Образът „Борисов” – от мъжкар до сръдльо

Освен очакваните негативи, които неизбежно носи всяка година на власт, личните решения и постъпки на Борисов са основната причина рейтингът му да се срине, а образът му все по-малко да се свързва с мъжкарството и все повече с неуместната за един държавник сръдливост.

Борисов няма нито един довършен мандат

За вече 11 години в активната политика Бойко Борисов няма нито един довършен мандат. Доказателство за това е политическата му биография.

Борисов се явява за първи път на избори по време на частичния местен вот в София през 2005 г., наложен заради избирането на Стефан Софиянски за депутат.

След като ги печели и управлява две години, лидерът на ГЕРБ се явява на редовен местен вот през 2007 г. Убедителната победа обаче не кара Борисов да довърши мандата си, като през 2009 г. той се явява на парламентарни избори, печели ги и освобождава кметския пост в София.

Управлението на лидера на ГЕРБ като премиер от 2009 г. до 2013 г. също завършва предсрочно, като по време на мащабни протести в страната срещу високите цени на тока, той решава да подаде оставката на правителството.

Сценарият се повтаря и днес – само след две години управление на втория кабинет „Борисов” премиерът подава оставка, без очевидна причина за това.

Сърдит политик = слаб политик

Златно правило в политиката е, че сърденето срещу вота на избирателите не носи позитиви. Урокът вече бе научен от Иван Костов през 2001 г., когато отказът му да приеме избора на мнозинството от българските граждани практически сложи край на силната десница у нас.

Борисов се сърди, при това се сърди често. Разсърди се на стотиците хиляди българи, излезли да протестират през 2013 г. и без държавническа визия заяви, че им връща властта.

Разсърди се на вота на избирателите отново през 2013 г. и извади ГЕРБ от парламента, с което практически направи невъзможно функционирането на 42-рото Народно събрание.

Сърдит е и днес, затова че гласоподавателите не са предпочели неговия кандидат в един мажоритарен вот, нямащ нищо общо с отношението им към изпълнителната власт.

Трудно удържа на думата си

За 11 години в местната и изпълнителната власт Борисов допусна най-голямата грешка – даде повод на гласоподавателите си да се усъмнят в думата му.

Достатъчно е да погледнем последния абсурден ултиматум, който постави пред избирателите си, а именно че ще подаде оставка, ако Цачева не спечели на първи тур. Въпреки публичното обещание, в нощта след първия тур Борисов отказа да го направи и започна да тълкува пред журналисти собствените си думи.

Подобни противоречащи си изказвания може да открием по много теми, по които на Борисов се е налагало да взема отношение. Да вземем за пример АЕЦ „Белене”:

• „…замразяваме АЕЦ Белене“ (10.7.2009)
• „Белене е икономически необоснован проект“(29.9.2009),
• „Белене е гьол, пълен с жаби за 800 милиона лева“(16.3.2010),
• „АЕЦ Белене е висша форма на корупция“ (2.3.2010),
• „АЕЦ Белене ще спре или ще се строи с европари“(16.3.2010),
• „България замразява строежа на АЕЦ Белене“(12.6.2010),
• „Белене не е замразена“(25.6.2010),
• „АЕЦ Белене е изключително важна за България“(1.11.2010)
• „АЕЦ Белене може да стартира още утре“(21.9.2010),
• „Намерен е стратегически инвеститор от Бавария за АЕЦ Белене“ (25.10.2010),
• „Бойко Борисов ще поиска от Путин твърда цена за построяването на Белене“(6.11.2010) (стратегическият инвеститор от Бавария да яде ряпа),
• „На срещата с Путин няма да се говори за Белене“(12.11.2010),
• „Бойко Борисов подкрепя с цялото си сърце проекта“АЕЦ Белене“ (2.11.2010),
• „Бойко Борисов подкрепя АЕЦ Белене не „с цялото си сърце“, а с „прагматизъм“. (5.11.2010).
• „Ако не започнем да строим „Белене, след 15 години икономиката на България ще банкрутира.“ (26.02.2011).
• „АЕЦ "Белене" не трябва да се строи.” (13.01.2013)
• „Лично аз съм спрял проекта АЕЦ “Белене”, плащайки политическата цена.” (27.01.2014).
• „България води дела за АЕЦ „Белене”, докато „натовска Турция” строи 4 централи с руска помощ.”(30.01.2015)
•  „Идеята за рестарт на Белене е популизъм.”(3.08.2016)
• "Белене трябва да се строи, тя вече не е хипотеза. В противен случай ще имаме много скъпи реактори в някой музей" (12.08.2016)

Подобни лупинги в позицията за един политик са недопустими, а при Борисов станаха прекалено много.

В заключение може да се каже, че политическият образ на Борисов, който му носеше толкова значителни успехи през годините, е непоправимо накърнен към днешна дата. Разбира се, това не означава, че е загубил всичките си качества. Харизматичността на лидера, умението бързо да се нагоди към реалностите и немалкото постигнати успехи в мандатите му не са за подценяване и вече бившият премиер ще остане основно действащо лице в българската политика. Но не и по този доминантен начин, по който беше досега.

Михаил Кръстев