Ахундова: Квесторите на КТБ наредили кредиторите да бъдат ограбени

3

|

7684

|09.11.2016
Ахундова: Квесторите на КТБ наредили кредиторите да бъдат ограбени
Д-р Вера Ахундова

Няколкостотин са възраженията на кредитори на банка КТБ по съдържанието и размера на приетите/неприетите им вземания или реда на удовлетворяване от КТБ в хода на изработването на окончателната листа на кредиторите, които по някакъв начин във времето ще бъдят „удовлетворявани” от масата на несъстояелността на КТБ. Голяма част от тях не бяха приети от синдиците на банката и бяха обжалвани пред съда. Това заяви д-р Вера Ахундова, съпредседател на НПО „Ние, гражданите”.


Делата по техните възражения бяха разпределени на различни съдийски състави на 6-то Търговско отделение на СГС. Различните състави  определиха различни по размер държавни такси – от 25, 80 лв. или 4 % върху размера на претендираната сума за абсолютно идентични случаи – прекратяване на договор за цесия с обратно действие.

 

С писма и сигнали по въпроса за подсъдността на делата и размера на държавната такса се обърнахме до председателя на СГС К. Топалов, министъра на правосъдието Е. Захариева и до омбудсмана на Р България М. Манолова. С конкретен протест:

         - по отношение подсъдността на възраженията като акт за несъгласие с решението на синдиците на КТБ, тъй като мнението на редица от нашите юристи бе, че тези казуси са съставна част от процедурата по несъстоятелността на банка КТБ и следва да бъдат гледани само от съда по несъстояелността;

         - по отношение на размера на определяната на равнище 4 % държавна такса, която е равносилна на отказ на правосъдие за стотици жертви на грабежа КТБ.

 

Съгласно наше проучване 130 са понастоящем депозираните в указаното 6-то Търговско отделение на СГС възражения и последващи жалби срещу определената държавна такса от 4 %. По жалбите е постановен отказ, а по част от тях вече има и определения на апелативни съдилища, потвърждаващи необходимостта от заплащането  на 4 %-на държавна такса.

 

 

Причина за вълната от недоволство е ЛОШОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, НЕСКОПОСАНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗБН и ЛИПСАТА НА КОНКРЕТНИ РАЗПОРЕДБИ, които биха позволили  на съдиите да прилагат различни норми за различните казуси.


Става въпрос за случаите, свързани с договори за цесии и прихващания на задължения срещу вземания, съобщени на квесторите на БНБ както преди датата на отнемане на лиценза на КТБ от БНБ, така и след това.

 

Съгласно ЗБН подадените след отнемането на лиценза на банката уведомления са невалидни, а датата на която са сключени договорите за цесия са иррелевантни към казуса, защото волеизявлението на две страни извън банката не касаело банката. Единственият валиден документ и датата му било подаденото уведомление.

 

Оказа се, че независимо от отнетия лиценз квесторите са наредили сумите да се вземат от сметките на кредиторите и да се преведат по новооткрити разплащателни сметки, което противоречи не само на лотиката, но и на закона, тъй като с отнемането на банковия лиценз се прекратяват всякакви платежни операции. Но за какво спазване на закона става въпрос – та самата БНБ на 7 ноември 2014 г. си е превела суми от КТБ /н/, представляващи лихви по недопокрития размер на минималните задължителни парични резерви!!! Резерви върху размера на депозитите!!!

 

По отношение на самото прихващане на задължения срещу вземания законовите изисквания са спазени, прихващания няма. Логичното продължение би било квесторите да наредят връщането на сумите по сметките на вложителите.  Което не е направено. Тези суми липсват, те не са по сметките на вложителите/кредиторите, не се водят и по сметките на кредитополучателите, с които са били сключени договори за цесии. Повече от половината от 130-те казуса, споменати по-горе, са свързани с описания механизъм на ЗАЛИЧАВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БАНКАТА КЪМ КРЕДИТОРИТЕ НА БАНКАТА. Точно тези суми са предмет на обжалваните с възражения решения на синдиците, пролонгиращи фактическата кражба на средства на вложителите от квесторите.

 

Втората група от неприети вземания са отново по линия на цесиите, с тази разлика, че формално законните прихващания са атакувани от синдиците на КТБ. При окончателни решения по отмяната на тези прихващания сумите, които следва формално да се върнат в сметките на кредиторите, ИЗЧЕЗВАТ ПО СЪЩИЯ МЕХАНИЗЪМ. Няма ги никъде.

 

Съвсем друг е въпросът къде въобще по сметките в банката /?/ или другаде фигурират тези суми, използват ли се от синдиците и ръководещия ги Фонд за гарантиране на влоговете в банки за други не дотам законни операции, например да узаконят придобиванията на активи на КТБ от силни на деня като им придадат някаква парична стойност, отнета от недолюбваните от властта вложители в КТБ, или за други цели. Каквито и да са целите – операцията и действията на синзиците са незаконни.

 

Проблемът с цесиите и прихващанията започва от методиката, одобрена от квесторите за прихващане на вземания срещу задължения. Тя изисква задължителното откриване на нови разплащателни сметки, по които да бъдат преведени цедираните суми, и от тези сметки да бъдат прехвърлени на кредитополучателите за погасяване на техни вземания. Но тази методика на квесторите е преминала през одобрението на БНБ, в частност Д. Костов и Н. Кордовска, които, вероятно не само са авторите й, но и отново по изключение, са допуснали нарушаване на собствените си заповеди и законите. По този начин ИЗЧЕЗНАХА ПРИВИЛЕГИРОВАНИТЕ ДЕПОЗИТИ В КТБ И БЯХА НЕЗАКОННО ИЗПЛАТЕНИ ОТ ФГВ КАТО ЗАЩИТЕНИ (НЕПРИВИЛЕГИРОВАНИ) ДЕПОЗИТИ, които следваше да бъдат третирани по режима на наложения специален надзор , валиден за всички останали депозанти.

 

Както вече сме сигнализирали прокуратурата и сме повдигали въпроса през медиите, самият режим на наложен особен надзор с конкретните му предписания и ограничения абсолютно забранява откриването на нови сметки и извършването на платежни операции. Въпреки това, квесторите са го нарушавали и преди, и след отнемането на лиценза на банката. Закононарушение е и откриването в края на октомври 2014 г. на нова събирателна разплащателна сметка на Министерството на финансите, по която са преведени депозитите на общини и държавни институции, но не само на държавни институции и фирми, и впоследствие тези суми са били покрити от държавния бюджет.

 

По съвет на юристите, които консултират организацията ни, всички наши членове подадоха възражения срещу нечуваната кражба, осъществена от квестори и синдици.

 

В икономиката поне нищо не се губи – парите, преместени от едно място, трябва да се окажат на друго. Това друго място в КТБ е недостижимо за ограбените вложители. Те възразиха и срещу държавната такса от 4 %  по няколко причини. Формално подобно изискване не съществува в ЗБН. Но силата на икономическата логика и странните /криминалните/ операции с активите на банката, извършвани от квестори и синдици, при очаквана от нас възвръщаемост на депозитите  на кредиторите в рамките на до 5% изглежда напълно безсмислено те да платят 4 % държавна такса и още минимум 3 % като юридически хонорар. А съдейки по настървеността, с която ограбването им продължава вече по трета линия, най-вероятно изглежда да им бъдат присъдени и съдебните разходи.

 

Първоинстанционните дела масово завършиха за изследваните от нас слручаи с налагане на 4 %-на такса. Последвалите решения  и разпореждания на съдии определяха срокове за плащане на държавната такса и при неплащането й изискваха спиране на делата.

 

В последния месец много наши членове сигнализираха за внезапна отмяна на решения или разпореждания на съдии по тези дела с нови определения, насрочващи дата на съдебните заседания и препращащи плащането на държавната такса да бъде извършено пост-фактум от загубилата съответното дело страна – от възразилия кредитор или синдик /КТБ/.  Нали Ви е ясно коя ще е загубилата страна? По този въпрос указания на съдебната власт са дадени още през декември 2014 г.

 

По този повод се обърнахме с писма до председателя на СГС г-н К. Топалов, омбудсмана г-жа М. Манолова и министъра на правосъдието г-жа Захариева. Любопитното е, че двете дами ни отговориха, че не могат да се месят в работата на съдебната система /съдийските състави/.  Най-кратко казано, получените по изключение два отговора се свеждат до изразяване на съпричастност към проблемите на кредиторите на КТБ /н/. Г-жа Манолова заявява, че „няма правомощия по отношение осъществяването на съдебната власт, която съгл. чл.117 на Конституцията на Р България била независима”...

 

Какво бе учудването ни, обаче, когато в средата на септември 2016 г. омбудсманът обяви, че предлага  съдебната такса за кандидатите за европейско финансиране да падне поради това, че съдът сам си е определил такса от 4 % , а по други дела се плащало такса от 10 до 50 лв.

 

В същност това беше и нашето искане –  омбудсманът да инициира законодателни промени в съответния закон, а не да се намесва в работата на „независимата” съдебна система. Мотивите на г-жа Манолова, че налагането на такива такси ограничава достъпа на гражданите до правосъдие и на практика отпада съдебният контрол, в случая върху актовете на синдиците на банка в несъстоятелност, бяха нашите мотиви в жалбата ни до нея. Фактически селективният подход, определено облагодетелстващ група лица и фирми, абонирани за европейските програми и средства, е висша форма на дискриминация спрямо огромна група от хора, упражнена от официалното лице, една от основните задачи на което е да противостои на всички форми на дискриминация и неравно третиране към определено лице, фирма  или група хора.

 

Най-ясен бе отговорът на председателя на СГС г-н Топалов. „поставените въпроси в молбата относно определяне на дължими държавни такси по образувани дела и наличието на основания за спиране на производствата касаят преценката за допустимост на съответното производство и редовност на искането, поради което изцяло са от компетентността на съдебния състав, разглеждащ делото.

Контролът върху правилността на така постановените актове е гарантиран чрез възможността на съответната страна, която счита за неправилно определена държавната такса, да обжалва по реда на инстанционния контрол акта на съда, с който са приложени неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията за внасянето й.”

 

Съдейки по съдържанието на отговора на сигнала ни г-н Топалов ясно индикира неблагоприятните последици от неплащането на държавната такса – прекратяване на делата, така, както са постановили в първоначалните решения съответните съдийски състави.

 

Така, както в древногръцката драма хората са призовани да задават въпроси, а боговете да им отговарят, отговорът, очевидно по решение на боговете от Министерския съвет чрез ВСС, дойде с новите определения на първоинстанционните съдийски състави, които го материализираха в отмяна на предишните си решения и постановяване на гледане на делата, независимо от това дали е била платена държавната такса или не. Както и че губещата страна ще трябва да я плати. А то е ясно коя ще бъде губещата страна – възразилият срещу неправомерните действия на синдиците вложител в КТБ. Независимо дали подалите възражения и обжалващи решенията на синдиците искат или не, дали са подали молби за оттегляне на възраженията си. До гроб длъжници, чието съществуване /по-скоро депозирането на парите им в анатемосаната банка КТБ /сякаш е било предначертано да осигури не само всички блага на шепата грабители, но и извънбюджетната издръжка и премиите на съдебната система.

 

За скандалността на решението свидетелстват и две определения на САС, проито претендират за нормотворчество. Дали имат право техните решения да носят законодателна прецедентна сила е под въпрос.

 

В Определение №2940 от 18.08.2016 г., което, по наше мнение материализира волята на „боговете” и дава началото на поредния залп срещу вложителите в КТБ,  съдиите от САС коментират правната страна на поставените по-горе въпроси:

....”Спорният въпрос се свежда до това – дължи ли се държавна такса при разглеждане от съда на възраженията по чл.66, ал.6 от 3БН?


Към  настоящия момент няма практика на ВКС по този въпрос, а в специалния закон /ЗБН/ липсва разпоредба, касаеща дължимостта или недължимостта на държавна такса при разглеждане от съда на възраженията по чл.66, ал.6 от ЗБН.”

 

И цитират статия на д-р С.С. с предложените от него две възможни решения:

- „...че държавна такса не се дължи.... защото става въпрос за специална процедура за защита на правата на вложителите в производството по банкова несъстоятелност, която защита изисква вложителите за бъдат улеснявани, а не възпрепятствани при упражняването на правата си;

- че държавната такса се дължи, но същата следва да бъде платена едва след произнасянето на съда по направеното възражение по чл.66, ал.6 от ЗБН  и то само ако съдът е потвърдил решението на синдика за изключване на вземането на вложителя от списъка на приетите вземания Това възможно решение се обосновава с тезата, че разпоредбата на чл.66, ал.6 от ЗБН е сходна /близка по режим/ с тази на чл.694, ал.1 от ТЗ...”


Т.е. уважаеми актьори в абсурдната античовешка драма, решението си апелативните съдии вземат по аналогия.


Да преведем с техния език мотивите на това решение, без да обсъждаме имат ли моралното и законовото право да творят законови норми или да прилагат правото по аналогия.


„...Според САС в настоящия си състав, макар и да е налице законова празнота  по въпроса с дължимостта на държавни такси в производтвото пред съд по чл.66, ал.6 от ЗБН, при решаването на този въпрос следва да се изходи от систематичното място на разпоредбата в специалния закон, както и от целите на производството и правните последици от решението на съда по чл.68, ал.1 от ЗБН във връзка с чл. 66, ал.6 от ЗБН /аз не разбрах за какво става дума, а Вие???/

 

Странно, според скромното ми мнение на неюрист, очевидно двама от тримата в лодката са решили по нареждане на боговете не само да изхвърлят безпомощните ограбени вложители на КТБ, но и да ги задължат да заплатят допълнително държавна такса в размер на 4%  върху ограбените им вложения в банката. И, естествено, възникват някои въпроси:

 

1. Защо съдиите от градските, окръжните и апелативните съдилища не поискаха методическо тълкуване на казуса от ВКС?


2. Защо не поискаха тълкувателно решение или не поискаха ВКС да предприеме стъпки за законодателно уреждане на този въпрос?


3. Позволява ли българското законодателство прилагане на постановки от един закон в друг по аналогия? Все пак с посоченото определение на САС се създава прецедент, а прилагането на прецеденти не е водещ принцип в българското прпавораздаване?

4. Защо по аналогия не приложиха решенията на ЕСЧП по делата на Капиталбанк и Банката за международно развитие и търговия. Последният казус е приключен с решение през м.юни 2016 г. , в което ясно и категорично се посочва, че България не е приложила основополагащи принципи и решения за защита на правата на заинтересованите лица в Закона за Банковата Несъстоятелност?

 

5. Защо в контекста на горните въпроси обвиняема по не много различно дело е съдия Румяна Ченалова. Като съдия по търговско дело на фирмата „Обединени енергийни търговци” срещу НЕК Ченалова е наложила запор на 6,3 млн.лв на дължавната компания. Съдебният процес бил блокиран, тъй като делото започнало без Ченалова да събере необходимата по закон държавна такса. Така НЕК от две години нямала достъп до запорираните си пари. В същност прокуратурата добавила към обвинението драстичния факт, че тъжителят е закъснял с внасянето на държавната такса.

 

Перфектно! В контекста на мъдрото решение на САС, взето по командата на олигарсите и политиците, директно имотно и финансово облагодетелствани от така режисирания фалит на КТБ, би трябвало делото да започне и виновната страна да плати след решението на съдийския състав държавната такса, а запорът би бил освободен, защото самият размер на таксата би бил по-малък от запорираната сума. Или е трябвало делото да бъде прекратено.

 

По тази логика всички съдии до дела, свързани с възраженията на вложители относно мястото и сумата им в листата на кредиторите на КТБ /н/ би следвало да са вече следствени за приложената по аналогия норма от Търговския закон.

 

В цялата история с лодката и лицето извън нея има икономическа логика и финансови подбуди.

 

Цялото развитие на казусите по КТБ във ВАС, СГС, САС, ВКС и други съдилища в окръжните градове потвърждана информацията, която получихме през декември 2014 г. По информация на наши членове, присъствали на инфарктната среща, нареждането, дадено от правителствена лица/В.Горанов/и депутати /Д. Пеевски/ на присъстващите С. Цацаров, председателя на ВАС Г. Колев, съдия Раденков изглежда действително е гласяло „Да спасим България /бюджета/” от наглите вложители и очакваните от тях осъдителни присъди срещу институциите и лицата, инициирали, осъществили и осребрили изкуствения фалит на КТБ. Това се отнася за делата по същество.

 

Тънката линия на поведение на арогантния министър на финансите, спряган в медиите като фасадата на Д. Пеевски и Б. Борисов при ограбването на КТБ, но не само, е да наложи решения – административни чрез ФГВ на синдиците и съдебни – чрез прокуратурата и зависими магистрати - сумите, които вложителите биха получили от масата на несъстоятелността на КТБ да бъде сведена до минимум.


При нормална държава и съдебна система и при опазване на активите на банката вложителите биха могли да получат и над 70 % от размера на загубените си в депозити средства. С оглед на арогантното и безнаказано заграбване на всяка педя земя, сграда, промишлен или друг обект от избрания олигархичен кръг, шансовете на ощетените вложители би бил да получат максимум между 5 и 10 % от сумата на масата на несъстоятелността.

 

При втория вариант и при хипотеза, че синдиците едва ли ще съберат и 1 млрд.лв. важното за кучето извън лодката е да корегира съотношението между сумите, дължими на Фонда за гарантиране на влоговете и останалите кредитори, които само по презумция и закон, но не и на живо имат еднакви права на удовлетворяване. Така, чрез прилагането на законови норми по аналогия, укриване на сторнирани прихващания и невключването им в никакви списъци на кредитори, първоначалното съотношение 55:45 % в полза на ФГВ в момента не надхвърля 25:75 процента в полза на ФГВ.

 

Определения на САС за 4% д.т.

 

Браво Горанов! Браво на слугите и изпълнителите!

Драмата приключи!

Но развръзката предстои.

 

Д-р Вера Ахундова, съпредседател на НПО "Ние, гражданите"

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах