Проф. Димитър Иванов: Шепа псевдополитици и олигарси станаха акционери на България

Димитър М. Иванов е макроикономист, д-р на икономическите науки, консултант на международни банки и организации, международен съветник по линия на UNIDO на редица правителства, общественик. Специализирал е международна икономика и стратегическо управление в Института за Политически Науки в Париж, във Вашингтон, в Москва. Преподавал международен бизнес и финанси в школите на университетите в Уоруик и Шефийлд, както и в Института за Директори във Великобритания.

Автор на книги и стотици статии, международни доклади. Работи като висш стратегически консултант на ръководствата на някои от големите световни банки опериращи в Централна и Източна Европа. От януари 2002 г. до март 2007 е икономически съветник на Президента Георги Първанов.

Член е на Академията по международен бизнес в САЩ, на Обществото по стратегическо планиране на Великобритания, на Кралското икономическо дружество и на Европейската икономическа асоциация. “Doctor Honoris Causa” на ВСА “Димитър А. Ценов” в Свищов. Учредител и зам. -председател на БАНИ. Учредител и председател на Гражданско сдружение „Глас”.

Интервю на Стойко Стоянов

- Проф. Иванов,вие сте независим експерт, живеете и работите в Англия, каква е оценката ви за изтичащия мандат на правителството на Сергей Станишев? Кои са, най-сериозните гафове на това управление?

- Още със самото си създаване това правителство бе обречено на неуспех - като се започне с безпринципната коалиция, която го формира и се стигне до всички фигури в него избрани по една покерджийска, а не национално отговорна формула и критерии. Много са нещата, които бих изброил и далеч не само в сферата на икономиката.
Всеки истински демократ не може да не вижда, че през мандата на правителството на Станишев, в България е налице регресия на демокрацията във всички области. Националните и държавни институции не гарантират съществуването на разделението на властите.

Парламентът не е вече място за истинска представителност на нацията. България бе тласната към едно развитие, което не съответства на националните ценности и характер. Солидарният модел на обществото бе разрушен. То е разделено между една каста, експлоатирала преходния период и всички останали. На трето място, този режим не само че не разруши, а стабилизира обръчите от фирми, мрежите от олигарси. Тоест, съществува реална опасност демократичната власт у нас да бъде узурпирана от властта създадена и циментирана през последните 5-6 години. България бе тласната към една система, която не е нито "монархия", нито "диктатура", но спокойно може да се дефинира като олигархократия

. Господарите на парите, заедно с господарите на страната днес се превръщат в едно. Можете често да ги видите - заедно с шефовете на шоу-бизнеса, с медийните грандове, с банкерите. Нещо повече, тази олигархократия не крие своите интимни връзки помежду си. Този брак на властта с олигархията доведе страната да е управлявана като една компания, в която шепа олигарси и шепа псевдополитици се държат като основни акционери на България.

През целия си мандат, това правителство нямаше консистентна, принципна и ясна икономическа и социална политика. Икономическото управление бе и си остава една ad hoc политика на разнопосочно галопиране, скачащо и гонещо събитията, а не да ги изпреварва. Логично това доведе до рекордни негативни икономически показатели за последните 10-11 години.

През последните 4 г. индексът на потребителските цени скочи с 137.5% според официалните данни на НСИ, дефицитът по търговската сметка достигна 24.9% от БВП - рекорден в света, общият размер на фирмената задлъжнялост надхвърли близо 2,5 пъти БВП на държавата, нерегулираната кредитна експанзия доведе до огромна задлъжнялост десетки хиляди български домакинства.

Гражданите продължиха по стандарт на своя живот да са на последното място в ЕС. Паралелно с това бяха забавени отдавна необходими реформи в структурата на икономиката, в публичния сектор. БВП продължава да спада с безпрецедентно голяма скорост. Управляващите не знаят какво да правят в тази ситуация. Така кризата тотално оголи некомпетентността на правителството на Станишев в икономическата и в социалната сфера.

- Предстоят избори за национален парламент, има ли опасност да се повторят резултатите от евровота?

- Няколко неща ще се потвърдят със сигурност. Политическият пейзаж ще продължи да се променя. Ще се потвърди негативната оценка на гражданите и тяхното несъгласие с политиката водена от тройната коалиция спрямо Европа и България. БСП и най-вече кликата на Станишев няма да получат поддръжка, заради своята некомпетентност и заради развихрилата се корупция вътре в страната, заради тотално закъснелите и неуместни усилия да изведат държавата от икономическата и политическа криза.

Няма да получат доверие и заради това, че България получи най-голямата международна отрицателна присъда и е в изолация от Европа и Европейската комисия защото не искаме да спазваме процедурите за използване на фондовете на съюза. Лявото политическо пространство ще плати огромна цена за удоволствието и комфорта да постави Станишев и компания на върха на сегашното управление.

Ще се засили доверието на избирателите в основните десни и дясно центристки формации – Синята Коалиция и ГЕРБ. Навярно ще продължи да се увеличава и политическата палитра в следващия Парламент.

- Ако тази партийна палитра се повтори след гласуването на 5 юли, какви ще са перспективите за съставяне на правителство?

- Аз бих променил малко въпросът. Не смятам, че принципността и лоялността към идеологически платформи, харти на ценности и др., са издигнати на висок подиум сред българската политическа класа. В този смисъл, цинично, но и реалистично погледнато, на фона на озъбилата се навсякъде, включително и сред най-богатите у нас, икономическа криза няма да бъде голям проблем да се направи правителство.

Някои фактори даже вече настояват "бързо да се състави следващия кабинет, заради ударите на кризата". Къде бяха те през последните четири години, когато имаше достатъчно време, да се разформирова правителството на Станишев и да се състави ново, което да посрещне кризата и да я отблъсне. Тогава, тези господа говориха, "нека да оставим тройната коалиция, да си приключи мандата". Да го приключи, но в чий интерес?

По-големият въпрос сега е: Какви са перспективите за съставяне на едно истински компетентно, национално, облечено с доверието на българските граждани, почтено и отговорно правителство, което ще е наистина способно да възстанови икономика и да я подготви за справяне с кризата и за един друг модел на развитие след излизането от рецесията? Правителство, което ще трябва да ликвидира тежката и прояла организма на България политическа корупция.

От отговора на този въпрос ще се реши и накъде ще тръгне страната след тези парламентарни избори. Но не бих ви зарадвал с илюзията, че позитивният отговор на този въпрос доминира в предвижданията ми. Обратно, всички вече сме свидетели, че се формират какви ли не камуфлажни или марионетни варианти на бъдещото правителство, в които ако се вгледаме малко по-прецизно, ще открием, че техните конструктори са същите тези кукловоди, олигарси и женени за тях политици, за които запазването на статуквото, с други думи на болестта на България, е цел номер едно. Техният личен, огромен проблем е, че въобще не разбират, че опасността от срутването на цялата държава е така надвиснала, че заплашва да помете и тях, заедно с подготвяните им марионетки.

- Има ли опасност от политическа криза и насрочване на нови избори през есента?

- Политическата криза отдавна е у нас. Ние виждаме ежедневно разцепване на партии от всички цветове, неясни политически платформи и програми за управление. Европа е на прага да наложи предпазна клауза на България, заради продължаващото изоставане в съдебната област и в борбата с корупцията. Имаме политическа криза и защото доверието в управляващите е абсолютно изчерпано. Такъв прецедент в страната не е съществувал от 1996 г. Не се вижда ясна и категорична политическа алтернатива, способна да изведе България. При тази ситуация, ако се създаде някакъв вид безпринципно, полуфабрикатно, камуфлажно правителство, абсолютно сигурно е, че колапсът ще продължи и то с огромна скорост.

Обществото няма да може да понесе една следваща фатална комбинация от арогантност, игнориране на реалните проблеми и некомпетентност. Такова правителство ще доведе нещата до най-опасния социално-граждански взрив, непознат за модерната ни история. Не дай си боже да се състави правителство, което ще запази статуквото. Ако това стане, още през зимата, изстрадала България ще излезе на улицата.

- Вие отдавна застъпвате идеята за експертен кабинет, какви са плюсовете му в тази ситуация? Кои политически субекти се притесняват от такова управление и с какво то ще помогне на България?

- Къщата на България е в изключително лошо състояние. Това се отнася до всички сектори - икономика, социална и пенсионна система, образование, здравеопазване, съдебна система, вътрешна сигурност и ред и т.н. На тази къща годишен технически преглед не е правен от 1997 г. Никой и в най-висшите органи на управление на страната не знае каква е истината за реалното състояние на държавата, на финансите, на държавния резерв, за истинските дефицити в основните икономически системи. Опасността от национална катастрофа е много по-голяма, отколкото си мислят и най-големите черногледци.


В тази тежка, уникална за България и света ситуация, едно политико-партизанско правителство (коалиционно или не) няма да може да спаси нито страната, нито гражданите. Тук не е важно каква подкрепа то ще има в парламента, дори и да е 100%. Да не забравяме, че твърде често такива кризи водят до още по-голяма концентрация и злоупотреба с власт и с политическо влияние. Много по-важно е какъв ще бъде реалният капацитет на компетентност, на решителност и на способност да взема решения. За това съм убеден, че моята идея и на Гражданско сдружение „ГЛАС” за обединяване на богатството на българския национален политически и експертен потенциал се възприема от граждани, обществени организации, от политически лидери, като силна и много ефективна, потенциално работеща идея. Тя е алтернатива на по-нататъшното потъване на държавата. От тази идея се притесняват хората, които не искат да изпуснат кокала.

Уплашени са и тези, чийто комфорт на флиртуване с досегашните управляващи ще изчезне, ще трябва да излязат на светло и да отговарят за редица нерегламентирани подаръци, които са получили през годините. Силно са притеснени и лица, които години наред лъжеха с розови илюзии обществото, че всичко е наред. Това са същите фигури, които създадоха огромната социална диференциация в страната. За мен България е изправена пред острата необходимост от един цялостен нов проект за развитие. А той не би могъл нито да се изгради, нито да се реализира без широк национален консенсус, който да разруши политико-партизанския дневен ред и да утвърди правата на гражданите, да конструират своя собствен живот и бъдеще.

- Но нали, избираме политиците, за да реализират управлението, а експертите, за да ги съветват със своето професионално мнение?

- Не сме ли вече потресени от тоталната неспособност и болест на българската политическа система да се справи с некомпетентността, с безотговорността? Как ме виждате мен, или примерно банкера Стоян Александров, да даваме експертно мнение на братя Галеви, или на Христо Ковачки, а даже и на човек като Станишев! Има експерти и експерти, и е очевидно, че някои от тях са отворили дупките във финансите и резервите на държавата, както и тези в задлъжнялостта на над 90% от българските фирми.

Аз говоря за нещо по-различно - не става дума за хора, които се чувстват комфортно да живеят живота си "в джоба" на други. Говорим за почтени граждани, които са истински национален капитал. Следва да се разбере, че истинското лекуване на България ще бъде съпроводено с разместване на цели пластове от хора, капитали, сфери на влияние и сектори в икономиката. Това ще е тежък и отговорен процес. Затова считам, че личностите на новото българско Възраждане ще ни изведат от колапса.

- Но, такава цел биха могли да постигнат и политиците?

- Съгласен съм, но ако говорим за национално-признати, международно уважавани политици. Нека не се спекулира и с различията между "експерти" и "политици". Какъв например е Иван Костов - експерт или политик? Може ли някой да разграничи това при него? Той е един от много малкото доказали се добри експерт-икономисти на България.

Политици спекулират и с въпроса - Каква отговорност носи един експертен кабинет? Ами, кажете кой политически кабинет за тези 20 години преход е понесъл някаква отговорност? Няма чист "експертен кабинет". Такъв тип правителство се формира с волята и мандата на доминиращата в парламента политическа сила или коалиция. То се създава на основата на предварително приета от целия парламент програма, със конкретни срокове и задачи.

Отговорността на такъв тип кабинет е политическа, но е преди всичко към нацията. Той се появява в исторически момент, когато чисто политико-партизанско правителство очевидно не би могло да се справи с тежките предизвикателства. Политиците, които са обърнати с отговорност към своите избиратели, трябва да решат какъв премиер или правителство искат да имат? Такъв, който няма и един работен ден опит, или човек, доказал се и в България и навън.


- У нас се дискутира темата, дали е необходимо да се направи спешна актуализация на бюджета. Финансовият министър е категоричен, че това е работа на новия кабинет.

- Какво друго да каже финансовият министър? Той очевидно иска да избяга от своята политическа отговорност за един опасно илюзорен бюджет, предложен от него на Народното събрание. Актуализацията трябваше отдавна да се случи. Тя закъсня и така се влезе в предизборната кампания.

Сега вече трябва да се изясни цялата истина - за всички бюджети, включително на НОИ, на Здравната каса, консолидирания. Да се установи истината за фискалния резерв, за харченето на валутните резерви. Тоест, това, за което говорех по-рано - час по-скоро след изборите да се направи не годишен, а многогодишен технически преглед на България. И на тази основа - да се приеме пакет от антикризисни мерки и се изготви стратегия.


- Има ли взривоопасни мини, които това правителство ще завещае на следващото?

- Бъдещото правителство образно казано ще получи един кораб, пълен с големи пробойни. Потъващ - въобще не преувеличавам. Дупката в бюджета за тази година ще надхвърли 6-7 милиарда лева. Рецесията, която се отричаше, днес вече се засилва. Излишъкът се изпарява във въздуха. Множество сектори са поразени от кризата. Няколко стотици хиляди работници и служещи са изправени пред уволнения. Стотици фирми са под угрозата да се преструктурират, или да изчезнат, спестяванията на пенсионерите се налага да бъдат изхарчени. И тук не става дума, че липсва кредитиране.

Болестта на българската икономика се нарича ЗАДЛЪЖНЯЛОСТ. Тя е поставена на глинени крака. Растежът й е захвърлен днес като остарял паметник в бетонни постройки и празни хотели. Всичко това до голяма степен е резултат от неефективните действия на правителството, от некомпетентния „план Станишев”. Не мога да скрия, че съм много силно притеснен за финансовата стабилност на страната, независимо от всички приказки за бюджетните "щитове" и "буфери". Те реално не предлагат никаква защита срещу свръх силната зависимост на българската икономика от европейските пазари, нито срещу силно остарялата и недиверсифицирана структура на индустрия и земеделие, нито срещу опасностите, грозящи банковата система.

- Необходимо ли е ново споразумение на България с МВФ. Премиерът твърди, че икономиката ни е стабилна и ние можем да избираме условията в разговора с фонда. Реалистично ли е това?

- На твърденията на Станишев, мисля, че вече никой не вярва, даже и най-близките му. Но, цената, така или иначе бе заплатена и ще продължим да я плащаме всички. Лозунгът на БСП "Създаваме по-доброто бъдеще" остана да виси, защото фактите ги няма. Да, това правитеслтво повиши покупателната способност, но само на приятелите си, а не на българските граждани.

Що се отнася до възможно споразумение с МВФ, смятам, че пресъхването на капиталовите потоци към нас, налага едно ново настройване на съществуващите дисбаланси в нашата икономика, на необходимите структурни реформи и модернизация. Липсата на достатъчно ликвидност в страната, затрудненията в банковия и в корпоративния сектор изискват наличието на нов, свеж ресурс, чрез който да се опитаме да забавим ударите на кризата, да овладеем рецесията. Да създадем условия, след като излезем от кризата след 3, 5, или 6 години, да не се окажем отново на последното място в Европа. В този смисъл съм за използване по целесъобразност на новия финансов инструмент на МВФ - така нареченото "гъвкаво финансиране".

- Удачен ли беше прибързаният избор на управител на БНБ и то в противоречие със закона?

- Този въпрос е много важен. Както редица опозиционни партии, така и аз, и Гражданско сдружение „ГЛАС” настояхме да се замразят всички назначения на ръководни постове в ключовите български институции, до формирането на новото правителство. Случаят с незаконното и арогантно преждевременно назначаване на председателя на БНБ е особено красноречив за тоталното неразбиране на управляващите за ситуацията, в която се намира България.

Ако погледнете основната правна рамка, според която съществува и функционира БНБ - Законът за БНБ, ще видите, че още в чл. 2, ал. 3 е ясно записано, че "Българската народна банка подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж". Ясно се вижда от резултатите, че растежът на България по време на мандата на сегашния председател не бе нито устойчив, нито неинфлационен. За четирите години управление на Станишев по същество председателя на БНБ не реализира смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона. За този период България има агрегиран ръст на инфлационния индекс от 137.5%, рекорден за последните 10-11 години.

БНБ по времето на сегашния председател не реализира една от най-основните си функции - тази да играе контролираща и превантивна функция спрямо циклични и всякакви други икономически кризи. Нещо повече, БНБ не предвиди идващата икономическа криза и не съумя да играе ролята на независим гарант за силна, амбициозна и навременна анти-кризисна макроикономическа и микроикономическа политика. Вместо това, управляващите си устроиха едно безпардонно и безотговорно преназначаване, което по същество е пир по време на криза.

София - Лондон, 21 юни 2009 г.