Унищожението на 1,5 млн арменци в Турция е планиран геноцид

14

|

4863

|20.06.2016
Унищожението на 1,5 млн арменци в Турция е планиран геноцид
Димитър Аврамов

Повече от 200 хиляди деца са избити, умрели от глад или ислямизирани.


Димитър В. Аврамов*

 

(Продължение)

 

Словесната война  на Анкара срещу решението на германския  Бундестаг да признае геноцида срещу арменците през 1915 година придобива гротескни форми. Невротичният президент Реджеп Ердоган поиска да се направи кръвен тест на неколцина немски депутати от турски произход, гласували скандалната според Високата порта декларация. Така щяло да се докаже, че  те  принадлежат на друг етнос и нямали нищо общо с Анна ватан (Майката –родина).

 

Управляващите  в югоизточната ни съседка продължават да отричат (и фалшифицират) историческата истина, описана в хиляди томове изследвания, които пълнят рафтовете на най-престижните библиотеки, фондации, университети и държавни ведомства на северозапад от Босфора до Вашингтон. В предишната публикация поместихме само малка част от зверствата над арменците, извършени през 1894/95 г. от армията и башибозука по заповед на кървавия  султан Абдул Хамид Втори. Над 200 хиляди мъже, жени и деца са убити, хиляди селища са унищожени, стотици църкви и манастири – опожарени и ограбени.

 

Но това е само прелюдия към трагедията, отнела живота на милион и половина мъже, жени и деца,  която ще организират главорезите  в младотурското правителство  през 1915 година и след нея. „Генералната репетиция“  започва шест години преди това в Адана и района, където стотици села са сринати със земята, хиляди къщи са разграбени и изгорени. Седмици наред не секват кланетата на арменци, изтезанията и изнасилванията на жени и момичета –също. В Адана първо нахлуват бащибозуци със сопи, ножове и пистолети, кланетата и издевателствата продължават с дни. На 24 април 1909 г. идват и армейски полкове и кошмарът става неописуем. Градът потъва в кръв и пламъци, само за два дни са избити над 2 хиляди арменци, горят училища, приютили стотици мъже, жени и деца, а онези, които се опитват да се спасят, са разстреляни от войниците. Според изследванията на историци, случилото се там е „една от най- ужасните и дивашки кървави бани, които познава човешката история“...

 

В края на 1914 г.  младотурците  от  т. нар.  Комитет „Обединение и напредък“ и тяхното правителство решават, че е настъпило времето за разправа с арменците и „християнския елемент“ в агонизиращата Османска империя. В кабинета са и двама от идеолозите и изпълнители на геноцида - фанатизирани пантюркисти: вътрешният министър Талят паша и военният – Енвер паша. Подготвен е и един варварски документ – инструкции за провеждане на геноцида, за който управляващите в Анкара и техните  дипломирани  майстори на фалшификати, се правят, че не съществува. „Забравили“ са също, че още в началото на 1919 г. британският върховен комисар в Цариград изпраща специален доклад до правителството си в Лондон. Заглавието му е „Документи, свързани с организирането на арменските кланета от комитета „Обединение и напредък“. В подзаглавието му е вложена мрачна ирония: „Десетте Божи заповеди на комитета“... Там са и въпросните инструкции, ето част от тях:

- „Съгласно членове 3 и 4 на комитета „Обединение и напредък“ трябва да се закрият всички арменски дружества; всички техни членове да се арестуват, да се изпратят в провинции като Багдад или Мосул и да се ликвидират или там, или по пътя.

- Чрез подходящи и специални средства да се раздухват настроения сред мюсюлманите (срещу арменците – б. Д.А.) в места като Ван, Ерзурум и Адана. Да се предизвикат организирани кланета.

- Да се остави всичко в ръцете на местните власти в провинции като Ерзурум, Ван, Мамурет-ул-Азиз и Битлис и да се използват военни части (например жандармерия) за привидно възпиране на кланетата и обратно – в места като Адана, Сивас, Бурса,Измит и Смирна да се осъществява активно подпомагане на мюсюлманите с военна сила.

- Да се приложат мерки за изтребване на всички мъже под 50-годишна възраст, свещеници и учители, а момичетата и децата да бъдат оставени за помохамеданчване

-  Да се отвеждат семействата на успелите да избягат и да се приложат мерки да им бъдат отрязани всички връзки с родните места.

- Да се избият по подходящ начин всички арменци във войската – за това да се погрижат военните.

- Всички действия  да започнат едновременно навсякъде, за да не бъде оставено време за подготовка на отбранителни мерки.

- Да се обърне внимание на строго поверителното естество на тези инструкции, до които може да имат достъп само двама или трима души“...

 

В документа има и изрична заповед да бъдат ликвидирани всички арменски писатели, политически дейци, артисти, църковни и граждански водачи, духовният елит на този народ. Освен армията и башибозуците правителството използва и една друга ефикасна машина за убиване – десетки хиляди рецидивисти, т. нар. Отряди за унищожение, които пуска от затворите, за да участват в кланетата. Те започват през пролетта на 1915 г. и до края й са избити между 800 хиляди и 1 милион човека във всички вилаети, населени с арменци. Знаково за масовите зверства е нападението над град Ван на 19 април, където армията срива цели квартали с артилерия. Ужасът продължава седмици наред, на следващата година тук влизат руски полкове начело с генерал Николаев и картината пред тях е поразителна – селата и реките са изпълнени с трупове. Други, около четвърт милион оцелели, минават границата и търсят спасение в Русия. По-късно американският мисионер  д-р Кларънс Ъшър ще напише: „Ереванската равнина беше изпълнена с хора, които се скитаха безцелно насам-натам и тяхното множество заливаше хоризонта. Тези странници, с подбити от ходене крака, изтощени, умиращи от глад, ридаеха като загубени гладни деца“...

По същото време, през нощта на 24 април 1915 г. в Цариград властите организират друга кървава вакханалия. Според един от най-големите изследователи на тези събития – американският професор от арменски произход Питър Балакян, там се „установява модел, който с разгръщането на геноцида ще се повтаря в цяла Турция. В градове, градчета и села арестуват, измъчват и възможно най- бързо убиват арменски културни водачи. Накрая са убити хиляди, унищожено е ядрото на арменския интелектуален живот“... И още един кратък откъс от обширното изследване на проф. Балакян:“През лятото на 1916 г. нова вълна от масови убийства залива пустинята на Месопотамия (днешна Северна Сирия). Там са избити около двеста хиляди арменци, десетки хиляди жени са отвлечени в хареми, толкова деца са дадени  в мюсюлмански семейства, за да бъдат помохамеданчени. С това насилствено приобщаване към исляма е изкоренена друга част от арменското население... След войната масовото унищожение на тези хора продължава: в Мараш – през 1920-та,  в Смирна- през 1922 г.“...

 

Сред този кървав  апокалипсис има един особено болезнен за арменците въпрос : съдбата на повече от 200 хиляди деца – избити, умрели от глад или ислямизирани. Пръст в раната сложи главният редактор на вестник „Агос“  Хрант Динк, което Анкара не можеше да му прости – той бе убит при показен разстрел на 19 януари 2007 г. в Турция.  Журналистът пръв заговори, че трагедията на арменския народ продължава и днес и застана зад разследването на  на списание  „Йени Актюел“ – според него децата са били подложени по същия безмилостен начин както възрастните на болести, гладна смърт, изтезания от дивите орди, удавили в кръв огромни територии – от Цариград до Адана и езерото Ван. Хиляди били заточени при дервишите, за да ги ислямизират и откъснат от родовия корен. Други са разселени по различни краища в мюсюлмански семейства със същата цел. Наследниците на потурчените деца сега търсели своите кръвни роднини в Турция. Върху този проблем обаче там е наложено строго табу, защото така можело да се повдигне завесата пред геноцида.

 

Разкритията на Динк паникьосаха властите, които обявиха казаното от него за „скверно слово“ и за обида на националното достойнство. Отговорът на журналиста бе изненадващо смел за наложените от Анкара порядки. Той тиражира малко известния факт, че дъщерята на Мустафа Кемал Ататюрк  е арменка. Същият произход имал и шефът на Дирекцията по религиозните въпроси Лютви Доган и други фигури в тамошния културен и политически живот. Това предреши съдбата му и добре смазаната машина за ликвидиране на неудобните интелектуалци заработи, контролирана от специалните служби и разни паралелни структури. Каквито са т. нар. „Бригади за отмъщение“ (ТИТ) и неофашистите  от Движението за обединение и съюз на патриотичните сили – маскировка на „Сивите вълци“. Очаквано процесът за смъртта на журналиста се превърна в жалък фарс, който възмути дори турската преса, а убиецът бе обявен за психопат. Колкото до сегашната истерична реакция на Ердоган и компания срещу декларацията на Бундестага, тя е само продължение на добре познатия стил на Анкара – да преиначава истината и заблуждава обществото с исторически фалшификати.

------------------------------------

*Димитър В. Аврамов е политически коментатор. Автор е на стотици публикации по вътрешна и международна политика, българо-турските отношения, ислямският фундаментализъм, Възродителният процес, ролята на ДПС за ерозирането на българската държава, кюрдският проблем,  арменският геноцид, атентатът срещу папа Йоан Павел Втори. Неговите разследвания са в основата на два серийни документално-публицистични  телевизионни филми. Народен представител в 42-то Народно събрание. Почетен член на Националния независим съюз на офицерите в България.



КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

Класическа музика за работа

ВРЕМЕТО

времето в София София

-3°

+6°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

-4°

+6°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

-3°

+5°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

-5°

+7°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

-6°

+5°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

-5°

+5°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах