Доц. Р. Кънчев: Агресията в света ескалира; на нас ни трябва фин баланс

0

|

8688

|21.07.2016
Доц. Р. Кънчев: Агресията в света ескалира; на нас ни трябва фин баланс
Румен Кънчев

Понятийният апарат, с който се говори за т.нар. преврат в самата Турция, се промени за два дни, казва за Фрогнюз експертът по международна сигурност и бивш зам.-министър на отбраната.


интервю на Ана Кочева


- Доц. Кънчев, нека започнем разговора оттам – виждате ли някаква връзка между събитията във Франция от нощта на 14-ти юли и тези в Турция от следващата нощ?


- Пряка връзка, естествено, не можем да търсим между двете събития, но всичко, което се случи там, впоследствие и в Армения, а след това и в Казахстан, показва, че има нарастваща ескалация на агресията в света, която се изразява в опити за военни преврати, в терористични актове, започнали още преди две години във Франция и в Белгия…

 

- Да потърсим причините за всичко това?


- Очевидно конструкцията, архитектурата на глобалната геостратегическа сцена не позволява сдържането и прибирането на тези явления в едни определени рамки, които да не бъдат толкова агресивни.

 

- Всичко това обаче вече не е само симптоматика…


- Съгласен съм, че не можем да говорим само за симптоми, тук са налице тенденции - непрекъснато нещо в света се случва и периодичността на тези прояви става все по-малка, разстоянието между събитията все повече се скъсява. В тази връзка ми се струва, че глобализационният проект, който беше разпрострян върху цялото ни общество след края на Студената война, трябва да бъде преосмислен, защото очевидно е, че един такъв многополюсен свят, към който светът се беше устремил, не може да решава ключови въпроси на сигурността. Тези, които трябва да го направят, са глобалните сили, като под „глобални сили” разбирам ЕС, САЩ, Русия, която не можем да изключим, тя също е такава. Мисля, че между тях все още не може да се постигне онзи синхрон, който е достатъчно необходим, че да се предотвратят тези процеси, за които всички говорим и се притесняваме. Нещо повече, виждаме, че има процеси на ескалация на тези събития, които наричаме кризи и конфликти в света.

 

- Казахте САЩ и вероятно гледате на тях като на единен субект, но там като че ли текат различни тенденции, проявяват се различни сили, които насърчават определени сили в света да действат по противоборствен начин. Изтръпнахме от тиражираните информации, че ¼ от ядрените оръжия на НАТО били в турската база Инджирлик. От друга страна пък определени слухове свързаха Гюллен с американски интереси и т.н. Вече стана трудно да се ориентираме кой от коя страна на барикадата се намира.


- Не зная дали това е така. Но нека да коригираме информацията за едната четвърт от ядрените оръжия. Те изобщо не са базирани в Инджирлик. 65% от тях са разположени на атомния подводен флот на САЩ, друга част са в базата ван дер Берг и останалите са на стратегическата авиация. Нито едно от тези средства не е базирано в Инджирлик. Там е ударната авиация, която подпомага операцията в Близкия Изток срещу Ислямска държава. Няма за какво да има там ядрени оръжия. В Европа с ядрени оръжия разполагат Англия (атомния подводен флот на Англия) и Франция. И разбира се Русия, която знаем, че притежава втория в света ядрен потенциал след този на САЩ.

 

- Нека се върнем на Турция обаче и на въпроса - за автентичен опит за преврат ли говорим или за спектакъл, с помощта на който Ердоган цели саморазправа с противниците си?


- Това е най-важният въпрос, който всички си задават около това събитие и аз избягвам да го наричам опит за военен преврат. Много показателен е понятийният апарат, с който се говори за това в самата Турция – на 15-ти и 16-ти това беше опит за военен преврат, а след това стана „терористичен акт”. И веднага възниква въпросът тези 6000 съдии, прокурори, офицери от разузнаването, от армията, които са силно образовани, високо платени държавни служители, те, всичките терористи ли са? Нали те са го извършили, ако приемем, че това е така. Този въпрос тепърва ще се изяснява, но мен ме безпокои, а виждам по въпроса, че и вас, още нещо – че светкавично управляващата власт „успя да направи списъците” на тези 6000 души. При един сериозен военен преврат това обикновено става след две седмици, а не след няколко часа. Или пък президентът Ердоган много по-рано е бил предупреден от разузнавателните и контраразузнавателните служби, които са под негово ръководство и контрол. Този въпрос остава и анализаторите ще си отговарят на него през следващите седмици.

 

- Логично стигаме и до въпроса как всичко това би рефлектирало върху България, защото ние в момента изглеждаме като някакъв странен оазис на спокойствие – дали защото сме дълбоко маловажни или не като че ли вече става без значение, при положение, че сме се опазили в някаква степен.


- Турция заяви преди 6-7 години в един официален държавен документ, дефиниращ начина, по който ще се чества годишнината от Кемал Ататюрк, че до 2021 г. трябва да е станала глобална сила, една от 5-те, заедно с тези, които изредихме в началото. Тоест тя е важен фактор за всички останали глобални сили. Що се отнася до България, ние такива амбиции нямаме, вероятно за добро. За нас добрите модели са държавите в северозападна Европа, една Австрия, например. Ние, от своя страна, се държим скромно, без големи претенции, но все пак опитваме да балансираме, защото ситуацията тук си е за баланс - и от изток, и от запад. Точно в това е изкуството на политиката, която се изисква от нас – фин, точен баланс между глобалните сили, защото и нашето пространство също е геополитически важно и значимо.

 

- Стига нашите политици да действат с умения, а не по интуиция…


- И второто понякога работи. Направи ли ви впечатление колко интересна ситуация се създаде – около 13,30 часа на 15-ти нашият министър–председател артикулира на учението „Бриз” идеята си за черноморската зона, т.е. няколко часа преди преврата в Турция той говореше за зона без оръжие. Парадоксално! Ако влезем в хипотезата, че той би имал информация от нашето разузнаване какво може да се случи в Турция, със сигурност би казал точно същото.

 

- Възможно ли е по някакъв начин тези събития да се отразят върху българо-турските отношения?


- Мисля, че по-скоро не. Турция се стреми да следва добросъседска политика към България, тя силно ни подкрепи за НАТО, поддържаме сериозни търговски взаимоотношения, имаме добри връзки в сферите на бизнеса. Но всичко това в никакъв случай не бива да ни дезангажира от събитията там, ние трябва и по приятелски, и по съседски да си казваме истината, защото в ЕС не се влиза с военни преврати или с опити за такива, това не са демократични инструменти за установяване на конституционен ред. Демокрацията в Турция има още много път да извърви, докато стане истинска.

 

- Накрая да коментираме и темата за това кой има монопол върху коментарите по темата?


- Мисля, че премиерът правилно е решил в началото само той да бъде човекът, от когото да излиза информацията, тъй като така или иначе точно при него отива целият обем от информация - от служби, от дипломатически мисии и т.н. Впоследствие и външният министър разясни ситуацията, това е въпрос от компетентността на МнВР, а вътрешният също трябва да говори, защото трябва да се предвиди евентуален натиск по границата, какъвто обаче аз смятам, че няма да има.



ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

ТОП ФРОГ

Класическа музика за работа

ВРЕМЕТО

времето в София София

-3°

+6°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

-4°

+6°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

-3°

+5°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

-5°

+7°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

-6°

+5°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

-5°

+5°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах