ. Той е професор в университета Чапман в Ориндж, край Лос Анджелис. Раденски е първият български информатик, удостоен с научната степен доктор на математическите науки и първият, избран за професор по информатика в Софийския университет.

Раденски e в България, за да представи първия си роман “На парти при президента”, издание на “Изида”.

 

- Проф. Раденски, наричате романа си книга на контраста. Къде да го търсим?   

 - Контрастът е между американското общество и хората от Източния блок.  Американското общество в годините 1989-1990 г. контрастира на това, което беше в България - тоталитарен режим, планова икономика и една култура, по-емоционална, по-податлива на крайностите. Не е така интересно да се напише роман за контраста между Франция и Италия, тъй като контрастът не е толкова силен. Когато минат 20-30 г., по-лесно се преценяват събитията. В онова време имаше много дим и повечето хора не разбраха какво става. На хората тук, бидейки подложени на постепенни промени, паметта им се изкривява. Едно предимство на такива хора, напуснали родината си като мен, е че те виждат нещата малко по-достоверно, тъй като не са повлияни от промените.

 

- Има много моменти от Вашия живот, отразени в романа Ви. Може ли той да се определи като автобиографичен?

- Той се базира на много факти. Представете си, че всичко което сте чули, преживели през последните 5 сек го забравите, какво остава у вас? Нищо! Остават нашите спомени. Бъдеще няма, имаме очаквания, планове... Тръгвам да катеря Черни връх и съм сигурен, че днешният ден така ще го прекарам, но мога да се спъна и да си навехна глезена и всичките ми планове се променят драматично. Бъдещето са мъгляви намерения, които смятаме, че ще станат реалност, но невинаги стават. Миналото може да бъде изкривено, но то е това, което сме. Много елементи от моя живот има в романа, но има и случки от средите на историците, които съм научил от моята съпруга историк. В него има неща, които съм и прочел. Например намерих в един блог на Дмитрий Иванов история за празна бутилка от водка, изхвърлена от аудитория на Софийския университет. Това е действителен случай, който засяга един български журналист. Романът е основан на моя живот, но далеч не е автобиографичен.   

 

- Почувства ли сте се прокуден от собствената си страна и затова сте заминали за САЩ.

- Не ме пускаха да пътувам навън. Не съм обиден, но е вярно, че навремето се бях почувствал като осъден, след като не можех да излизам навън. Главната причина да пътувам беше, че работех в област, в която всичко се развива много динамично. Тази област се развиваше главно на Запад, не толкова на Изток. Канеха ме да пътувам, покриваха ми разноските. Единственото, което трябваше да получа, е разрешение да изляза в чужбина. Когато отвориха границите, заминах. Имаше икономически причини, които в този момент бяха много силни и надделяха в решението да замина. Бяха трудни времена и това само по себе си е достатъчно да замина.

 

- Трудно ли Ви беше да пробиете?

- Не е лесно, тъй като не пътувах на Запад преди това. Работех в библиотеки и там отидох като никой на 40-годишна възраст. Не гледах на нещата като недоволен човек, който е отхвърлен, погледнах на нещата като на интересно предизвикателство. В България ме избираха за професор, имах докторска степен, така че вече не виждах тук какво можех да направя освен да бъда университетски професор.

Исках да отида в Америка като в страна, в която се случват нещата с компютрите, това е моята специалност. Беше ми интересно да започна като никой и да видя докъде мога да стигна. В Америка бе моят втори живот и сега искам да опитам трети - като писател.

Започнах работа в Америка като гост професор информатик в същия град, в който се развива действието във втората част на моя роман. Главният герой не съм аз, това е човекът, който аз бих могъл да бъда. Той избягва ненужните ангажименти, така че романът не е автобиографичен, но е базиран на моя опит.

Това, което Америка ми даде бе, че ме прие. Икономическа стабилност също ми даде. Америка ми даде шанс да опозная различен свят, тя е най-гостоприемната в света за емигранти.

 

- Работили сте в БАН. Как изглежда БАН сега и преди?

- БАН беше интелектуален център. Потенциалът трябва да се използва. Нещата може би днес изглеждат така: все едно да имаш скъпа мощна кола и я държиш потънала прах и й наливаш масло. Държавата не трябва да унищожава и задушава организация като БАН.

 

- Имате ли поглед върху събитията у нас?

- В България хората май нямат много доверие на политиците. В Щатите също им нямат доверие. В България хората са емоционални, в Америка заради президентските избори също. Моята гледна точка е такава – аз не мога кой знае колко да направя. Все едно да се ядосвам, че навън е завалял дъжд. Фокусирам енергията си там, където нещата зависят от мен.

 

- Какъв е контрастът сега у нас?

- Преди 89 г. имаше стабилност и сигурност, имаше стъклен капак, който освен че ограничаваше, той защитаваше. Това е положителното, не можем да отречем. Животът беше по-лесен. Сега няма стабилност, има конкуренция, човек е застрашен, но може би има неща, които компенсират това.

 

- Книгата ви ще бъде ли преведена на английски?

- Още не знам. Рано е да се мисли за това. Мисля, че книгата би била интересна за американците, защото те имат стереотипен възглед за това какво е била и какво е сега Източна Европа. В миналото картината за тях е изглеждала по следния начин – милиционерски режим и нещастни хора. Режимът беше такъв, но хората не бяха нещастни. Хората бяха защитени, нямаха дилемата как ще оживеят. И повече хора намираха начин да се чувстват добре.

 

- Прибирате се всяка година у дома. Сблъсквате ли се с абсурди?  

- Сблъсках се с абсурда да гласуваме задължително. Харесах сегашния президент за това, че върна закона за задължителното гласуване. Правото да гласуваш включва и правото да не гласуваш. Правото ти на религиозен избор позволява и да си атеист. Абсурд е да има задължително гласуване. Навремето ако не отидеш да гласуваш, това се отразява във файла ти. Изпитал съм го. Една сутрин трябваше да пътувам, затова в 6 часа отидох да упражня правото си на глас. Посегнах да взема бюлетина и да я пусна директно в кутията. Направиха ми забележка. Отидох в черната стаичка, сложих бюлетината в плика и се върнах да я сложа в урната. Тогава председателят на комисията я взе от ръката ми и започна да я опива да не би да съм скъсал бюлетината. Нямам добри спомени от това време. Беше шокиращо.

 

Интервю на Даниела Николова



ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

ТОП ФРОГ

Класическа музика за работа

ВРЕМЕТО

времето в София София

-3°

+6°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

-4°

+6°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

-3°

+5°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

-5°

+7°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

-6°

+5°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

-5°

+5°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах