Господин Тонев: Нямаме друг начин освен война с олигархията

1

|

6476

|02.11.2016
Господин Тонев: Нямаме друг начин освен война с олигархията
Господин Тонев

Интервю на Люба Кулезич с Господин Тонев, кандидат-президент на Българска демократична общност


-         Защо се осмелявате да участвате в кандидат-президентска  битка, която прилича на свирен мач?

-         Представлявам една не съвсем позната общност – Българска демократична общност. През последните години тя работи не публично, но целенасочено върху една сериозна инициатива. Нарекохме я „Етичен модел на пазарно стопанство”. Считаме, че тя  може да помогне да се създадат нови основи в България така, че да се променят радикално общите ни основания за съществуване. Личният ми мотив за участие е, че само през дълбок и истински прелом може да настъпи промяна и да бъде преодоляна безпътицата, в която се намира страната ни. Нима някой допуска, че такъв прелом може да бъде извършен от представител на новата политическа номенклатура, на сегашния политически елит? Или от непоследователната комформистка десница? Не е възможно. Воден съм от посланието на дълбок мислител и писател като Александър Солженицин: че упадакът на мъжеството е основната черта на свободния свят, но че сме длъжни, ако не сме съгласни с нещо, да го  изразим и да споделим своята мъжка позиция.

-         На какво се базира самочувствието ви, че вие и вашата общност изведнъж ще бъдете разпознати като носители на духовния и политически прелом, от който се нуждае измъчената ни страна?

-         Концепцията над, която работим, има една основна черта: това е нейното великолепие да събира хора и да помирява интереси.

-         Да, но твърдите, че не сте конформисти за разлика от конформистката десница, а говорите за помиряване на интереси. От къде извира самооценката, че сте точните хора за един предстоящ прелом?

-         Тъкмо, защото не сме конформисти. А това е определен житейски стил. Наречете го, ако искате, инатливо упорство да защитаваш определени принципи. Дълго време работим върху идеята за „Етичен модел на пазарно стопанство”. Това означава всеобхватен морален и етичен стопански ред, основан на два принципа: на свободата и на личната отговорност. За всички без изключение. Защитата на тази концепция е основният мотив да участваме на тези избор. Дълбочината, която блика от нея,  създава човешкото ни самочувствието. Да имаме дързостта да заявим, че си струва да се преборим тази идея да бъде чута от повече хора. И тя да получи във времето доверието на българските граждани. Зарядът за доверие съществува в ядрото на тази концепция. Тя е обединяваща и същевременно помирителна.

-         Родена е в Германия след Втората световна война, нали така?

-         Тя извира от европейското разбиране за човека – че той е личност, но не и самодостатъчен егоист. Че освен посланието „обогатявйте се” пробужда дълбоките импулси на човешката душа, водена от копнежа за своето съществуване, когато е в контакт с другите, когато оценява другите. Свободата е общо понятие. Не е възможна без съотнасянето с другите.

-         Да, но вие говорите за пазарно стопанство все пак, макар да го наричате етично. А пазарното стопанство предполага стремеж към печалба. Етиката и стремежът към печалба могат ли да имат нещо общо по принцип?

-         Тази концепция е била приложена в Западна Европа след разрушителните последствия от Втората световна война. За изумление и изненада на непознаващите смисъла й мога да кажа, че тези общества не са имали преход. За няколко години, като са използвали включително и желанието на хората за печалба, те са създали морален и културен ред, който им е дал възможност да печелят, но да не останат само при потреблението. Важно за нашата действителност е  разбирането в нея, че е възможно да се създаде елит, загрижен за общото и за благото на общността. Според нашата конституция президентът има едно основно ценностно качество. Той трябва да търси ценностно съгласие в разединеното общество. Затова ролята му е на духовен предводител, както го наричам.

-         Но как точно концепцията ви може да бъде приложена в България, където политическото и в ляво, и в дясно е почти съсипано след подменения, грабителски преход?

-         Хората в България не са смотани. Те са смачкани. Изследвах дълго ценностните им нагласи на базата на обективни социологически проучвания. В България, както и в Западна Европа, има сходство в три много важни компонента на човешката личност. Това е отношението към семейството във всичките му разновидности. Над 81% у нас са заявили, че за тях семейството е водеща ценност в живота. Семейството като отношение между мъж и жена, към децата, към цялата семейна общност. Другият важен ценностен компонент е отношението към работата. Към труда като смисъл. Над 65% завяват, че трудът е много важен за осмисляне на тяхното човешко съществуване. И третият ключов, ценностен фактор е отношението към приятелството. Той говори за това дали има почва за разбирането, че човек не трябва да живее като егоист и същевременно не трябва да губи себе си в колектива. В България има много високи стойности на оценката за приятелството като определящо човешкия живот. Всъщност, наличието на тези интимни човешки мотиви говорят, че у нас съществува ценностен заряд да се приложи концепция, която се обръща към тези копнежи на човешката душа и стремежа й те да бъдат задоволени. Далеч от злободневните медийни брътвежи, президентът на България трябва да решава не само проблемите на бежанците, на бедността, на въоръжените сили, дори не само на националната сигурност. Той трябва да бъде духовният предводител, който дори с риск да си опари ръцете, да се опита да постигне трудното съгласие за основните ценности в България. Иначе ще бъде просто един овластен тартор, загрижен единствено за рейтинга си.

-         Да, но вашата концепция говори не само за духовно, но и за материално въздигане. Имате ли експертиза за това как моделът на етичното пазарно стопанство би могъл да се постигне на българска почва, като имаме предвид, че усещането за разруха у нас е съизмеримо с това след Втората световна война?

-         Да, имаме експертизата. Преди няколко месеца председателят на нашия експертен съвет проф. Атанас Узунов от Софийския университет издаде есе с такова заглавие – „Етичното пазарно стопанство”. В него са изложени част от принципите и вижданията за създаване на всеобхватен обществен, културен и морален ред в България под този знак. Нашето схващане е, че не може да има поврат, нито прелом, ако няма радикални опромени в ценностните основания на нашия живот.

-         Но като говорим за прелом, трябва да има и критична маса от хора, които да ви последват, да знаят кои сте и за какво се борите. Какви са личностите във вашата общност, какъв човек сте вие самият, каква е политическата ви биография?

-         Моето политическо минало е ясно определено. Произхождам от род, чийто баща твърдо може да се каже, че принадлежи на демократичния спектър. В моя политически път съм бил в политическото крило, което бих нарекъл персоналистко, демократично крило. То държеше на почтеността при правенето на политика в България. Питате дали има критична маса от хора с демократични нагласи, които да подкрепят това убеждение. Мисля, че да. Откъде имам импулса и убеждението, че това е точно така? Съставих два сборника: единият за ценностните основания на християн-демокрацията, другият за етичните и принципни неща, свързани със социалното пазарно стопанство, дело на големия обществен реформатор Лудвиг Еркхарт. Когато тръгнах да ги предстаям по малките градчета на България, забелязах нещо, кето може би малцина са забелязали. Забелязах тъгата и същевременно топлината в очите на хората, които споделяха тези идеи. И съжалението, че не са били приложени в България. Това ми дава чисто човешката увереност, че има достатъчно българи, които биха подкрепили такива идеи. И още нещо. Мисля, че всички човешки неща се нуждаят от предводител. Но те ще се случат, когато има някакви съвместни усилия. Убеден съм, че е нужен Мойсей, който дори и да няма най-добрата доктрина, да има мъжеството да каже, че ние сме в безпътица. И че за излизането от нея се нуждаем от радикални и чисти действия. Нямаме вече време за колебливост. Или запазваме националната си общност, или отиваме към заличаване.

-         Защо премълчавате факта, че сте били член на Националния изпълнителен съвет на СДС малко преди СДС да се разцепи?

-         Не премълчавам нищо. Но трябва да е ясно, че след първите години на промяната тогавашното мощно движение, наречено СДС, беше съюз от най-различни идеи и политически насоки. След което започна да се преобръща в единна политическа организация, но с един не много ясен светоглед. Принадлежах към тази светогледна ориентация, която защитаваше центристките идеи, персонализма. Той не е нещо умозрително. Има своите политически приложения в Европа. И с някаква тъга искам да кажа, че тази християн-демократическа посока за развитие на СДС не можа да получи голяма стойност и подкрепа. Приел съм с голяма болка тогава, че зад заявения антикомунизъм и желанието за подкрепа на бизнеса липсваше поле за противопоставяне с нравствени средства. Изкористяването и клиентелизмът взеха връх. Затова сам се оттеглих. Като сдържан човек, но изпитващ дълбока болка. Сега, след изминалите години мога да кажа, че решението ми е било правилно. И че въпреки голямата критична маса демократично настроени хора тогава, не беше удържана именно нравствената позиция. А тя  би трябвало да бъде доминираща в българското политическо пространство. Жалкото е, че зад големия възторг на хората в периода след 1997 г. когато ОДС дойде на власт, е имало едно съглашателство, което от днешна гледна точка е било недопустимо. Десницата всъщност трябва да включва умерените, нормални хора, които искат да създадат благоденствие за държавата и обществото през личните си усилия и усилията на общностите, които представляват. Според мен това е правилният път. И че перспективата може да бъде единствено дългосрочна. Трудно, бавно, неумолимо, без конформизъм. Нашето поколение задължително трябва да даде път на по-младото. Да го окуражи да се включи активно в преследването на подобна цел.

-         Какво означава да не си конформист сега?

-         Означава да си верен на казани пред обществото думи и да практикуваш, това, което мислиш. Когато преди избори твърдиш едно, след избори да не се отмяташ. Тъй като това ще получи присъдата на избирателите. И ще те постави в конфузната ситуация да бъдеш един дребен измамник.

-         Да, но ГЕРБ в началото си успя да придърпа към себе си и разочарованите избиратели на дясното с риторика, наподобяваща вашата сега – за средната гласа, която трябва да гради България, за отхвърляне на статуквото и пр. Как ще ги привлечете обратно към себе си като представители на неконформистко, центристко поведение?

-         Не мисля, че изобщо има база за сравнение. Това, което аз прокламирам, е обединяване на хората въз основа на общи възгледи и принципи, съответно на обща програма. Докато при ГЕРБ имаше тласък и желание да бъде изправена една несправедливост. Но впоследствие се създадоха много други несправедливости. Там имаше по-скоро желание за преподреждане на нещата през отрицанието на предшествениците във властта. Докато ние вършим трудната работа да се съберем, като изповядваме общи възгледи и принципи на базата на модела, който се нарича „Етичен модел на пазарно стопанство”.

-         Този модел може ли да съжителства с олигархията? Защото има ли съмнение, че България се намира в олигархичен стадий от развитието на де факто псевдо пазарни отношения?

-         Не може да съжителства. Няма друг начин освен война с олигархията. Моделът на социалното пазарно стопанство е несъчетаем с олигархични групови интереси.

-         През какво минава такава война в лицето на един президент?

-         Според нас българският президент не е ценностно неутрална фигура. Той не е експерт. Изповядва светогледна политика и в това отношение е с най-дълбока ценностна основа. На тази база извеждаме три постулата, много важни за нас. Първият е, че президентът трябва да бъде вдъхновител и предводител на най-неотложната битка в обществото: борбата срещу корупцията във всичките й разновидности. Вторият е, че президентът трябва да ангажира общественото внимание чрез послания и обръщения. Защото разполага с големия инструмент на доверието, което е получил чрез избори. Само така може да инициира лично борбата срещу всякакви злоупотреби с публична, частна, политическа и стопанска власт. И третият фактор, също ключов за нашия светоглед е, че духовно и политическо обновление може да се предизвика чрез образователната система. Ние предлагаме българският президент да сключи Национален пакт за образование и възпитание. За да може новото поколение чрез образованието да намери шанс и за себе си, и за общността. От друга страна, това е допълнителен стимул за духовното обновление на цялото общество.

-         Звучи красиво, но неприложимо. Какво би накарало и как един президент във ваше лице да използва службите за сигурност, които наблюдава по силата на поста си, в битката срещу корупцията и олигархията? Особено при ширещото се мнение, че те са превзети до голяма степен от сенчести интереси...

-         Преди всичко е доверието, което българският президент получава чрез прекия си избор. Това е страшно силен инструмент. Както и вторият: президентът има право да прави обръщения към народа. Това ангажира неговата личност, но не в смисъла на неделен проповедник. Политическото обръщение на президента трябва да е израз на болката на хората. Той има право да прави обръщения към Народното събрание. Както и към цялото българско общество. Тези послания трябва да бъдат заредени с личната храброст на отричане на корупцията. Освен това, българският президент е човекът, който има най-много информация в страната. Ако е смел и доблестен човек, длъжен е да използва тази информация в името на общия интерес. Защото той единственият легитимен представител в политическото тяло на България, който е изразител именно на общия интерес. Всички тези неща, допълнени с човешката му смелост, ще му позволят да започне вдъхновена борба срещу корупцията. Защото корупция значи не само далавера, не само даване и вземане на подкупи. Корупция означава развала, поквара. Когато сме безразлични към нейните проявления, това означава, че ние нямаме право да бъдем в елита на това общество.

-         Представете си, че сте избран за президент. Бихте ли подписали указа за назначаване на главен прокурор в лицето на Сотир Цацаров 12 часа след избирането му от ВСС и след активна кампания от изпълнителната власт за подкрепата му?

-         Президентът би трябвало да разполага с експертна група, която да насърчи избора на такъв пост на професионалст с етично поведение, комуто сегашната конституция е гарантирала почти безконтролна власт. Съдейки обаче за действията на Сотир Цацаров като главен прокурор, макар и със задна дата, твърдя, че не бих подписал такъв указ.

