Реклама / Ads
4| 7793 |15.03.2017 АКТУАЛНО

Последствия от фалита на КТБ за икономиката, бизнес-климата, социалното развитие, правната система

.
Фалитът на КТБ доведе до няколко фатални за икономиката и българските граждани резултати, свързани със задълбочаващото се деформиране на финансовата система на страната.
 
Преки загуби от фалита на системна банка

Цената, която българските данъкоплатци ще платят, се формира от редица разходи и загубени приходи както следва:

- Общ размер на изплатените гарантираните влогове /депозити/ в  КТБ 3,7 млрд.лв.

- 2,5- 2,-7 млрд.лв. загуба на лични и фирмени средства на български фирми и граждани. В резултат на това са загубени работни места, недополучени са социални плащания и други приходи за бюджета, които надхвърлят по наша оценка 300 млн.лв. до края на 2015 г.

- Обемът на загубените в КТБ средства на частни фирми е около 800 млн.лв.

- Загубите на пенсионни, застрахователни фондове, инвестиционни посредници са 587 млн.лв., като те не са получили дори минималните гарантирани суми

- През 2016 г. тази сума нараства с двойно по-голямия брой на фалирали фирми или фирми в несъстоятелност, като около 25-35 % от общия им брой за България е свързан пряко с надгарантираните вложители на КТБ.

- Над 313 млн. са загубените средства на държавните и общинските предприятия, болници
и общини /при общ размер на депозитите от 413 млн.лв. държавният бъджет възстанови през 2015 г. около 100 млн.лв. на тези от тях, чиито депозити бяха гарантирани с ДЦК.  


Минималният общ размер на цената на фалита на КТБ (изразен изцяло в преки загуби) - 6,8 млрд.лв.

Косвени загуби

Споделената от наши членове информация показва за периода 2015-2016 г.:
-  намалено изплащане на заплати, освобождаване на работници и служители.
-  намаление на постъпленията в НАП от корпоративен данък печалба и данък доходи за физическите лица;
-  намаление на постъпленията от ДДС за покупките на суровини, материали и услуги и продажбите на готови изделия; свита консумация на работници и служители с насилствено намалени работни възнаграждения.
- затруднения и негативни последствия в работата на застрахователните фондове, пенсионните фондове /загубените средства ще се отразят директно на пенсиите на осигуряващите се в тях лица/
-  особена категория при изчисляването на щетите, загубите и пропуснатите ползи представлява групата на предприятията от военно-промишления комплекс, където обновяването на мощностите, започнало с финансиране от КТБ е спряло. Загубите от нереализилани договори, неустойки и пропуснати ползи само през 2014 г. надхвърлят 1  млрд.лв.

Без претенция за изчерпателност пропуснатите ползи от невъзможността за реализация на продукция от ВПК за второто шестмесечие на 2014 г. може да варират от 500 млн до 1 млрд.лв., т.е. косвените загуби за икономиката на България само в периода юни-декември 2014 г. няма да бъдат по-малко от 2,0 – 2,5 млрд.лв., без да се смятат ефектите на намалялото потребление, емигрирането на част от ограбените вложители и бизнеси и т.н.

Прогнозирани загуби от изплащане на бъдещи обещетениа от държавата /БНБ/
Понастоящем акцционери и вложители водят съдебни дела за парите и правата си. При приключването им е възможно да се наложи държавата да изплати:
-    около 1 млрд.лв. на Оманския фонд;
-    около 4-5 млрд.лв. на мажоритарния акционер ако се докаже вина на държавните институции и независими регулатори, довела до влошаване на финансовите показатели на банката по време на управлението й в режим на специален надзор и довеждането й до фалит
-    2,5-2,7 млрд.лв. на надгарантираните вложители плюс наказателна лихва за 4-5 години и вреди и щети, ако се докажат такива, т.е тази сума може да надмине 4 – 4,5 млрд.лв.
-    150 млн. щатски долара плюс наказателна лихва и неустойки облигационерите, закупили от КТБ облигации

Прогнозирани косвените загуби за българската държава /данъкоплатците/ - е над 10,5 -1 1,0 млрд.лв.

Неколичествени загуби

Настоящата прогноза не може в пълен размер да предвиди финансовите последствия и икономическите последици от отнемането на лиценза на КТБ и ТБВ в контекста на протичащите процеси:
-    понижаване на кредитния рейтинг на страната и бягство на капитали /инвестиции/;
-    бягство на средства на физически лица и фирми зад граница;
свързана с недоверието им в качеството на надзорните функции на БНБ по отношение на състоянието на всички останали банки в България;
-    по-нататъшно намаление на размера на вложенията в малките български банки;
-    особено увеличение на икономическата престъпност, което ще бъде свързано с издирването и насилственото отнемане/прехвърляне на активи, финансирани от КТБ, но без обезпечения към КТБ в полза на вложители, загубили огромни суми при фалита на банката.

Отражение на фалита на КТБ върху макроикономическите показатели

Банковите фалити създават отрицателни външни фактори, които намаляват икономическия растеж. Тези обективни външни фактори са проява на системния риск във финансовия сектор, а банките са източник на системен риск, ако социалната цена на евентуалния банков фалит  надвишава преките загуби на вложителите в банката. Един от най-важните компоненти на тази социална цена са  последващите загуби, свързани с намаляването или прекратяването на  производството на продукция от фирмите, чиито средства са блокирани или загубени при банкова несъстоятелност. Тези загуби са много по-големи  от фалита на обикновена нефинансова стопанска единица и са с мултипликативен ефект поради важността на посредническата роля, която банките играят в стопанския живот. Въз основа на анализа и приложените модели се наблюдават следните промени на макроикономическите показатели за България за 2015 и 2016 гг.

-Банков фалит и инвестиции

Според анализи за ефекта ва банковите фалити от 2007-2013 г. върху инвестиционните процеси в страна като България, в която моделът на финансиране на инвестициите и работния капитал за оборотни средства на частния сектор се извършва предимно чрез кредити  взаимоотношения банка-кредитор – фирма-кредитополучател след банков фалит, инвестициите, осъществявани от банково-зависимите фирми се прекратяват, губи се доверието, фирмите трудно приемат увеличените разходи за финансиране и инвестиции . По същество инвестиционият процес се ограничава само до размера на  наличните вътрешни /собствени/ средства на фирмата извън банката.  
В тази ситуация понастоящем се намират почти 90 % от фирмите в България, чиято дейност не е свързана с обществени поръчки и еврофондове и 100 % от фирмите, представляващи около 30 % от малкия и среден бизнес в страната, които са били финансирани и обслужвани от КТБ. Част от тях са преустановили инвестиционния процес поради липса на средства за заплащане на поредните доставки и замразени акредитиви и гаранции; други фирми са ограничили приемането на нови поръчки поради липса на оборотни средства, които се опитват да осигурят чрез драстично намаляване до 40-50 % на работните заплати и спиране на соцалните плащания.
В аналогично положение са и общините, болниците и университетите с блокирани в КТБ средства и кредитни линии.

-Въздействие на банковия фалит върху поведението на останалите работещи банки

Банковият фалит оказва вторично въздействие върху поведението и кредитната политика на останалите работещи банки. Сблъсквайки се с повишена несигурност по отношение на депозитите и с цел да запазят собствената си  платежоспособност, работещите банки се стремят да увеличат резервите си чрез намаляване на кредитите за банково-зависими предприятия. При тези условия в развитието на инвестиционното финансиране се наблюдават особени процеси и промени. Поради невъзможност за българските условия да се привлекат средства от външните капиталови пазари, фирмите са принудени да намалят значително или разходите си за инвестиции и/или временно да ги преустановят,  което води до пряко намаляване на БВП. Първоначалният инвестиционен шок, породен у фирмите-инвеститори от банков фалит, се увеличава и въздейства многостранно върху ръста на промишленото производство и  ръста на БВП, а това е основният фактор за спада в икономическата активност.

- Банков фалит и спад на потреблението и икономическия растеж

Според методологията за анализ на връзката между ликвидацията на фалирали банки и дълбочината и продължителността на спада на икономическия растеж може да се направи и важният извод, особено актуален за случая на КТБ и поведението на държавните институции, че банковите фалити имат дълготраен неблагоприятен ефект върху икономическата активност отчасти поради това, че банковите фалити ограничат достъпа до средства на вложителите, но и защото вадят на показ провали на институциите. Загубата на ликвидните средства на вложителите води до намаляване не само на  инвестиционните разходи, но и на потреблението.  
Моделирането на най-вероятните за България процеси в макроикономиката след фалит на системна банка ясно индикират, че банковият фалит е важен негативен външен фактор
за намаляване на икономическия растеж и необходимост от  правителствени политики за намаляване на социалните разходи.

От тези общи и за България тенденции следват и по-конретни изводи:

1.Кредитният потфейл на КТБ представлява 7,75 % от предоставените в страната към 2014 г. кредити и е формирал между 8 и 10 % от БВП на страната. След затварянето на банката БВП през следващите 24 месеца след обявяването на банката в несъстоятелност е бил с  2 % през първите 12 месеца и 2,5 % през вторите 12 месеца по-нисък от този, който би бил достигнат при нормални условия.
Ето и реалният ръст на БВП  на България ако отчетем инфрацията /дефлацията/

БВП на България номинално е:       Инфлация:        Реален ръст на БВП:
2014 е             1,3 %                  -1,4 %            -0,1 %
2015 е             3,5 %                 - 0,1 %             3,4 %
2016 /9 мес/         3 % на год.база        - 1,0 % /9 мес/         2,0 %

Ръстът на БВП през 2015 и 2016 гг.. до над 80 % на приходите от държавно  и европейско финансиране на проекти по европроглами и обществени поръчки /държавни инвестиции/ и около 10 % на износ .
2.Като се отчете, че около 9 % от наличните пари в страната са се изпарили засега, спадът на потреблението до края на 2014 г. е бил около 1,5 %, а растежът му през 2015-2016 г. недостатъчен да стимулира допълнително ръста на БВП. Потреблението е практичеси от нулево до около 2-3 % ръст за кратки периоди след 2014 г. и не допринася за ръста на БВП.
3. Аналитично е доказано, че при спад от 1 % на потреблението спадът в инвестициите варира между 6 и 8 % за първите 12 месеца. Затова чуждестранните инвестиции в страната намаляват с над 60 % през последните две години. В зависимост от капиталоемкостта на фирмите със загубени в КТБ средства, която е значителна за фирмите от ВПК и информационните технологии, здравеопазването и др. инвестициите в страната в обозрим период от време ще намалеят повече поради намаляване и / или отлагане на потреблението.
4. Косвените ефекти върху банковия сектор ще са свързани с монополизирането на банковия пазар /над 60 % от печалбата в банковата сфера се формира от 3 банки и с неблагоприятно отваряне на ножицата между лихвите по кредити и лихвите по депозити в полза на банките. Опасенията от повишен риск и нестабилност ще принудят банките да задържат по-висок процент на ликвидни суми / в брой/, което ще доведе до увеличаване на такси, комисионни и т.н.
5.Ще е се увеличи държавният дълг до 24 % от БВП само за 1 година, драстично ще се увеличава и междуфирмената задлъжнялост.

В същност обобщено какви са макроикономическите последици от фалита на четвъртата по големина банка за икономиката, финансите, състоянието на правосъдната система и гражданското общество.

Преките ъэлгосрочно действащи последици от фалита на КТБ може да се проследят по няколко основни направления:

- Засилване на архаичния характер на промишлеността и монокултурно земеделие, при които водещи стават икономически дейности, свързани с производството и износа на суровини и стоки с ниска степен на преработка и ниска добавена стойност, нарастващ дял в БВП по линия на слугинажните дейности – аутсорсинга и ишлемето, нискотарифния туризъм;
- Подтискане на малкия и среден бизнес, работещ изцяло в полза и за печалбата на монополи и чуждестранни търговски вериги.
Тези характеристики на индустриалното и селскостопанското развитие всъщност се определят от финансово-банковата сфера. България е една от малкото страни в света, в която не банките обслужват бизнеса, а обратното.

Фалитът на КТБ доведе до няколко фатални за икономиката и българските граждани резултати, свързани със задълбочаващото се деформиране на финансовата система на страната, констатирани и от ЕК.
- От една страна, засиленият след фалита на КТБ диктат на банките върху реалната икономика, не изисква, и затова в България друга форма на финансиране на фирмено развитие, бизнес и проекти, освен банковите кредити няма. Единствено КТБ се опита да диверсифицира начините за финансиране на частния бизнес и това бе една от причините за заговора срещу нея, подкрепен от банковото лоби.
- Потърпевши от широко отворената ножица на лихвените проценти по кредити и депозити се оказаха българските граждани и фирми, за които няма други форми за инвестиране на парите и/или печалбите им, освен в банкови депозити.
- От друга страна, малките и средните фирми са практически лишени от възможността да кредитират проектите си поради липса на „достатъчно добри” активи, които банките да приемат като залог/гаранция срещу предоставяне на кредити. Особено успешно се прилагат селективни и дискриминационни подходи, като горните изисквания не важат за големи фирми и монополи, независимо колко задлъжнели са те.  Свидетелство за това са милионните сделки за продажба на лоши кредити, които се увеличиха около и след провеждането на стрес-тестовете на българските банки. БНБ е длъжник на обществото, тъй като информация за размера на тези сделки, за броя на създадените от банките колекторски фирми, за имената на големите длъжници с лоши кредити – истинските кредитни милионери, остават недостъпни за гражданите.
- Налице е картелиране на банките, банков монопол, който успешно налага на правителство и парламент интересите си, като не допуска преразглеждане на банковите закони в съответствие с приетите от ЕК регламенти и директиви и на ГПК в тези му членове, които засягат извънредните им права по изпълнителни производства срещу длъжници.
- Зачестяват сигналите на наши членове-служители в банки, за  случаи на рейдърство, при които в ролята на рейдъри са банки и банкери, които практически присвояват интересни бизнеси чрез обявяване на кредитите им за предсръчно изискуеми при най-малки или измислени провинения. Все по-често ни сигнализират и за десятъка, който се плаща ако някой все пак реши да им отпусне средства.
- Безконтролност на БНБ, която дължи на обществото обяснения и следва да носи отговорност за начините, по които финансира 13-те банки /без КТБ/, които бяха в затруднено положение през лятото на 2014 г., за допуснатите нарушения на ЗБНБ и Наредба № 6, като прие за залог/гаранция не високоликвидни активи, а кредитни потрфейли.
Не по-малко сериозно е положението с чуждестранните инвестиции. Ефектът КТБ, равен на липсата и/или на спадащо доверие в българската банкова, административна и правосъдна система, доведе до намаляване на чуждестранните инвестиции 60 % през 2015 и 2016 г., независимо от опита чрез счетоводни операции по книгите на „Лукойл” АД този спад през 2015 г. да бъде официално по-нисък.
   
- Наблюдава се бягството на средства на фирми и граждани /капитали от
     страната в размер над 2 мвлрд.лв. За 2015-2 2016 г. изнесените пари   
     надхвърлят 5 млрд.лв. по официални статистически данни.

- Ниският ръст на БВП и изискваното от правителството на ГЕРБ от НАП увеличение с 10 % годишно на приходите в хазната води да превръщането на НАП в бухалка за разправа не само с малките и средни фирми, които не се ползват с протекцията на големите монополисти и изпълнители на обществени поръчки, но и с „неудобните” фирми на собственици, протестиращи по повод на различни пралителствени, секторни или други политики на властта.

Непряко отрицателно въздействие КТБ оказа и в областта на  правосъдието в България с пълната липса на прозрачност, справедливост, клиентелизъм, свързан със зависимости от политически партии и правителствени институции.
Казусът КТБ и начинът, по който се манипулира той доведе до замразяване излизането на страната от прехода и бетониране на  олигархичния модел на правене на политика и икономика.

Д-р Вера Ахундова -  НПО „НИЕ ГРАЖДАНИТЕ”    














Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 1| 2191 |28.03.2024 Politico: Дезинформацията се превърна в най-голямата заплаха за честността на изборите . 25| 5842 |27.03.2024 Дойче веле: Руските наказателни колонии - новият Гулаг . 29| 2800 |26.03.2024 Избори! ГЕРБ отхвърли предложението на ПП-ДБ за правителство с втория мандат . 1| 10990 |26.03.2024 Meduza: 10 въпроса, на които няма отговор три дни след атентата в Крокус

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads
НАЙ-ЧЕТЕНИ
Реклама / Ads