На България й трябва нова, адекватна миграционна политика

0

|

3434

|13.09.2016
На България й трябва нова, адекватна миграционна политика

През последните няколко години у нас и в Европа миграционният натиск все по-често се определя като най-голямото предизвикателство пред сигурността и бъдещето на страната ни и ЕС като цяло. Като външна европейска граница, съвсем логичен е интересът на редица наши и чужди анализатори към българската позиция по този наистина важен въпрос. За съжаление констатацията не е обнадеждаваща.


Единственото последователно нещо в досегашната българска държавна миграционна политика е нейното лъкатушене. В продължение на две години в представяните пред обществото оценки, миграционният натиск ту се усилваше, ту намаляваше. Едва при посещението на премиера Борисов в Берлин  на 27.08.2016 г. по инициатива на Федереалното канцлерство и водените разговори с участието на правителствените ръководители на Германия, Хърватия, Словения и Австрия, страната ни съумя частично да покаже действителната сила на миграционния натиск и да получи дълго очакваното обещание за подкрепа, съответстваща на големината на заплахата. За съжаление този безспорно нов и даващ надеждата наистина да бъде повратен момент в българската миграционна политика, не се основаваше на задълбочен анализ на факторите, които предизвикват миграционния натиск и обуславят неговата сила, а на предаването от първа ръка на отправената от Турция заплаха, че ще залее Европа с мигранти, ако не получи европейско финансиране.

 

След срещата в Берлин, премиерът Борисов заяви, че България не може да приема повече мигранти. Подобни декларации бяха направени и в редица страни членки на ЕС, дори и в Германия. Традицията на българския миграционен зигзаг обаче за пореден път се намеси не когато трябва, което говори за липса на надеждна координация на правителствено ниво. На 10-ти септември МВР заяви, че "държавата има готовност да изгражда палаткови лагери и фургони, ако мигрантският натиск се увеличи", т.е. не само съществуващите центрове за настаняване ще бъдат евентуално запълнени, но имаме готовност да приемаме и още мигранти. Подобно послание е стратегически погрешно. В момент, в който държавата е заявила, че се нуждае от средства за опазване на външната граница на Европа и е получила такова обещание, да се говори за готовност за допълнителен прием на мигранти е дезориентиращо и говори за липса на ясна стратегия. След Берлин целта на държавната миграционна политика трябва да бъде не да прави палаткови лагери, а да не допускат нови нелегални преминавания на югоизточната ни граница.

 

Българският национален интерес особено в сегашните условия на неяснота относно бъдещето на Дъблинския регламент и въобще на единната европейска миграционна политика диктува да не се допуска установяването на такъв тип мигранти на наша територия и тяхната регистрация, защото след България мигрантите няма къде да отидат. Границата със Сърбия е все по-охраняема, маршрутът през Дунав към Румъния е труден и все още неразработен, а шенгенското пространство продължава да е фрагментирано, поради което опасността мигрантите да се преврънат във вечно "наши" е изключително голяма.

 

Ако изходим от латинската поговорка, че който не може добре да диагностицира, няма как добре да лекува, идва на дневен ред още по-големият проблем за липсата на задълбочени миграционни познания на управленско ниво. Отсъствието на адекватна държавна стратегия по въпроса личи най-ясно в натрапвания извод, че "миграционният натиск през последния месец е повишен, но в сравнение с миналата година се забелязва спад". Подобно изказване указва, че към настоящия момент МВР дори няма идея какво по своята същност представлява миграционният натиск, не е направило реален анализ на силата му и на неговия потенциал на развитие. А без подобно нещо обаче няма как да се оцени ефективността на мерките за противодействие.

 

Според Томас Щраубар от Университета в Базел, един от основоположниците на съвременната теория за миграционния натиск, изчисляването му, основаващо се на съществуващите в даден момент миграционни потоци, е с малка практическа полза, но за съжаление именно това прави МВР. Проф. Щраубар дава сполучливото сравнение, според което измерването на миграционните потоци и правенето въз основа на това заключения за силата на миграционния натиск е като чрез измерване на силата на водния поток да се правят изводи за големината на водоизточника, игнорирайки факта, че големината на изходния отвор всъщност определя водния поток. В случая с миграционния натиск, той оказва въздействие отвън върху държавната граница и няма как да бъде измерен отвътре, на територията на приемащата държава.

 

От теоретична гледна точка е важно да се знае, че миграционният натиск не се влияе от конюнктурни фактори, а зависи основно от трайните структурни демографски различия на населението между страните на произход и приемащите държави. Останалите икономически, политически, социални или екологични фактори могат само допълнително да дадат тласък на така или иначе демографски обусловения миграционен поток. За съжаление именно демографските фактори не се имат предвид при прилаганите в момента дори на европейско ниво методи за анализ на миграционния риск.

 

Очевидно е, че у нас трябва да бъде променена миграционната концепция. Само тогава успехите ни срещу нелегалната имиграция наистина ще бъдат оценени като такива. Намаляването на нелегалният имиграционен поток в България безспорно е успех. Това обаче не трябва да се бърка с намаляването на миграционния натиск, защото всъщност е само последица от неговото овладяване към момента и трябва да бъде представяно именно като такова. Неправенето на разлика между намаляването и овладяването на миграционния натиск бе основна причина страната ни да не съумява да представи по подобаващ начин своите успехи, да не получи съответната висока оценка за усилията си и най-важното – не получихме необходимото европейско финансиране за това, че пазим не просто себе си, а намиращата се зад нас част на Европа.

 

Само една нова миграционна политика, основаваща се на правилна оценка за силата на миграционния натиск и неговия потенциал, в т.ч. и в дългосрочна перспектива, може да доведе до изработването на адекватни мерки за противодействие. Това е и основната задача на България на национално и европейско ниво през следващия период.

 

Д-р Спас Ташев

 ------------------------------

За автора: Д-р Спас Ташев работи в департамента по демография на Института за изследване на населението и човека при БАН върху темата „Миграционен натиск и потенциални демографски и социални ефекти за България“. Пише монография по този важен за страната ни и Европа въпрос. Подготвил е учебна програма по миграциология, автор е на проект за известяване в реално време при наличие на миграционна заплаха и оперативен контрол на нелегалната имиграция. Завършил е и Дипломатическия институт на МВнР, разработва въпросите на миграционната дипломация.



ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

Класическа музика за работа

ВРЕМЕТО

времето в София София

-3°

+6°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

-4°

+6°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

-3°

+5°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

-5°

+7°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

-6°

+5°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

-5°

+5°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах