Ген. Червенков: Брекзит може да обърка дневния ред на срещата на НАТО във Варшава

0

|

10690

|27.06.2016
Ген. Червенков: Брекзит може да обърка дневния ред на срещата на НАТО във Варшава
Ген. Чавдар Червенков

Въпросът Русия или НАТО променя военния баланс от Балтика до Черно море прилича на въпроса:”„Кое е първичното – кокошката или яйцето?“. В България всеки министър си прави своя външна политика. Как ще изглеждат новите самолети и модулните патрулни кораби на фона на кърпените гащи на Сухопътните войски? България няма нужда да си открива несъществуващи фронтове.


За военния баланс от Балтика до Черно море между Русия и НАТО. За необходимостта от единна външна политика на институциите и модернизацията на българската армия. За дневния ред на срещата на НАТО във Варшава в началото на юли и бежанската криза разговаряме с ген. Чавдар Червенков. Той е бивш началник на Разузнавателно управление на БА, бивш вътрешен министър, посланик в Тунис.Ген. Червенков е експерт в Центъра за изследване на демокрацията.

Интервю на Красен Бучков

- Г-н генерал, Русия или НАТО променя военния баланс от Балтика до Черно море.Започна ли нова Студена война?

- Този въпрос много прилича на: „Кое е първичното – кокошката или яйцето?“. Промяната на отношенията между Западът и Русия започна с Крим. А въпросът за Крим много ми напомня на прогнозите за резултатите от референдума във Великобритания. Както сега никой не вярваше, че британците ще гласуват за излизане от ЕС, така и през 2014-та на никой и през ум не му минаваше, че Русия ще анексира Крим.  Днес много детайли са забравени, но тогава разузнавателните служби на големите страни си признаха, че не са успели да предвидят този ход на събитията. И тъй като, както се казва „Noblesse oblige” САЩ и НАТО се заеха да сплашат „регионалната сила“, каквато според тях е Русия. На последната среща на НАТО на върха, през 2014-та в Уелс, която премина изцяло под знака на Кримq бяха взети две важни решения – за нарастване на военните разходи в следващите 10 години и за създаване на сили за бързо реагиране, чиято численост постепенно  еволюира и надхвърли 30 хиляди човека.

И тъй като същият принцип важи и за Русия, която  от своя страна също се счита за велика сила, на всяко действие на НАТО Русия отговаря умножено по 10. И така се стигна  през развръщането на три дивизии на западните граници до разполагане на мобилни стратегически ракети в Калининград.

На времето това се наричаше нов кръг в надпреварата във въоръжаването. И трябваше в началото на 80-те години двата блока да осъзнаят, че са си гарантирали многократното взаимното унищожение, за да потърсят и да намерят пътища за разведряване и снижаване прага на военното противопоставяне.

Тук искам да отворя една скоба. Спрямо Русия се прилагат санкции, които оказват своето влияние. Русия е изолирана от редица политически процеси, което няма как да не отразява на самочуствието и. Но да се твърди, че Русия се готви да напада балтийските  страни, а след това и нас с Румъния е меко казано несериозно. Защото, независимо от това харесва ли ни или не, но Русия продължава да е незаобиколим фактор за сигурността и стабилността и в Европа и в Близкия Изток. За това е необходим  нов подход за разрешаване на проблемите и противоречията. И мисля, че изявленията на външния министър на Германия Валтер Щайнмайер са опит в тази посока.
Защото вторачвайки се главно в Русия съществува опасност да забравим другите рискове за Европа – тероризмът, Ислямска държава, бежанския проблем. А сега към този списък  ще се добави и излизането на Великобритания от ЕС.

- Как ще коментира идеята и сагата около създаването  на т.н. Чеирноморска флотия на НАТО в Черно море, в чийто състав да влязат ВМС на Турция, Румъния и България?

- Какво да коментираме тази флотилия. След многобройните обяснения, отрицания, оправдания и заклинания, това ми заприлича на вица: „Не били компютри, а компоти, и не сме ги изнесли, а са ни ги върнали“.

Тази, както Вие я наричате „сага“ ми навява други мисли. За пореден път показахме на нашите партньори, че в България отговорните политици не си говорят, не си споделят, не обсъждат и всеки може да си прави своя външна политика – министърът на отбраната – военна външна политика, министърът на външните  работи – своя външна политика  и всичките обяснения са на принципа: „вервайте ни“. И накрая, като в приказката, трябва да дойде горският и да въведе ред. А уж държавата има Стратегия за национална сигурност, има различни съвети по въпросите на сигурността, които трябва да формулират единна политика.

Очевидно не се учим от грешките си, допускани в съвсем близкото минало. Ситуацията в началото на прехода, само преди 25 години,  беше същата.

- Коментирайте формулата на НАТО за постоянно ротационно присъствие. Как така хем постоянно, хем  ротационно. Имам предвид натовските батальони в балтийските републики и бъдещата многонационална бригада в Румъния.

- Военни специалисти от НАТО признаха, че въобще не считат тези батальони за някаква сила, която би била в състояние да се противопостави на едно нападение. Присъствието им има по-скоро характер на послание, на демонстрация на единство и солидарност. Така че, формулата за ротация, чрез която да се поддържат постоянно на терен определено количество многонационални сили, ще се прилага докато се измисли нещо друго.

- Способен или разколебан съюзник сме на НАТО? Има ли разнобой във вижданията на институциите, на премиера, президента, на военния и на външния ни министър по въпроса?

- Не сме разколебан член на НАТО, а що се отнася до способностите, това е предмет на отделна голяма дискусия. Поради проблемите с модернизацията на армията ни, която все не се случва, нямаме самочуствие на равнопоставен и равностоен партньор.

И започвайки този разговор, не можем да отминем въпроса за това, което предстои. Нека ви върна в началото на прехода. Тогава съкращенията  в армията преминаваха под  обещанието за създаване на малка, модерно въоръжена и мобилна армия. И се заредиха едни планове – 2004-та, 2010-та, 2014-та, и все се повтаряше мантрата за малката модерно въоръжена армия и тя все не се случваше. Оказа се, че междувременно сме похарчили за «модернизация» близо 2 милиарда лева, но никой не може да покаже резултатите. И сега отново халосна стрелба. Някой представя ли си как ще изглеждат новите самолети и модулните патрулни кораби на фона на кърпените гащи на Сухопътните войски? Споменавам  Сухопътните войски не случайно. Сухопътните войски, които представляват около две трети от състава на Българската армия и които, така да се каже измиват очите на войската в мисиите зад граница, са оставени за после.

Мисля, че преди да развържем кесията, сериозният дебат трябва да започне отначало. Налага се сериозно пренареждане на приоритетите. Моделът на интегрирано Министерство на отбраната, който сигурно е много добър в обстановка на развиващи се разведряване и сигурност вече не работи. Обезличаването на Генералния щаб и превръщането на неговия началник в треторазряден чиновник вече е вредно. Щом сме решили да похарчим няколко мишлиарда за сигурност, то нека да ги похарчим разумно и отговорно. Защо бързаме да приключим за 5-7 години, съзнавайки, че това е труднопоносимо финансово бреме. Защо не се разсрочи придобиването на нова техника за 15-17 години? Къде в тези планове са комуникациите, противовъздушната отбрана, боеприпасите? Къде е мотивацията на личния състав? Колко средства се предвиждат за преодоляване на некомплекта във видовете въоръжени сили? Въпроси, на които обществото ни трябва да получи аргументирани отговори, за да подкрепи тази политика. А не както в момента да е раздвоено от «осанна» до «разпни го».

- Да не би интуитивно министър-председателят Борисов да усеща някакъв разпад в НАТО и да заема позиция, която не би се приела с ръкопляскания в Брюксел?  «Ройтерс» писа, че сме се поддали на натиска на Москва и сме загърбили НАТО? Необходим ли е враг на НАТО?

- Що се отнася до интуицията на министър-председателя, това е една от силните му страни. Без да провеждаме референдум е ясно, че болшинството български граждани подкрепят членството в НАТО и ЕС. Подкрепят и провеждането на  политика за изпълнение на задълженията ни произтичащи от това членство. «Ройтерс» може да си пише каквото иска, но страната ни няма нужда да търси и да си открива несъществуващи фронтове.

- Що е то хибридна война. Дори депутати не знаят що е то и искат да получат отговор от експерти. Води ли Русия такава и не е ли имало винаги някаква форма на хибридна война от миналия век та чак до днес? «Хибриден» член ли сме на алианса?

- Тази тема вече  се поизтърка. Хибридна война се е водила винаги, още  от времето, когато хората са започнали да разрешават проблемите си от позиция на силата. Целта е била да сплашиш или заблудиш противника, за да постигнеш целите си по икономично, с по-малък ресурс. Просто във времето се е променял арсеналът от използвани форми и средства.  Днес очевидно информационните технологии и глобализцацията предлагат разнообразни и ефективни нови способи. Не казвам обаче, че този проблем трябва да се неглижира. Напротив, трябва да бъдем в крак с времето и да разработваме и прилагаме техники за неутрализиране на ефекта на прилагани по отношение на страната ни такива методи на въздействие.

- Г-н генерал, какви решения очаквате да се вземат на срещата на НАТО във Варшава през юли?

До преди една седмица отговорът на този въпрос беше сравнително лесен.

С две думи ръководството на НАТО счита, че в средата за сигурност са  настнъпили фундаментални промени в негативна посока. И във връзка с това се очаква да бъдат взети решения по два основни въпроса.

Първият е свързан със засилване на колективната отбрана и по този начин  на ролята на сдържането, на разубеждаването по отношение на намеренията за предприемане на военни действия спряма страни-членки на Алианса. На практика това ще се заключава в решение за разполагане на многонационални батальони в балтийските страни и в Полша. Посланието, което ще бъде изпратено с това решение е, че нападението срещу една страна-членка ще предизвика реакция от страна на целия Алианс.

И вторият, засилване на приноса на НАТО за повишаване на сигурността и стабилността в страни под напрежение в Европа, имат се предвид Украина, Грузия, Молдова, и в регионите на Близкия Изток и Северна Африка. Обсъждане на различните подходи и методи за постигане на тези цели.

Така изглеждаше дневният ред до миналия петък. Сега, след резултатите от референдума във Великобритания, вече не съм толкова сигурен. Така и през 2014-та, срещата на върха в Уелс трябваше да се занимава главно с Афганистан, но Крим промени коренно дневния ред.

- И накрая – какви ще са последствията за страната ни, ако Турция не подпише двустранния протокол с България за прилагане на Споразумението с ЕС?

- Турция е подписала споразумението с ЕС и го изпълнява по отношение на обратно приемане на незаконно преминали бежанци на територията на Гърция.

Миналата седмица се обсъждаше въпросът за бежанците, които ние искаме да върнем на Турция и която за сега ги отказва. Причината, е че Министерския съвет на Турция не е одобрил двустрання протокол за прилагане на Споразумението за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица. Протоколът беше подписан  на 5 май, а нашият Министерски съвет го одобри на 22 юни. Очевидно Турция ще се опитва да протака, защото в цялата сага с бежанците, тя търсеше начини да извлече максимална изгода.

Да погледнем фактите. Срещу ангажимента да ограничи притока на мигранти по море към Гърция и да приема обратно незаконно преминалите, Турция ще получи финансова помощ и премахване на визовия режим за турски граждани (след изпълнение на 72-те изисквания за това). Освен това срещу всеки върнат незаконен емигрант, Европа ще приеме емигрант от територията на Турция.

Турция приложи мерки и за съвсем кратък срок притокът на мигранти към Гърция от няколко хиляди спадна на няколко десетки дневно. Значи можело. Значи Турция е можела да ограничи притока на нелегални емигранти и миналата и по-миналата година. Сега стават ясни целите на бездействието – да се окаже натиск върху Европа и да се получат определени ползи, които не се полагат. Ако в оказването на финансова помощ има логика, то премахването на визовия режим си е чисто изнудване.

И не само това – във връзка с потока емигранти на западния бряг на Турция беше създадена цяла индустрия за нелегален трафик – започваща от производство на надувни лодки и на спасителни жилетки до траспортно осигуряване, графици, пунктове, водачи и т.н. Индустрия, която генерира огромни печалби за турската страна. На второ място – мит е, че в лагерите имало два милиона бежанци. 90% от бежанците са на свободен режим и престоят им на турска територия също генерира приходи. Друг е въпросът, че когато емигрантите привършат парите, не е зле да им се помогне да продължат по маршрута към обетованата земя.

Този разговор скоро няма да приключи. Не се води конструктивен диалог за решаване на бежанския проблем при източника му – войната в Сирия, обстановката в Ирак и Афганистан, в Африка. Госпожа Меркел периодично ни информира, че не е променила своите позиции по отношение на емигрантите, но не съм чул да е взела директно от лагерите в Турция, Ливан или Йордания и един емигрант.

Що се отнася до политиката на България в това отношение, мисля че това, което правим в момента е правилното – завършване на преградното съоръжение, укрепване потенциала на Гранична полиция и на подразделенията от Българската армия (впрочем отново от Сухопътните войски), повишено внимание както към действията на Турция, така и към действията и решенията на Берлин и Брюксел по отношение на мигранския проблем.




КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

ТОП ФРОГ

Класическа музика за работа

ВРЕМЕТО

времето в София София

-3°

+6°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

-4°

+6°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

-3°

+5°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

-5°

+7°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

-6°

+5°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

-5°

+5°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах