Директорът на ”Св. Анна”: Излишни операции при нас не се правят

 Директорът на болницата обяви още, че д-р Генчев не е напуснал сам лечебното заведение, а е бил освободен за несправяне с работата. Той отказа да коментира професионалните качества на лекаря, защото не било колегиално. След години работа зад граница признатият в Германия доцент Марин Генчев се върна у нас, за да промени начина на работа в клиниката по неврохирургия в столичната болница „Св. Анна”. Преуспял неврохирург напуска „Св. Анна” заради нечовешко отношение към пациентите Преследването на печалба от страна на лекарите е много сериозен проблем, каза още доц. Марин Генчев След два месеца работа в клиниката доц. Генчев напусна болницата, разочарован от методите на работа в „Св. Анна”.  Той разказа, че е станал свидетел на ненужни операции на пациенти, само за да има оборот в клиниката. лекари „Моето присъствие се оказа ненужно, моята цел беше да създам една модерна клиника, която да работи като хирургия в Германия. Бяха ми отнети всички възможности да назначавам персонал, могат да бъдат повишавани хора без мое знание”, разказа д-р Генчев. лекари Тези думи развълнуваха друг български лекар – д-р Владислав Райков. Той е ортопед травматолог, специализирал в Швейцария. Иска да работи в голяма университетска болница у нас, но дори с престижната си диплома, не е одобрен. И стяга куфарите за Германия. лекари „И аз като доцент Генчев исках да остана в България. Причините отдавам най-вече на шуробаджанащината. На едно от интервютата за работа в българска болница директорът ме попита какъв е баща ти. След като напуснах , не толкова разочарован, колко отвратен от българската система, кандидатствах в няколко болници и аз си избрах, къде да започна работа”, разказва д-р Райков. Много български пациенти и колеги на д-р Райков пътуват до Германия, за да се лекуват при него. Някой от тях имат усложнения след операции в България. лекари „При мен идват хора с посттравматични деформации, инфекции на костите след фрактури, инфекции след поставяне на тазобедрени стави, състояние след разхлабване на такива тазобедрени стави. Говоря за усложнения от лекарски грешки немарливост, която се е случила на територията на дадени болници в България”, споделя д-р Райков. „Една пациентка, която оперирах с челен тумор, тя след операцията се събуди, отиде в едно друго отделение и на следващата сутрин я заварих, че тя е вързана в пълно съзнание. Тя ме молеше тогава, моля ви отвържете ме. Опитах се да накарам персонала да я отвърже и те дълго време ми отказваха, водих може би един час битка с тях, докато това нещо се случи”, разказа доц. Генчев. Той разбрал, че това е практика в българските болници, докато в Германия пациент се връзва, само след заповед от съдия, че е психически нестабилен и е опасен за собственото си здраве. „Има ясни и строги правила, които са определени от съсловните организации, те са поставени на пиедестал. Те за нас са крале, тъй като ние се храним от тях, длъжни сме да правим всичко най-добро за тях и да се държим с пациентите, с нужната човещина на първо място, професионализъм. От началника до последната сестра. Смело мога да кажа, че лошото отношение, невнимание се наказва на всички нива от началника на клиниката, може да се стигне до наказание по съдебен път”, казва д-р Райков. По думите на д-р Славчо Близнаков български лекари работят в чужбина, защото печелят повече там. Според него лекарите с дълга практика у нас също печелят добре. Проблемът бил с медицинските сестри и по думите му скоро ще има недостиг на сестри в България.