-         Щяхте да рискувате много, включително и оклеветяването ви през зависими медии...

-         Трябва да се разбие нагласата за президента като за човек, загрижен единствено за високия си рейтинг, т.е. да не дразни и да се хареса на кръгове, разполагащи с медийна и всякаква друга власт. Аз мисля, че президентът, когато бъде избран, тръгва не по пътя на своеволието и произвола, а на отговорността и на обвързаността с общността. Когато подписва такива важни решения, той полага не само подписа си, а и съвестта си. Освен това, съм убеден, че е наложителна генерална промяна на устройството на съдебната система така, че да бъде изключена безконтролността на звена, основополагащи за възстановяването на правовия ред и справедливостта.

-         Какви асоциации буди в кандидат-президентската ви глава понятието „Пеевски” и моделът КОЙ? Какви са президентските правомощия за разглобяването му?

-         Ако не иска да участва в сенчеста схема, президентът винаги може да не участва. Той има правото да връща закони. А случаят с Пеевски е такъв, че преди да бъде предложен за шеф на ДАНС, беше направена поправка в закона заради същото това лице. Президентът не може да остане безучастен при това положение, а след това с късна дата да покаже несъгласие и да застане на страната на протестиращите срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС. Както казва Ницше: „Последствията от нашите дела ни грабват за косите, безразлични към това, че впоследствие сме се поправили”...

-         Трябва ли президентът да бъде заможен човек? Вие такъв ли сте?

-         Аз имам инструментално отношение към парите. Считам себе си за прибран човек, който е убеден, че всеки ден ни е подарен. Не съм запленен нито от стихията на вещите, нито от тази на парите. Това ми дава вътрешно спокойствие да бъда себе си. Не мисля, че е подходящо за български президент да е богат или твърде заможен. Нито Йоахим Гаук в Германия е такъв, нито много други президенти. Те са по-скоро порядъчни хора, изразяващи старомодното разбиране за човешката почтеност. Важен е изворът на това, което се нарича самоуважение и зачитане на човешкото достойнство.

-         Адекватно ли е разделението „русофили”/”русофоби” в нашето общество?

-         Не, не е адекватно. Това е една политическа драматизация и историческа спекулация. Мястото на България е в Европа. Ние трябва да бъдем по-активни в Европейския съюз. И стъпвайки на разбирането, че сме част от една духовна общност, каквато е Европа, да държим на своята уникалност, самобитност и независимост. Сегашният модел на Европа не е същият от създаването й. Наблюдават се тенденции за превръщането й в централизирана държава с доста раздута и често лицемерна брокрация. Дебатът за това как ще се развива Съюзът е отворен и ще е не лек. Затова  самоуважението на нашите политически представители има все по-голяма стойност. То е предпоставка да имаме нормални връзки с всички, включително и с Русия.

-         Ще се обидите ли, ако ви нарека „мечтател”?

-         Ако под мечтател разбирате човек, лишен от реални основания да говори и да отстоява принципи, няма да сте права. Аз изповядвам християнското разбиране за човека. Ние сме здраво стъпили на земята, но в нас винаги ще го има пламъкът, който се нарича въздигане на живота. Ще приема обаче, ако под мечта разбирате дълбокия копнеж за чест и справедливост на цяло едно поколение, изгубено в прехода ни.

 

 

Господин Тонев е депутат от парламентарната група на ОДС в 38-то Народно събрание, в периода 1997 – 2001 г. година. Член на комисията по образованието и науката.Член на ръководството на СДС в периода 2002 – 2003 г. и 2005 – 2008 г. Председател на Българска демократична общност[4]. Преподавател, преводач и лектор на семинари за Социалното пазарно стопанство и за ценностните основи на политиката. Основател, собственик и редактор на сайта „Ценности и общност“[1] – сайт за споделяне на ценностни представи и на различни възгледи за смисъла на общността. Роден на 29 ноември 1955 г. в Димитровград. Завършва средно образование в Немска езикова гимназия Бургас и германистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски“. Женен с две деца. На 26 юли 2016 г. на пресконференция на Българска демократична общност е представено публично възванието „Чест и справедливост“ и се обявява кандидатурата на Господин Тонев за президент на републиката с кандидатурата за вицепрезидент Андрей Андреев.






ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

ТОП ФРОГ

Класическа музика за работа

ВРЕМЕТО

времето в София София

-5°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

-1°

+7°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

-2°

+6°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

-1°

+3°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

-1°

+4°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

-1°

+4°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах