Само във Фрог: В търсене на петия служебен премиер

1

|

4172

|15.11.2016
Само във Фрог: В търсене на петия служебен премиер
Кой ще е новият служебен премиер?

България избра петия си демократичен президент, което доведе до оставката на второто правителство на Бойко Борисов. По Конституция президентът е длъжен да назначи ново служебно правителство, което, по ирония на съдбата, ще бъде също пето в демократичната история на България. Към момента се спрягат различни имена за поста на служебен премиер, но последната дума ще има държавния глава.


Фрогнюз ви представя предишните четирима временни министър-председатели, за да добиете по-ясна представа за профила на хората, заемали поста в миналото.

 

Ренета Инджова – първата и единствена жена премиер


 

На 17 октомври 1994 г. правителството на Любен Беров, подкрепено от ДПС и БСП, подава оставка. На негово място президентът Жельо Желев назначава служебен кабинет, начело на който поставя икономистът Ренета Инджова. С този акт Инджова става първата и засега единствена жена, която е заемала премиерския пост в България, макар и служебно.

 

Макар по Конституция основното задължение на служебния кабинет да е организира предсрочни парламентарни избори, то Инджова си поставя по-сериозна задача. Публично тя обявява война на „организираната престъпност в България”, като в МВР са привикани представители на охранителните фирми в България, за които е имало съмнения, че се занимават с рекет. Наложени са и мерки за предотвратяване на изтичане на класифицирана информация, като се забранява изнасянето на служебни документи от чиновниците в държавните институции.

 

Правителството успява да овладее и спре тенденцията на продължителното обезценяване на лева и макар и минимално, увеличава заплатите и пенсиите, извършва приватизационни сделки на стойност 3 милиарда стари лева.

В края на мандата си, Инджова публично обвинява предишния премиер – професор Любен Беров, че неговото правителство е било правителство на Мултигруп.

 

Стефан Софиянски – укротяване на икономическата криза



 

Второто служебно правителство в демократичната история на България е назначено от президента Петър Стоянов на 12 февруари 1997 г. Кабинетът на Стефан Софиянски идва в изключително жестока политическа и икономическа криза, веднага след правителството на Жан Виденов, свалено с многохилядни протести в цялата страна.

 

Кабинетът „Софиянски” поставя началото на икономическата стабилизация на страната. Преди встъпването му в длъжност официалният курс на щатския долар достига 3 000 лв.‚ а месечната инфлация – 243% . Три месеца по-късно инфлацията е 0,7%‚ а доларът се котира за около 1 550 лв.

 

С доминирания от СДС служебен кабинет „Софиянски” се поставя и началото на валутния борд в България. Фактическото му приемане се осъществява на 10 юни 1997 година, когато 38-то Обикновено Народно събрание гласува Закон на Българската народна банка. Той фиксира курс от 1000 лева (1 деноминиран лев) за една немска марка, по който БНБ трябва да купува и продава.  Законът предвижда по-късно курсът да бъде преизчислен към еврото, което става реалност през 1999 година.

 

Марин Райков – провал с аферата „Костинброд”



 

България оцелява 16 години без да й се налага назначаване на служебен премиер, преди първият кабинет на Бойко Борисов да подаде оставка през 2013 г. след мащабните протести заради високите цени на тока, въпреки че до края на мандата на редовния кабинет тогава оставаха едва няколко месеца.

 

Държавният глава Росен Плевнелиев назначава дипломатът Марин Райков за служебен премиер, с което цели внасяне на спокойствие и диалогичност между основните политически сили.

 

Според мнозина анализатори кабинетът „Райков” е най-слабият от служебните правителства, управлявали страната от началото на демократичния преход. Причината в това е неспособността да изпълни най-важното си задължение, а именно организиране на спокоен изборен процес.

Проведените на 12 май предсрочни парламентарни избори обаче са всичко друго, но не и спокойни. Предизборната кампания е разтърсена от редица компроматни скандали.

 

Първо в края на април много медии получиха скандални записи на разговори между подалия оставка премиер Бойко Борисов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов.

От тях стана ясно, че Кокинов дава предварително резултатите от проверка на държавното обвинение в МВР и освен това тримата участници обсъждат как да бъде измъкнат Найденов от наказателна отговорност за корупция и злоупотреба с власт. В последствие главният прокурор Сотир Цацаров също стана основно действащо лице в кампанията, обявявайки записите за автентични и взимайки отношение по тях.

 

Още по-голям скандал пък избухна в навечерието на деня за размисъл. Тогава специализирана акция на прокуратурата, ДАНС и МВР откри 350 000 отпечатани и готови за експедиция изборни бюлетини извън договорените количества в печатница в Костинброд. Тогава медии на #КОЙ автоматично обвиниха служебния кабинет и ГЕРБ в опит за фалшифициране на вота, с което смъкнаха значително резултата в изборния ден за партията на Борисов. В проведения в последствия съдебен процес по аферата „Костинброд” не се стигна до сериозни обвинения и доказване на закононарушения.

 

В крайна сметка обаче кабинетът „Райков” не успя да спре тази компроматна война, а с провалът му бе дадено начало на нова политическа криза, продължила с протестира на кабинета Орешарски през 2013 и 2014 г. Самият Райков пък получава определението слаб служебен премиер, тъй като не е имал подготовката да противодейства на атаките срещу изборния процес.

 

Георги Близнашки – необходимият компромис

 

 

 

Четвъртият и засега последен служебен премиер в демократичната история на България е проф. Георги Близнашки. Назначението на държавния глава Росен Плевнелиев получава своето обяснение най-вече заради нуждата от компромис.

Служебният кабинет идва след оставката на премиера Пламен Орешарски и близо едногодишни мащабни протести срещу управлението му.

 

Плевнелиев се спира на Близнашки именно заради възможността за плавно предаване на властта. Бивш член на Висшия съвет на БСП, но все пак изключен от партията през 2014 г., Близнашки печели и симпатиите на част от протестиращите заради оглавяване на Инициативния комитет за произвеждане на референдум за изборна реформа. Близнашки е в добри отношения и с другата бивша управляваща партия – ДПС, за което свидетелства и последвалото му назначаване за съветник на партията по въпроси, свързани с конституцията.

 

Кабинетът „Близнашки”, за разлика от първия такъв на Плевнелиев, не се забърква в сериозни политически скандали. Дори повече, част от служебните министри, назначени тогава от Росен Плевнелиев, продължиха да водят ведомствата си и в последвалия кабинет „Борисов 2.0”, подал оставка този понеделник. Така например Христо Иванов от служебен правосъден министър бе преназначен на същия пост, за да подаде оставката си през 2015 г., заради бламирането на съдебната му реформа. Друг такъв пример е външният министър Даниел Митов, който заема поста и до днес.

 

Кой ще е петият служебен премиер и третият в мандата на Росен Плевнелиев, предстои да разберем.

 

Михаил Кръстев

 



ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

РЕКЛАМА

ТОП ФРОГ

Класическа музика за работа

ВРЕМЕТО

времето в София София

-5°

времето в София

лек полъх

времето в Бургас Бургас

-1°

+7°

времето в Бургас

лек полъх

времето в Варна Варна

-2°

+6°

времето в Варна

лек полъх

времето в Пловдив Пловдив

-1°

+3°

времето в Пловдив

лек полъх

времето в Ст. Загора Ст. Загора

-1°

+4°

времето в Ст. Загора

лек полъх

времето в Русе Русе

-1°

+4°

времето в Русе

лек полъх

FrogBook

РЕКЛАМА

БЛОГОВЕ

Bulgariaanalytica Bulgariaanalytica BulariaAnalytica.org е аналитичен проект на Центъра за Балкански и Черноморски Изследвания (ЦБЧИ) който цели да предоставя на своите читатели аналитична информация за България и региона и в областа на геополитиката, националната сигурност Илиян Василев Илиян Василев Автор е на множество статии и анализи по международни отношения, икономика, финанси, енергетика и енергийна сигурност. Иван Стамболов Иван Стамболов Аз съм наблюдател-аматьор. Не ви предлагам решения или изводи, а само показвам един възможен начин на мислене, който може би ще ви помогне да си ги направите сами. Мирослав Иванов Мирослав Иванов Казвам се Мирослав Иванов и се занимавам с финансова журналистика вече 10 години. Във всичките си текстове съм се стремял към две неща – качество и честност. Вярвам, че именно те карат читателите ти да те четат. Кулинарно  в кухнята с Йоана Кулинарно в кухнята с Йоана Сигурно вече си мислиш, че всичко, което правя е да стоя до печката, да разбърквам тенджери и тигани, да топя с пръст в тях и да присвивам очи, но, вярвай ми, не е така :) Мога хиляди неща! Литературата Днес Литературата Днес Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Бранимир Николов Бранимир Николов БГ Автоблог - Интересно за автомобилите Иво Инджев Иво Инджев Независим обзор на българското политическо пространство

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах