Проф. Пламен Цветков: Живеем две нации в една държава

Пламен С.Цветков е професор по история в Нов български университет. Автор е на повече от десет монографии в областта на политическата и дипломатическа история на 20 век. Последният му труд е посветен на света на мегамитовете. Историкът преобръща редица вкоренени клишета, приемани за аксиоматични истини. Кандидат е от Синята коалиция за депутат в Европейския парламент.

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Цветков, като историк какъв е вашият прочит на трагедията край Ямбол, при която загинаха 16 души?

- Има нещо дълбоко символично в тази трагедия и то впечатлява. Един автобус, някакво возило, което е в крещящ разрез не само с националните български, но и с европейските норми, е пуснат на пътя да се движи, вместо да отиде за скраб. Станалото е отражение на всичко, което се случва в България – хаос и беззаконие. Не се спазват елементарни норми, свързани с човешкия живот. Не се зачитат елементарни норми в една система, която официално трябва да се смята за парламентарна демокрация.

Така катастрофата всъщност е анонс за катастрофата на управлението на тройната коалиция. То също се отличава с драстично неспазване на нормите и правилата. За съжаление този модел на обществено поведение се е превърнал в национална черта. Знаем как се минават технически прегледи по втория начин, формално, шофьорът пък се оказал без психо-тест и т.н. Да не забравяме и начина, по който се кара по улиците – без правила, арогантно. Случаят на връх Бакаджика показва, че българите, като народ, не са готови за ЕС. Това означава, че и в тази общност сме поподнали по милост и не ни е там мястото.

- Макар и символично, това не е ли катастрофа между 40-годишния „Чавдар”, на който се вози народът и властта, която живее в света на мерцедесите?

- Да, това наистина е една катастрофа между света на обикновените хора и управляващите. Властта и тяхният свят на мерцедесите са напълно с изискванията на ЕС. Но по-отвратителното е, че след като автобусът размаза хората, премиерът и президентът отидаха с лъскавите си коли там. Това е чистопробен пиар, който реално е пир по време на чума. Властта се възползва от една човешка трагедия, за да си прави реклама предизборно. Това говори за манаталитета на тези хора, за мародерската им психика. Поведението им е типичен пример за мародерство и всъщност стигаме до извода, че ни управляват мародери. Това е голямата катастрофа. Тя се дължи на факта, че ние не спазваме собствените си правила и не ни пука кой ни управлява.

- Какви знаци ни дава съдбата с такива масови трагедии, успяваме ли да ги разчетем?

- Основният знак е, че не зачитаме най-ценния дар, който Бог ни е дал – животът. Българинът до такава степен го е обхванал някакъв нагон към самоунищожение и липса на вяра, че не зачита подареното от Бог. Но какво правим тогава? Оставяме се да ни управляват мародери, караме по пътищата като убийци, смятаме, че като излъжем и минем някъде по-втория начин, всичко е ОК. Това е знакът, който не разчитаме, а какъв ще бъде животът ни зависи от нас. Трябва да си отговорим обаче, че така вървим към пълно самоунищожение.

И за да съм по-ясен, ще дам два примера с благоденстващи нации – САЩ и Южна Корея. За Щатите е ясно – най-мощната държава в света, която обаче сред християнските страни е най-вярващата нация . А примерът с Южна Корея също е впечатляващ. Тя тръгва след Втората световна война от изключително лоша начална точка, дълго време е под формата на различни диктаторски режими. Но се оказва, че в момента там работи една от най-развитите икономики, а 52% от южнокорейците са християни. Вярата им в Бог несъмнено има връзка с това, че са една от най-благоденстващите в света страни. Без отношение към религията и вярата, трудно се постигат резултати.

- Но за да ги има религиозното чувство и моралът, са нужни и адекватно духовенство и църква?

- Така е, за съжаление обаче нашата църква, която се нарича Българска православна, нито е българска, нито е православна, дори не е църква. Там ситуацията е трагична. Има много обикновени енорийски свещеници, които се опитват да спасят нещо от вярата, но над тях е спуснат огромен похлупак от доносници и сътрудници на комунистическата Държавна сигурност, от хора, които гледат само собственото си благополучие и освен че механично четат Евенгилието на служби, нищо от Божиите думи не им влиза в сърцата и умовете. Това е страшното. Това е постижението на комунизма - успя да унищожи и църквата, и затова тя сега не е в състояние да изпълни основната си роля в обществото.

- България често я застигат трагедии. Те не са ли отражение на негативната енергия, която прелива в обществото от политиката?

- Една обезверена маса не може да поражда друго, освен негативни енергии. В тази насока българинът има да извърви много дълъг път. Нещата не са свързани само с политиката, но поради негативната енергия, която излъчва българинът, той не може да схване даже защо предстоящите избори са много важни, че те зависят от него. Ако хората искат и материално, и духовно да им се промени животът, трябва да гласуват така, че тази триглава коалиция да си отиде.

Тя е пречка за европейските средства, граби и убива доверието на Европа към България.
Но другата стъпка е много по-трудна, изисква много повече време – да осъзнаеш ти за какво си на този свят. За какво си се родил, какъв смисъл има животът ти, или си просто някаква бубулечка, която не знае даже защо се движи. Ако тези неща човек не започне да ги схваща, животът наистина е безсмислен. Ако ти провърви в материалния живот, значи Бог те е благословил по някакъв начин. Но това е само благословение, което може да си отиде, ако не следваш Божия път. И в случая много малко са хората, които обръщат внимание на тези неща.

- Как според вас черният пиар в политиката се отразява на хората?

- Негативно. Черният пиар е част от стратегията на управляващите. 80% от медиите са в ръцете на червената олигарпхия и така, не от 20, а 65 години се извършва едно промиване на мозъците. Винаги казвам, че разликата преди и след 1989 г. е само една. До падането на режима на Живков на власт в България беше БКП, която се опираше на Държавна сигурност като основен инструмент за въздействие, а след 1989 г. - на власт е самата ДС. Ние през изминалия 20-годишен период имаме само 4 години, на СДС, когато службите нямаха монопол във властта. И когато в държавата няма кой да дава жалоните на някаква ценностна система, естествено, че на лице е морален, материален, духовен разпад.

- При масови трагедии хората си подават ръце, търсят единение, опитват се да бъдат по-добри, а при нас всичко е объркано – оставаме агресивни, гледаме конфронтационно.

- Липсата на духовни ценности - това е обърканото на българина, а те са най-важното. България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, и двете говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60 - 70 години. То е породено от момента, когато България става някаква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите.

Всеки завоевател, като си изработи своя план, търси в териториите, които смята да обсеби и прегази, някаква петта колония. И от тук започва едно масирано финасиране на среди, които да виждат в московския самодържец някакъв освободител. Почват да го канят, да го търсят, а на него целта му е да ги зароби. Това всъщност е цялата история на България. Тя не е борба между революционери и някакви привърженици на османското владичество, не е борба между либерали и консерватори, не е борба между левица и десница. Тя винаги е борба между някакви български сили и платената агентура на Русия. Това е нашата история. Страшното е, че българинът не може да разбере това положение, защото от крехка детска възраст, включително и на моя милост, ни се втълпяваше един русофилски, което означава - противобългарски, прочит на собствената ни история. Ние сме разделени на две нации, защото не можем да бъдем едно.

Питат ме избиратели - не трябва ли в Европейския парламент да защитаваме националните интереси на България заедно, всички български евродепутати? Отговарям им – как да защитавам национален интерес с Ивайло Калфин от БСП и с Димитър Стоянов от „Атака”, когато за тях националният интерес е България да бъде троянски кон на Русия. Аз не мога да бъда с тях, в друга посока е моят национален интерес. Затова казвам, че сме две нации в една държава.

- Каква е перспективата на тези паралелни нации?

- Националната идентичност е продукт на дългогодишно многовековно развиите. Надали нашето поколение ще успее да види ясни резултати, но трябва да работим в тази насока, да накараме българина да прогледне, да осъзнае кой е и каква е националната му идентичност. Ако се върнем назад в историята, имали сме подобни случаи. Когато Борис Първи решава да наложи християнството като официална религия, знаем какъв бунт и съпротива се надигат и колко жестоко са потушени. Повече от век по-късно, едва св. Иван Рилски с примера на своя живот убеждава по-голамата част от българите, че не са сбъркали като са станили християни. Колко много време е трябвало да мине, за да осъзнае народът покръстването.

Слава на Бога, светецът и днес продължава да се тачи. Със своя пример, със своята проповед и личен живот той е убедил сънародниците, че са поели правия път на вярата. Това трябва да се прави и сега – да търсим новия св. Иван Рилски, или новия Моисей, който 40 г. е водил народа си в пустинята, докато умрат всички родени в робство, за да намерят Обетованата земя. 20 години вече минаха, сигурно са ни нужни още 20.

- А имаме ли водач?

- Така ме попитаха след една моя лекция и студентите ми от Нов български университет. Отговорих им - вие сте най-подготвените, търсете го, вижте го.