Бежанците: реална опасност или управленски балон?

Проблем е прикриването на истинските проблеми. Покриваш се с кевларено одеало и вече си недосегаем за куршумите на опонентите. И за истината. Най-вече за истината.

 

Ето какво говори премиерът Бойко Борисов в последните месеци:

 

22 юли: „Нищо добро не ни очаква. За да не тревожа хората, трябва да им кажа, че и армия, и полиция, и жандармерията, и най-големите им началници – всички работят и се готвим за тежък проблем с бежанската вълна”.

 

31 юли: „България не е била в по-тежко положение от гледна точка на сигурността...”.

„По-тежки месеци не е имало от войната”.

 

13 август: „Спираме ги (бежанците), връщаме ги, спираме, връщаме хора без документи просто там е война. Просто там е война и българските граничари и армия, които са там денонощно са изправени пред такива проблеми. В същото време, народът много, населението , особено в София, когато вижда… Ако ви прави впечатление последните 2-3 седмици се задържат по 200, по 300, по 100 мигранти в…”.

 

27 август: „България не е била в по-тежка ситуация...”

 

20 септември: "От над 1300 години сме удържали да сме си България, и сме удържали никой да не ни купи. Да, предатели има много в историята и ние плащаме за подобно предателство. Но отново показваме, че ние изпълняваме своите законови ангажименти".

 

Борисов говори и за причините да ни се стоварят толкова беди. Според него европейски и световни проблеми ни притискат отвсякъде. Светът „не е бил в това положение никога”, разкрива Борисов. Сирия, Ирак, Турция – все чужди проблеми, които той трябва да тушира тук.

 

Политиците обичат да преувеличават. Правят го най-вече, за да засилят собственото си значение. С колкото повече трудности, проблеми и опасности се справят – толкова по-големи герои са. Шат на ламята главата и народът е в екстаз. Това с ламята е поучителна история, ще ви я разкажа в края.

 

Борисов не е първият, който преувеличава опасностите, за да изтъкне личните си заслуги. Тряба да сме наясно, че сме живи, шаваме и дишаме благодарение на него. Буквално. Като слънцето, въздухът и водата за всяко живо същество. Народът Му – градина с магнолии и каракачанки. Слушкаш – пържолка. Не слушкаш – шамарче. Бащински. Наказанието е не само право, то е задължително, когато е необходимо, казвал Макаренко.

 

В такива ситуации е добре да си припомняме историята, за да сравняваме и да не гледаме като дебили телевизора.  

 

ВОЙНИ

 

- Сръбско-българска война – 1885-1886 г.

В навечерието на войната за охрана на българо-турската граница е изпратена специална войскова част в състав от 35 000 души. Само при боевете на Сливница за три дена загиват 1800 души.

 

- Балкански войни: 1912-1913 г. – загинали около 50 000 души.

 

- Първа световна война: 1914 – 1918 г.

В началото на войната българската армия наброява 530 000 войници и офицери, но до нейния край достигат 850 000.

През 1918 г. България и нейните съюзници изпадат в тежко икономическо положение. Изчезват стоките от първа необходимост, развихря се черната борса и спекулата. На редица места избухват гладни бунтове, последвани и от т. нар. женски бунтове. Остро недоволство се заражда и сред войниците и отделни войскови части на фронта са обхванати от вълнения. Разгромът ни във войната става и повод за Владайското (Войнишкото) въстание. Бунтът е потушен, но България е принудена на 29 септември да подпише в Солун примирие. България губи – заради Ньойския договор - Вардарска Македония, Струмишката област, цяла Добруджа. Беломорието минава в пределите на Гърция. В състава на Турция остава Източна Тракия. Лишават ни от армия и плащаме колосалните 2,25 млрд. златни франка репарации. Жертви – над 100 000 души.

 

- Втора световна война: 1939 – 1945 г. Втората световна война е най-големият военен сблъсък в световната история. Тя започва на 1 септември 1939 г. Войната обхваща огромен боен театър – европейски, африкански, азиатско-тихоокеански. Продължава 6 години, в нея участват 61 страни, води се на територията на 40 от тях и на акваторията на три океана. От септември 1944 г. България се намира във война с Германия (на страната на Съюзниците от антихитлеристката коалиция). Български войски участват във военните действия в бивша Югославия и Унгария и достигат до Австрийските Алпи. Жертви – над 60 млн души общо. 30 000 българи загиват.

 

- Корейската война: 1950 – 1953 г. Води до световна криза и напрежение между Запада и Изтока – САЩ и комунистическия блок.

 

- Израелските войни в Близкия Изток: Такива са Арабско-израелската война от 1948 г., Суецката криза от 1956 г., Шестдневната война - 1967 г., Война на Йом Кипур - 1973 г., операцията Отбранителен щит срещу Интифадата ал-Акса от 2002 г. и войната с Ливан през 2006 г.. Над 3000 български евреи участват в тези войни.

 

- Съветска интервенция в Афганистан: 1979 и 1989 г. Две войни, които изправят отново Източния блок срещу Запада.

 

- Войната във Виетнам. България подпомага безвъзмездно икономически Северен Виетнам.

 

КРИЗИ

 

- Финансов колапс през 1913 г. предхожда Първата световна война

 

- Световната криза (Великата депресия) от 1929-1933 г.

 

- Петролния шок през 1973 г. Спадът на промишленото производство в България достига 56% поради скочилите цени на петрола.

 

- Черният понеделник – 19 октомври 1987 г – индексът Дау Джонс пада с 22,6 процента. Рязък спад на българската икономика, което довежда до кризата през 1989 г. и падене на комунистическия режим. Страната е във финансов колапс.

 

- Възродителен процес – от 1973 – 1989 г. Над 400 000 български мюсулмани напуснали страната.

 

- През 1986 г. Турция и България са на прага на война. Трета армия в Сливен е приведена в бойна готовност, уведомено е командването на Варшавския договор. Войната се разминава за една нощ - САЩ убеждават Турция да спре плана за нахлуване.

 

- Изселванията на българи са голям проблем за страната. Само през 1806 г. в Молдовска Бесарабия се преселват над 40 000 българи. Тогава населението ни е около 2,8 млн. До 1885 г. България е напусната от около 300 000 души – една десета от населението. През гладната 1946 г. почти двайсет на сто от тях умират от мизерия, пръснати в съветските републики.

 

- Нови световни кризи: 2007, след това 2009 и 2011 г.

 

- Карибската криза от 1962 г. Ядрената война се разминава на косъм. Над 5000 български военни са в готовност да защитят Куба.

 

- На 27 октомври 1962 г. по радиото било излъчено изявлението на съветското правителство. Там се казва следното: “Съгласни сме да изнесем от Куба всички средства, които Вие смятате за нападателни. Съгласни сме да направим това, както и да обявим пред ООН за ангажимента си по този въпрос. Нека Вашите представители да направят изявление за това, че САЩ, от своя страна, отчитайки безпокойството и загрижеността на Съветската държава, ще изведат аналогичните си оръжия от Турция”.

Ядрените бойни глави в Турция са там и до днес.

 

ПРЕВРАТИ

- Първият от тях е извършен на 27 април 1881 г. от владетеля княз Александър Батенберг, който отменя конституцията и въвежда т.нар. "режим на извънредните пълномощия".

- Самият Александър Батенберг е детрониран на 9 август 1886 г. от офицери, повлияни от имперска Русия.
Успешният контрапреврат, организиран от председателя на парламента Стефан Стамболов, не успява да върне Александър Батенберг на престола поради отказа на руския император.

- През 1887 г. пак Стамболов осуетява заговор, насочен срещу политиката на независимост от Петербург на ръководеното от него регентство. Опитът за преврат е извършен главно от офицери от гарнизона в Русе.

По-нататък следват три преврата.

- Първият от тях е на 9 юни 1923 г. и сваляне кабинета на земеделската партия (начело с Александър Стамболийски). Освен организаторите от Военната лига в течение на съзаклятието са представители на либералите, радикалите, демократите, народняците и социалдемократите.

- Вторият преврат е на 19 май 1934 г. Военната лига и политическият кръг "Звено" отстраняват коалиционния кабинет на Стойчо Мошанов, съставен от демократи, земеделци, либерали и радикали. Следва забрана за дейността на политическите партии и едноличен режим на цар Борис III.

- Третият преврат на Кимон Георгиев и Дамян Велчев е на 8-ми срещу 9-ти септември 1944 г. Кимон Георгиев става премиер, а Дамян Велчев - военен министър. Превратът е извършен два дни след влизането на Съветската армия в България.

БЕЖАНЦИ И МИГРАНТИ

 

- През 50-те и 60-те години на миналия век икономиката на ФРГ се развива бурно. Не достига обаче работната ръка. На 30 октомври 1961 година е сключено споразумението за привличане на работници от Турция. До 1973 година, когато Германия прекратява приемането на чужди работници, в страната пристигат общо 867 000 турски гастарбайтери. В момента в Германия живеят, учат и работят над 2 млн турци. Повечето от тях минават по няколко пъти в годината през България.  

 

- В Европа живеят 44 млн мюсюлмани в момента. Новопристигнали през последните 2 години са около 3 млн. Другите 41 милиона са дошли през последните 40 години. Темповете са почти едни и същи. Увеличението не е значително. България е сред страните с най-висок процент на мюсюлмани, но не от заселване, а местно население заедно с Косово, Албания и Босна.

Говори се дори за задкулисни договорки между ГЕРБ и националистите – РБ, ВМРО и Атака – за раздухване на опасността от бежанци, за да се прикрият много по-тежките проблеми за страната. Ако България имаше работеща икономика, нямаше да се коментира толкова проблема с границата, оградата, гранична полиция и пр., котегорични са експерти.  

 

Българските правителства от Освобождението насам са имали много по-тежки изпитания от сегашните. И са взимали смели решения, макар и не винаги най-прецизните. Имало е воля, имало е и възмездие, когато законът е бил нарушаван.

 

България и бежанския поток...

 

- Първият поток от български бежанци пристига в страната през 1878-1879 г след изтеглянето на руските войски и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание - над 15 000 души.

 

- След Съединението през 1885 г. от Източна Тракия в България идват над 130 000 души. Осигурени са със земя, строят къщи и заживяват заедно с местното население.

- Трети бежански поток: идва от съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война и Първата световна война – над 240 000 души.

- Четвъртата вълна: след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 70 000 българи. Правителството склйчва т.нар. „бежански заем”, който решава в голяма степен проблема.

ПРЕМИЕРИ

 

Тодор Бурмов, първи премиер

Правителството на Бурмов е съставено от Батенберг по поръка на Русия, цар Александър Втори се опитвал да му се налага. Той не се поддава. Отказва дори да превърне БНБ в акционерно дружество. Кабинетът Бурмов е под натиск и на Османската империя по т.нар. „мухаджирския въпрос”. Правителството обявява война на турските чети, задържали се след края на Руско-турската война и ги унищожава.

Драган Цанков – провежда реформа на съдебната система и финансовата администрация. Второ правителство на Драган Цанков: Обявяват се за недействителни „Закона за цензурата върху печата“ и „Закона за ограничаване на митингите и събранията“. На 27 септември 1883 г. е гласуван и Указът за амнистията на осъдените по политически причини. Гласувани са закони за печата, избирателното право, развитието на промишлеността, акциза и тютна. Освобождава руските офицери от българската армия. На българските офицери се забранява участие в политически партии.

 

Петко Каравелов: известен като бащата на валутния борд. Гонен, преследван, съден, лежи в затвора. Той ръководи действията на армията ни по време на Българо-сръбската война. През август 1886 настъпва тежка политическа криза. На 9 август военни правят преврат. Свалят го от власт, после обаче го връщат и го избират за министър-председател на националното спасение. Два пъти лежи в затвора. Заклет реформатор. Известен със своята честност и непримиримост към корупцията.

 

Това са само една малка част от премиерите свършили наистина важни неща за България.

 

България дори не се доближава до тежките ситуации, в които е изпадала през последните 138 години. Страната членува в Европейския съюз и военния Северо-атланчитески блок – гаранция за икономическа, политическа и военна стабилност. Всичко зависи от уменията на управляващите. Това е българският проблем. Тежка корупция, неработеща правосъдна система, никакви реформи в образование, здравеопазване и икономика. Тежка демографска криза. Липса на върховенство на закона, недоверие към институциите. Разпаднало се МВР и служби.

Бежанската вълна е оправдание, прикритие.

 

Ето и обещаната история за юнака и ламята.

Триглава ламя тормозела целия народ: унищожавала реколтата, младитге бягали в чужди земи. Появил се юнак и обещал да избави народа. Влязъл в пещерата на ламята с острия си меч. След жестока но кратка битка навън се търкулила главата на момъка и всички се умълчали потресени.

След месец втори юнак тръгнал да пребори ламята. Същата участ обаче сполетяла и него.

Накрая се появил сам Бойко Борисов. Мечът му греел като слънце, от очите му излизали мълнии. Народът скандирал името му и го насърчавал.

Влязъл Бойко в пещерата и започнал люта битка със звяра. След малко навън се търкулнала една от главите на ламята. „Ура!” – скандирали хората. След още пет минути се изтъркулила и втората глава на ламята. Неописуем възторг обхванал населението. „Бой-ко, Бой-ко” – крещели щастливи хората. В този момент пред пещерата се изтъркулила още една глава, но тя била на... големия юнак. В миг настъпила гробовна тишина. След това обаче изведнъж се надигнал мощен възглас: Две на едно за Бойко! Две на едно за Бойко!...

Sic transit gloria mundi - Така преминава световната слава. Даже и националната.

Но това са дребни кахъри. Манекенът на КАТ Тенчо Тенев рече: създадена организация и всичко е супер. Освен това ни обещаха 160 млн евро. Щастлив е и орбанофилът и бивш конституционен съдия Георги Марков. В тази страна е така: Тенчо и Николай отговарят за димките.

 

Д-р Димитър Попкутуев