Избират новият председател на БАН

 Общото събрание на БАН реши изборът за председател на БАН да се състои на 1 декември от 9.00 часа в Големия салон. Чл.-кор. Николай Милошев /1959 г./ сега е заместник-председател на БАН, от март до май 2013 г. е бил служебен министър на образованието и науката, а преди това - директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН. Акад. Юлиан Ревалски /1956 г./ от 2013 г. е директор на Института по математика и информатика /ИМИ/ на БАН, а през 2011-2012 г. е бил заместник-директор на института. Акад. Ревалски има принос за учредяването на наградата на ИМИ за постижения на млади български учени в областта на математиката. Бил е и гост-професор в университети в чужбина. Програмите на двамата кандидати с визиите им за бъдещето на Академията за следващите четири години са публикувани в сайта на БАН. Програмата за управление на БАН за 2016-2020 г. на чл.-кор Николай Милошев е от 15 страници. В нея той отбелязва, че в последните 25 години БАН непрекъснато се свива - от 14 500 души през 1989 г., през 7800 до 2010 г. и до 6700 сега. Това попречи на равномерното заемане и обновяване на научните позиции. Нарушена беше приемствеността между поколенията. Все по-малко млади хора желаят да работят в БАН. Сега в БАН има около 430 професори, 1000 доценти, 900 главни асистенти и 500 асистенти, посочва Милошев. Той припомня, че сега в БАН има 42 института, 8 специализирани звена и няколко помощни и оперативни звена, в които работят общо 6700 учени и служители. Учените в БАН са малко под 3000, уточнява кандидатът за председателския пост. Според Милошев следващото ръководство на БАН трябва в кратки срокове, след обсъждане в Общото събрание, да се срещне с държавното управление, за да предложи функции, които БАН може да изпълнява и да поиска финансовото им обезпечаване. Четиригодишната програма на акад. Юлиан Ревалски за управление на БАН е от 26 страници. В нея той посочва, че една от основните и социално ангажирани мисии на БАН е трансферът на научни знания към студентите и преподавателите във висшите училища. Този трансфер може да се осъществява чрез гост-професори от БАН в университетите, чрез научно ръководство на докторанти и магистри от тях, осъществено от учени от БАН, както и чрез съвместни научни екипи между учени от Академията и от висшите училища по дългосрочни или краткосрочни тематики, каквито има във Франция. Средната работна заплата в БАН сега е с около 200 лева по-ниска от тази в страната, а в сравнение със средната работна заплата във висшите училища разликата е още по-голяма, заявява акад. Ревалски. Той уверява, че ще положи всички усилия, заедно с ръководните органи на БАН и със Съвета на настоятелите, "за съществено увеличение на заплащането на научния и научно-помощния персонал". Има различни форми, които биха могли да се приложат за постигане на тази цел - от търсене на схеми за обвързване на заплатите в БАН с минималната или със средната заплата за страната, до използване на проектното финансиране и атестацията, като елемент за диференцирано заплащане в зависимост от резултатите, посочва акад. Ревалски.