Реклама / Ads
10| 34409 |16.02.2017 ГЛАСЪТ

Дошло е време свиня народа да ебе и он да си кюта...

.
Нароиха се свинехора...
Безмозъчният тръст на Пеевски пуснал някакво книжле, фабрикувано под юргана на едно от неговите издания. От оскъдното въображение, използвано в текстовете, лъха дифузното усещане за тревожност на поръчителите и авторите.
 
Тази, известна с мисловната си оскъдност дружина, очевидно минава през етапа на предметно обвързан страх и вече е в прегръдките на паниката. Разбира се, подобни писания имат и своите почитатели. Редно е, както и друг път, те да се самосезират и да започнат разследване срещу всички, описани в книжката. Става дума за цял списък с имена на журналисти, политолози, бизнесмени, социолози, икономисти, финансисти и политици, дръзнали да не приемат мафиотския модел #Кой за Конституция на България. Боже, какви нахални типове! Прокуратура, НАП, ДАНС и медийно внимание на безмозъчния тръст за тях! Ех, ако имаше лагери...

 

Обичам свинете. Кучетата гледат на нас от долу нагоре. Котките ни наблюдават отвисоко. Само свинете гледат на нас като на равни. Думите са на Уинстън Чърчил. В отмилялата ни Родина вече се убедихме в значението...

 

В Евангелието на Матей пише: Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

 

Тук вече тече процесът на разкъсване...

 

 

Свиня и Лъвица

 

Стоян михайловски

- Дванадесет прасци родих -

стопана си обогатих!...

(Тъй бъбрела една свиня,

от много плодовитост изумяла...)

Благословени са онез поля,

онез гори,

където желъди съм яла

и динени кори!...

Дванадесет прасци -

и хубавички кат орли;

да имаха криле,

изпълнили би светлото небе...

Но само Бог е съвършен!

Все пак блазе, блазе на мен!

Туй село ако изгори

в един прекрасен ден,

мор ако го опустоши -

от мен само би могло да се насели,

единствено чрез мен!

Елате се чудете,

елате се дивете!

Свинчета - като херувими!

Ето ги - сучат!

Шопари - като серафими!

Ей ги - да квичат учат!

Да ти е мило, да ти е драго

да ги погледнеш само!...

И тоз рой, и таз чета,

и тоз сонм, и таз войска,

и туй прекрасно стадо -

е плод на моята утробица!...

- Пък аз,

отвърнала тогаз

могъщата лъвица -

едничка рожба аз родих, но Лъв се тя нарича!

 

Свинята и кираджийския кон

 

Христо Смирненски

Привечер, сред тесничкия двор,

цял потънал в тор,

с глъч разпрегнаха кола.

Старий кираджийски кон —

собственик на собствени тегла,

отреден от господарския закон

да влече хомота

на живота,

старий кон — измъчено животно,

вечно гладно, вечно потно,

до коритото домъкна се едвам.

Там

той видя свинята

с гастрономия занята.

Старий кираджийски кон

с реверанс, с дълбок поклон,

каза й: „Мадам,

моля ви, дръпнете се оттам;

жаден съм и много уморен,

мъкнах камъни весден;

искам да си пийна мъничко вода.“

Тя

вдигна зурлата нагоре

и сърдито отговори:

„Хей, хамалино, защо

пъхаш се къде не е за теб место?

Днес ти полудял си без съмненье!

Знаеш, че коритото принадлежи на мене!“

 

Старий кираджийски кон

каза й със по-друг тон:

„Откъде на тебе да принадлежи?

Аз не го домъкнах ли чак от града,

за да пием всички ний вода?“

 

„Ех, пренесъл си го ти!

Много нещо! Кой обаче го плати?

То е дар

от любезния ни господар!“

„Да, обаче искам да ми разясните

с чий пот са спечелени парите

след това?

 

Вий, защо да имате права

повече от мен над туй корито?“

„Ха-ха-ха… и още пита!

Първо: ти си кон

и според природния закон

длъжен си да си влечеш товаря,

за да живее господаря;

второ: над коритото имам права за това,

че покойният ми дядо пийна

пръв от него гозбата помийна,

плюс това, по своето благоутробие,

явно е, че съм на господаря подобие…

Ха, сега, без много глупави масали,

присъщи на всичките хамали,

махай се, бъди готов за утре заран,

тъй като е ден пазарен…“

„Но пардон —

смънка кираджийский кон —

Туй… туй… никак не е верно;

вий направихте, май, бялото на черно.“

 

Но свинята горда, всепобедна

нито го погледна;

старий кираджийски кон обаче,

вместо по-мирен да си закрачи

къмто своя разнебитен дом,

по войнишкому обърна се кръгом,

блеснаха подкованите му копита

и при първото светкавично чифте,

чак оттатък спорното корито

философската свиня в миг отлете.

 

Сухиндол, 3. VІ. 1919

 


Портрет на Това, за което става дума вече няколко години...


Свиня под дъба

 

Константин Величков

Една свиня под старий дъб
до ситост с жълъд се наяла,
изтегнала се и да спи. Кога станала,
хвърлила окол себе поглед тъп,
в земята зурлата въвряла
и корените да подрива се напнала.
Видял я гарван от дъбът.
– Що правиш там? Не ти ли минва през умът,
че корените кат подравяш тъй с носът,
дървото може да изсъхне?
– Що ме вреди! Бар дрезгавия ти глас
по тез места тогава ще заглъхне.
От него полза нямам аз
и никак да го няма, няма да жалея.
Да има жълъд, туй ми трябва мен,
от него аз тлъстея.
– Неблагодарна! Като идеш всеки ден –
дъбът тогава проговори,
да би могла да вдигнеш зурлата нагоре,
видяла би с очите си, със двете,
че тоя жълъд, хе, на мен расте.

Невежата тъй също в свойто ослепленье
като животното от свинский род
преследва и наука, и ученье,
при всичко че вкусява техний плод.

 

Свиня и слон

 

Неизвестен автор

 

Вървят те двама, сплели ръцете си,
тя - със кожух, той - със балтон.
Влюбено вглеждат се във лицата си,
един до друг - свиня и слон.

Ето там, до кръстопътя
те стигат вървейки така.
И виждат охлюв да пъпли нагоре -
по стръмния склон към върха.

"Мръсно животно!"- изписка свинята
и го посочи с кална ръка.
"Колко е тромав!" - отрони слона
и бавно го смачка с крака.

Бутат, блъскат,
и с лакти мушкат, мачкат,
с юмруци удрят, ритат,
с токове тъпчат, смазват -
защото не е като тях!

Един ден свинята, сред своята тиня
настина и легна - умря!
А слонът лежейки се пръсна от мъка,
че бавно минавал деня.

Бутат, блъскат,
и с лакти мушкат, мачкат,
с юмруци удрят, ритат,
с токове тъпчат, смазват -
защото не е като тях!

Тъй, който другите осъжда бързешката,
животът пък със него изтрива си краката.

 

Свиня и тикви

 

Имало една свиня,

А тя си имала мечта –

Да намери място на земята

С милиони тикви из нивята.

Вднъж дочула нашата  свиня,

Че имало такваз земя –

През девет царства, та в десето.

И тръгнало на път прасето.

Пада, става, лази, продължава,

През трънаци се провира – парчета кожа там остава.

Но до земята с тикви се добрала

И три дена тикви здраво яла,

Но на четвъртия се пръснала горката –

От преяждане загинала свинята.

***

И хората жадуват цял живот

За пари, богатство и имот.

Но за пари, дали си заслужава,

Човек живот да пропилява?

groz.blog.bg

 

Големият Владимир Висоцки също е отделил място на свинята в своето творчество: Стреми се към върхове душата ти, мечтаеш силно за това! Но ако си живял като свиня, ще си останеш пак свиня!

 

Ползвани са литературни произведения на класици и съвременни автори.

 

П.П. Всички прилики с действителни лица са случайни. Мноооого случайни…

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 11| 34401 |10.12.2016 Времето в България: Хитрино, ад, медии, Борисов и Гери-Никол . 2| 19430 |24.08.2016 За издуханите флигорни и хемороидите народни... . 22| 8501 |10.05.2016 Какъв народ сме ние...

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads