Реклама / Ads
8| 25687 |02.08.2016 ГЛАСЪТ

Война, война ни трябва

.
Ген. Радев
Ако до няколко месеца страната ни не участва във въоръжен конфликт – нацията ще бъде застрашена фатално. Това не е от онези предсказания на Ванга, с които Нешка Робева обикаля телевизиите или плод на медините измислици. До извода ще стигне всеки, който има нещо общо с анализа.
 
Участието на наши контингенти в Ирак и Афганистан, а преди това в омиротворителната мисия на ООН в Камбоджа показа недостатъците на армията ни, а не я направи по-боеспособна. Това доведе до нарушение на цялата сигурност на страната, въпреки мълчанието на разузнавателните ни служби и държавното ръководство. Стъпила на пътя на разпада, войската престана да произвежда качествени командири. Особена заслуга за разсипването на въоръжените ни сили имат политиците. Чрез лъстиви предложения те успяха да привлекат генерали, които заради личен интерес и облагодетелстване хвърлиха пагоните и се опитаха да правят нещо, което не умеят. Затова станаха лесна плячка на олигархични и партийни кръгове, които ги употребяват за свои цели.

Командири се изграждат по време на война. Ген. Георги Вазов казвал: От всички пороци най-опасният е бездействието. Бездействието на командирите води до разпад на войските. Замесването на военни чинове в политиката пък води до застрашаване сигурността на страната. 

Поредният пример за генералски конфуз е случаят с командващия на Военно-въздушните сили ген. Румен Радев. Преди часове научихме, че подал оставка. Не бил съгласен с идеята натовски самолети да защитават българското небе. Колко патриотично! Само че темата бе актуална през септември 2015 г. и януари 2016 г. Генерал Радев обаче подава оставка през август 2016 г. и то по време, когато е в годишен отпуск.

Дни преди да хвърли оставка, името на командващия ВСС бе шумно номинирано от три структури на БСП – в Пловдив, Габрово и Стара Загора – за кандидат-президент на левите сили. Твърди се, че бил в топла връзка с лидера на АБВ Георги Първанов. Дори бе замесен в интрига срещу председателя на БСП Корнелия Нинова – за това го използвали някои кръгове в партията, които не харесвали особено Нинова и искали да наложат кандидат, удобен на АБВ.

Генерал Радев би трябвало да знае, че стане ли един военен „удобен” - за каквото й да е, - трябва да се замисли.

 

Недопустимо е действащ генерал от деполитизирана армия да бъде част от политически планове и партийни котерийни игри. Непростимо е! Ако наистина се стигне до неговата номинация, ще усети това със страшна сила. Какво от това, че години наред е трупал опит, знания и авторитет. Хванеш ли се на политическите въдици – губиш всичко за миг.

Съвсем различно би било, ако още преди месеци генералът бе напуснал армията, а след това да тръгне открито към политическата сцена. С ясно заявени цели и идеи. Другото е просто изкушение и липса на реална представа за действителността. Да познаваш казармата, при това тази във ВВС, не означава, че познаваш страната.

 

Преди време друг генерал тръгна с маршова стъпка в политиката, но излезе със скандал и сринат авторитет. За ген. Марин става дума, който бе вице-президент на Георги Първанов. За поста го номинира ДПС. По „случайност” генералът е от Батак, което бе първия знак, по който трябваше да се ориентира докъде ще го заведе желанието за политическа кариера. Престоят му на „Дондуков” 2 бе свързан със скандали, слухове за любовни афери, банкети, корупция и прочие байганьовски изпълнения. Кои от слуховете са верни не е важно. От президенството Марин си тръгна с нечуван скандал покрай награждаването му с орден „Стара планина”. Наложи се да го връща, а после вече никой не се интересуваше нито от него, нито от ордена му. А казват, че в армията бил добър специалист и командир. Може, но избра грешен път.

 

Преди Марин друг генерал – началникът на Генералния щаб Любен Петров също се пробва в политиката. Бе привлечен от БСП, защото имал влияние сред офицерите, включително тези от запаса. Но като депутат изявите му бяха ограничавани, а след време го изпратиха вкъщи. Добрите намерения на ген. Петров да бъде полезен за армията чрез политиката се сблъскаха с интересите на партийни и олигархични кръгове.

Подобни емоции и разочарования преживя и ген. Люцкан Люцканов. Първоначално го наричаха „синия генерал” заради принадлежността му към идеите на СДС. По-късно се опита да лавира сред новоучредени и съмнителни формации, което доведе и до политическия му залез.

Пресен пример е използването на името на ген. Димитър Шивиков за политически цели по време на местните избори.

АБВ пък се гордее с ген. Михо Михов. Дали той обаче се гордее с АБВ? 

 

ГЕРБ от своя страна разчита на бивши и действащи служители в МВР. Те създадоха, а сега са гръбнакът в управляващата партия. Това е нон сенс. Милиционери, станали по-късно полицаи не са най-подходящата глина за политици. Изключението Бойко Борисов само обърква умовете и емоциите на много от тях. Опитите да му подражават ги превръщат странни птици, кацнали на неподходящото дърво.

 

Бившият началник на отбраната и на ВВС ген. Симеон Симеонов се присламчи към ДПС. Негови колеги нарекоха решението „национален позор”. Личен избор в свободна страна.

През 2008 г. адмирал Христо Контров, бивш командващ Военноморските сили, бе в листите на ДПС за общински съветник, след което стана областен управител на Варна.
Роденият в Батак генерал Ангел Марин през 2001 г. водеше листата на ДПС в Стара Загора.

 

Политически пристрастия и ангажименти демонстрират непрекъснато генералите, оглавявали разузнаването и някои от тайните служби.

 

В политиката има бивши военни, които са стигнали върха. Такива са Гай Юлий Цезар, Наполеон, Чърчил, Шарл де Гол и други. Но да не бъркаме нивата и възможностите...

 

Истинско уважение заслужават тези, които са имали обективна самооценка и не са се взели прекалено насериозно.

Маршал Георгий Жуков е победител над хитлеровата армия, но не се изкушава от политиката. Маршал Рокосовски също. Списъкът с български пълководци и генерали неподдали се на партийни изкушения е дълъг.

 

Българите са били обединени и единни единствено по време на войни. Общата цел за победа или оцеляване са сплотявали хората. Давали сме свидни жертви, част от цветът на нацията е останал по бойното поле. Но точно в тези периоди страната ни е правила и най-решителните крачки напред. В трудните условия и мизерията са се раждали великите български произведения и великите български пълководци и творци. Ако трябва да се опише с една дума, това е Подем. Подем на духа, волята и стремленията на нацията. Има нещо величаво в изправянето на нацията и продължаването напред. Това липсва днес. В Европа и в света също. Затова трябва да сме особено взискателни към всеки, който реши, че е подходящ за народен и партиен любимец. Ако у нас има някакво свръхпроизводство, то е на търговци на надежда.

Да си отваряме очите.

 

Огнян Стефанов

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 0| 9780 |04.04.2016 Отечествената война срещу корупцията – накъде след ДАИ? . 0| 13604 |26.03.2016 Главсека Георги Костов отдавна трябваше да е обул зелените чорапи . 23| 19364 |03.03.2016 93 Harbi - 1877-78 - една непозната Освободителна война

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads