Проф. Асенов от Вашингтон: Мъглата около президентските избори в България е задкулисие

1

|

12989

|28.07.2016
Проф. Асенов от Вашингтон: Мъглата около президентските избори в България е задкулисие
Проф. д-р Асен Асенов

Доналд Тръмп не уважава партийната номенклатура в САЩ и влезе във война с нея. Мъглата около президентските избори у нас показват, че игрите се водят задкулисно. Трети мандат на Георги Първанов не е най-доброто нещо за България. Лобистки интереси носят бедност на България. Не всички българи в САЩ са постигнали американската мечта. Това казва пред Фрог нюз д-р Асен Асенов, преподавател в Американския университет във Вашингтон.


Проф. д-р Асен Асенов е преподавател в Американския университет, който е частна, либерална образователна институция, основана през 1893 г. във Вашингтон. Професор Асенов е и председател на Центъра на българската общност във Вашингтон.

- Професор Асенов, толкова ли голяма заплаха е  Доналд Тръмп за САЩ, за света,  Европа и България, както пишат някои издания и медии и както говорят някои политици?

- Аз не мисля, че е така. Тръмп иска да направи реформи. Той създава неудобства за тези, които не искат тези реформи. За мен Америка се нуждае от определени реформи. Например – бюджетните разходи и държавен дълг са извън всякакъв контрол и някой трябва да разчисти Авгиевине обори. Това е едно от нещата, които създават страхове. Но в края на краищата бюджетът трябва да се балансира.  А това може стане по два начина - или чрез комбинацията от тях – намаляване на разходите и увеличаване  на данъците. Но Тръмп не би увеличил данъците, защото знае, че това не е най-здравият подход към икономиката. Следователно би намалил разходите. Това създава притеснения. Второто нещо, което създава вълнения у хората извън САЩ,  това  е неговото желание да се предоговорят търговските споразумения , които Америка има и най-вече споразумението за свободна търговия в рамките на Северна Америка. В момента течат преговори за атлантическо партньорство и транстихоокеанско партньорство за търговии и инвестиции. Той смята, че всички тези партньорства, които съществуват, както и тези, които предстоят, не са най-добрите за Америка. Защото те водят до изнасяне на работни места. И той е затова тези работни места да се предоговорят и те да се върнат в Америка. И по този начин да се намали безработицата (и подобри заплащането) , която в интерес на истината не е толкова голяма. Но и да се накарат компаниите да реинвестират в Америка. Така да се постигне една реиндустриализация на Америка. Нещо, което и Великобритания сега иска да направи след Брекзита. Това притеснява хората вън от САЩ, но се очаква от американците в страната, заради разкриването на много работни  и по-добре платени места в различни сектори.

- Може би се оказват пресилени тези приказки за страховете, ако Тръмп стане президент?

- Вижте, всяка промяна крие рискове. Третият фактор, който кара хората да се страхуват е изявлението на Тръмп, че той ще преразгледа участието на САЩ в НАТО, ролята на Америка в него. Неговата позиция е, че НАТО  се финансира в момента най-вече от Съединените щати, че има  едно непропорционално инвестиране на пари във военните разходи и главно те се правят от САЩ. По думите му в тази област не трябва да има безплатен обяд. Така например , според него, страните от Източна Европа, членки на НАТО, трябва да увеличат военните си разходи, за да се гарантира глобалната сигурност. И естествено е, че те няма да бъдат благосклонни на това. Не вижда основание за огромни военни разходи и  защо трябва да има такова противопоставяне между Русия и НАТО. На мен ми си струва, че страховете от Тръмп са малко пресилени. Да, виждаме какво става в Украйна, виждаме какво какво става в Крим. Но тези неща са продукт на това противопоставяне между Русия и Америка, а не причината за него. Нещата могат да се урегулират на едно по-ниско равнище на въоръжаване.

Големият проблем на Америка всъщност е растящата военна мощ на Китай. Той е далече от повечето страни в НАТО. От страните на алиснса,Америка е най-близко до Китай. И в този смисъл Америка би могла да помисли повече не за европейската сцена, а за Китай и Азия, където се измества световният геополитически център.

Разбира се, има и други притеснения, които са свързани с характера на Тръмп. Той е малко емоционален, може би малко прибързано взема решения. В самата Америка има хора, които се притесняват от това, че  Доналд Тръмп не уважава партийната номенклатура и влезе във война с нея. Според него тази партийна номенклатура е част от голям проблем свързан с неефективно разходване на държавни средства и нещата трябва да се разчистят, защото трябва да се провежда една нова политика. Тази номенклатура трябва да се разчисти с нейните лобистки връзки и старите практики да се харчат държавни пари.

- И още един въпрос за президентски избори, но този път у нас. Как се вижда предизборната борба в България и готовността на българските партии за участие в президентските избори през октомври?

- Честно казано, първото усещане е, че никой нищо не знае какво се случва. Тази мъгла около президентските избори показва, че игрите се водят задкулисно. Усещането е, че нито една от партиите и коалициите няма ясна позиция да тропне по масата и да каже, какво ще направи в полза на обществото. Има едно закулисие, една неяснота, една непоследователност. Разбира се, оправдания за това колкото щеш
– в България какво става, нестабилност в Турция през Македония и т.н., В Русия и Украйна ври и кипи. Но какво от това! Това всъщност трябва да накара всяка една партия да каже какви са целите и в политиката, и средствата, с които ще се постигнат. Но такова нещо не се вижда. Пак ще има задкулисие като при предишните избори. Пак нещата ще се решат в интерес на политическата класа и на политическия елит. Истината е, че политиката трябва да се води в интерес на доброто на обществото. За съжаление това не става в България и тези неясноти са ранна индикация на една такава задкулисна политика.

- С това задкулисие ли си обяснявате, че нито една партия още не е обявила открито своите кандидати за президент и вицепрезидент? В Америка по това се работи с години.

- Точно така. В това е парадоксът. В Америка този процес продължава около три години. А предизборният процес в България е три месеца или дори по-малко. Парадоксално е, че два месеца преди изборите не се знае кой ще е в играта, за какво ще се бори, каква ще е позицията на кандидатите и т.н. Това е  твърде, твърде симпточатично. Управляващата коалиция, да не кажа партия, не излиза с никакви аргументи. Погледнете опизицията –и те не предлагат нищо по-добро. Така се създава  този политически вакуум, едно усещане за това, че  политическият елит има своите интереси и те са извън и над тези на обществото. Гонят се лични интереси, как аз да спечеля, мойта партия да спечели. Няма яснота за бъдещите една, две ,три, четири, пет години. Рискът е, че ако ГЕРБ загуби тези избори, това най-вероятно ще предизвика едни парламентарни избори. Но какво от това, ако хората нямат доверие на управляващите. А опозицията не прави нищо, защото е изключително слаба. В този смисъл Бойко Борисов може би е прав, че на този етап няма алтернатива на неговото управление. Няма идеи, няма личности, няма позиции, които  да са достатъчно силни и популярни сред хората, които да реализират политики в полза на обществото. Нека не забравяме и това, че президентската институция в България е твърди символична. От нея зависят много малко неща- връщане на закони в парламента и в някаква степен провеждане на външната политика на България. Реалният център на властта в България би трябвало да е парламентът по Конституция, но при съществуващото статукво той е в министерския съвет и в партийния лидер. И това е тъжно, защото така няма конкуренция на алтернативни идеи , на алтернативни  личности. А трябва да има борба между тях. Струва ми се , че това не съществува. Аргументите са много. Например приказките – вижте какво става на границите и еди къде си и трябва да сме единни. Шаблонно се говори за ориентацията към Европа, ориантацията към НАТО. А националните интереси могат да бъдат защитени по един много по-силен и категоричен начин, без това да наврежда на евроатлантическата ориентация на България.

Релно погледнато България е в една национална катастрофа, което е свързано най-вече с огромната миграция (и демографска криза). Цветът на нацията се изнесе през Терминал-2. И продължават да се изнасят. Най-умните ни деца учат в чужбина. В това няма нищо лошо. Лошото е, че не виждат перспектива да се върнат в България.

- Г-н Асенов, как ще коментирате факта, че лидерът на АБВ Георги Първанов напира пак да се кандидатира за президент?

- Проблемът идва оттам кой е Първанов, чии интереси защитава, това ли е най-добрата алтернатива за България в момента. И защо България се оказва в положение да има един, двама или трима, които да сядат на масата и казват: огледайте се около нас, това сме ние – министър-председателят и бившият президент, които могат да водят България. И това в някаква степен, според мен, е продукт на това задкулисие, за което говорих и което продължава да управлява България. И това ясно показва неспособността на политическата ни класа да издухфа най-кадърните хора на страната ни и да гарантира тяхната необвързаност от тесни партийни и корпоративни интереси. Погледнете каво се случи във Великобритания. Един премиер- министър загуби доверието, тъй като не постигна каузата , за която се бореше и слезе от политическата сцена. В Англия ще се намерят други достойни хора, които да изпълнят волята на гласоподавателя.

В център вляво в България трябва да се намерят достойни кандидати за президент, но да не е Първанов. Той вече трябва да играе пасивна роля в политиката на партиите център-вляво. Но навярно има нагласи, че той е най-довереното лице на Русия и може да се кандидатира. Всъщност лявото пространство е толкова разбито, че няма хора с утвърден авторитет, които да мобилизират хората в лявото пространство. И затова, че няма подготвени хора вляво, затова е виновен и самият Първанов. Аз лично смятам, че Първанов не е най-доброто  нещо за България. Няма и хора, които да продължат политиката, която той споделя.

- Г-н професоре, в един от анализите си казвате, че част от нашите политици са се превърнали в инструменти на международни лобистки машини. И оттук ли идва голямата бедност в България?

- В момента ако погледнете България на картата, то се сещаме за твърденията, че ние сме остров на стабилността. Македония е нестабилна икономически. Гърция е преплетена в икономическа и финансова криза плюс бежанска криза. Три кризи една върху друга. В Турция виждаме едни авторитарни тенденции примесени с имперски амбиции, с амбиции да се тропа по масата на ЕС. НАТО има нужда от базите в Турция и в същото време спират тока в тези бази. Нямат доверие в тях. Да не говорим за акваторията на Черно море...Но на Север от нас една Румъния дръпна напред през последните няколко години, привлече много повече инвестиции от България, успяха да се преборят с корупцията. Корупцията има много форми и една от тях е чрез лобизма. Не е тайна, че Русия иска да бъде тук. Не е тайна, че Америка има своите интереси тук. ЕС има своите интереси. Не  е тайна, че всички големи фирми имат своите интереси в България. Защо да нямаме един умерен национализъм или най-малкото една политика, която да поощрява националното производство  и да балансира интересите на нацията с тези на държави и фирми отвън?  

В разгара на политическия сезон, в който и в магазин да влезете, ще видите колко от продуктите са внесени отвън. И защо е така?! Защо доматите и краставиците идват от чужбина? Материалите за построяване на хотели идват от чужбина... това са симптомите, че на България са наложени тесни корпоративни интереси. Голяма част от цените в магазините са на равнище в ЕС и Америка. И как е възможно това, като част от разходите по прозводството на тези стоки са направени в България при едно много по-ниско равнище на труда. Все ми се струва, че налагането на такива лобистки интереси води до изключително високи цени на стоки и продукти, които имат производствен компонент в България. И всичко това създава част от елементи на механизма, който възпроизвежда продължаващата бедност на българската нация. Поне половината от българския народ е беден  или пред риск от бедност. А бедността не носи нищо добро. Тя е един от двигателите на икономическата емиграция и политическа нестабилност. Стигна се дотам в България да има 20 процента бедност – масова и застойна.

- Вие сте председател на Центъра на българската общност във Вашингтон. Висока ли е  американската мечта за българите в САЩ? Ще има ли в бъдеще една обратна емиграция от Америка към България?

- Никой не знае колко точно българи има в Америка. Никой не знае точната цифра. Официалните данни са за 120-130 000 души. По някои други данни те са 400 000. Не всички нашенци са постигнали американската мечта.

Всъщност какво е американската мечта?  Американската мечта е да имаш собствен дом, да имаш работа, да си покриваш разходите, да имаш един живот, който да не е зависим от политиците. Да имаш едно стабилно семейство и да си изучиш децата. Американската мечта е свобода, стабилност на доходите, стабилност на заетостта, перспектива за децата. Това са част от компонентите на американската мечта. Но не всички българи са реализирали американската мечта. По-голямата част от тези,които все още не са се реализирали, са нелегално в Америка. Но те харесват живота там и искат да останат. За тези хора американската мечта е химера. Има друга група българи, които  имат статут, но владеят слабо английски език. Има трета група – знаят езика, но куца професионалната им реализация. Има и по-малка група българи, които са се реализирали. Те са във водещи фирми, във водещи изследователски институти и се занимават с водещи технологични и космически изследвания на Америка, преподаватели в най-добрите университети на САЩ. Те са едни от най-впечатляващите хора в Америка. Има хиляди студенти с български корени, завършили най-престижните университети в Америка, които са част от световния интелектуален и културен елит. Тези хора са постигнали не само американската мечта, те са тези които движат света към по-доброто бъдеще.

- Д-р Асенов, а ще има ли обратна емиграция към България някога?

- Това е много труден въпрос. Кои от изброените групи хора могат да се върнат в България. Нека не мислим за тях, като за еднородна общност. Може би част от българите, които не са успели да си купят къща и устроят живота си, да се устроят и реализират икономически себе, може да се върнат. Навярно ще е добре и за тях, и за  България. Но голяма част от хората си идват в България само за малко и на почивка. Имат някакво отношение с България. Пращат се пари в България. Поддържат се професионални и безнес контакти с България.

Иначе нараства натурализацията на българските имигранти в САЩ.  Безработицата на нашата миграция в САЩ е сравнително малка и не е реалистично да очакваме, че голям процент от хората ще се завърнат. Българската диаспора е загубила вяра, че нещата в България ще се оправят, че когато дойдат в България трудът им ще бъде оценен и някой ще се вслуша в тях. Да се говори за масово връщане на българи от Америка е нереалистично . Твърде голямо бреме в момента е да живееш в България.

Въпросите зададе: Красен Бучков

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

ТОП ФРОГ

Класическа музика за работа

ВРЕМЕТО

времето в София София

-5°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

-1°

+7°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

-2°

+6°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

-1°

+3°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

-1°

+4°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

-1°

+4°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах