Фрогоко: България над всичко?! А участие в политиката на ЕС?

В тази ситуация за патриотични се възприемат и обявяват само партиите, които посочват шумно кои са националните интереси според самите тях.

Разбираемо е тогава, че лозунгът „България над всичко“ в различен аранжимент звучи навсякъде -  къде като частушка, къде като сръбски турбофолк, понякога и като деветата симфония на Бетовен - съвсем тихо, но рядко като Мила Родино.
 
С други думи обществото ни е запознато със собствените си интереси, дори често някои се борят срещу тях с високо развети трибагреници. Партиите не намират за необходимо да просвещават обществото в това кой е действителният национален интерес, нито да го поставят като дневен ред. По този начин винаги остава възможността за тях да извинят продажността и некадърността си с някоя дребна пречка или моментен приоритет и, разбира се, да подменят националния интерес с партийните си интереси, за да не пречат на далаверата. В резултат на това народът се разделя на две или поне две групи избрали своите национални интереси на база незначителни проблеми, преекспонирани от медиите и политиците, често в услуга на нечий чужд национален интерес. Така несбъдването на истински важните неща за общността, остава невидимо за обществото ни и не носи политически последствия за тези, които не са го направили или дори са му попречили. Удобно забравяйки, че дори да не е виновна, властта е отговорна за случващото се.
 
Безспорни стратегически интереси са тези, чието нереализиране работи в чужда полза ... за такива интереси се порових в програмата на правителството, която господин Цветанов лансира като България над всичко. Тонът с който е написана цялата програма, оставя впечатлението за една абсолютно безсилна и неясна позиция която „очаква“, „обявява се за“, или „би могла“  - това е видно още в първият раздел, неясно защо посветен не на вътрешните ни проблеми, а на външната ни политика. Политика, обаче, била тя външна или вътрешна, се прави   не с „очаквания“ а с  борба, не с „обявяване“, а с настояване, не с “би могла“ а с ЩЕ. В цялата програма липсват глаголи, изброяват се всякакви неща, но как ще се постигнат, остава несподелено. Тя напомня за писмо до Дядо Коледа, пише какво искаме, но не пише как ще го постигнем. Примерно точка 3  от раздел външна политика е просто констатация, не показва ниакъв план за действие каквото се очаква от програмата на едно правителство. В предпоследната точка пак там, България като че ли не е част от ЕС, но го съветва за приоритетите му.

Сякаш програмата на правителството не се отнася до неговите собствени действия, а до действията на ЕС. Подобно изброяване на симпатични желания има навсякъде. Големите и желаните неща като че ли са там, но те няма как да станат, ако липсват стъпките до тях и това обяснява защо години наред едни и същи цели са все така примамливи и все така далечени, вероятно защото България е над тях, над всичко!

Нито дума за цените на газа, нито дума за общ енергиен пазар на ЕС. Липсва позиция за становището ни по отстъпките на „Газпром“, поискано от ЕК, за което срокът изтича в края на месеца (април2017), нито намек за енергетиката като приоритет на евро председателството ни, което бе посочено от министър Делисивков.  В декларативен стил е посочено изграждането на интерконектори и либерализирането на пазара на газа. На кого ще продаваме газ, закупен на 40% по високи цени от пазарните освен на нас самите? А интерконекторите не ги ли обещаваме за пореден път?
 
„Външната политика на България ще се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Ще продължим неотклонно по пътя на евро-атлантическата интеграция.“
 
Български приоритет е запазването на значението ни на кръстопът, недопускането да бъдем заобиколени с паралелни пътища, недопускане кръстопътят на Балканите от София да се измести в Ниш. От тази гледна точка стратегически за България е железопътният транспорт и в частност връзката Солун - София – Видин, чрез която се свързваме вътрешно европейски  (само добавям, че блокадата на гръцката граница никога не спря влаковете, но спираше всички камиони). Както и ще се даде тласък на северозападната част на страната. Уви, ремонтиране и подобряване на ЖП линията няма да има, предвиден е скоростен път, но той не е приоритет, а дали отново ще се катери Петрохан и ще се гори ненужно гориво или ще се заобикаля ненужно вместо да има свестен тунел, не знаем? Очевидно обаче усилията на правителството са в посока свързването ни с Република Сърбия, а не с ЕС чрез магистрала София -Калотина и ремонт на ЖП участъка София - Драгоман. Това буди недоумение  защото сръбската страна отказва да електрифицира железниците в участъка преди българската граница границата, а магистралата ще доведе до девалвиране на Видин. Това са пари на вятъра и в полза на сръбските интереси. Така вместо да се свържем с ЕС, ще останем изолирани и през Сърбия, и през Видин, а в комбинация с неизграждането на Коридор 8 кръстопътят отново се измества към Ниш. (Напомням на патриотите, че ако Ниш все още е български в сърцата им, на практика отдавна е под сръбска юрисдикция.)
 
Коридор 8 - ЖП връзката София - Скопие и по- нататък до Дурас, с която свързваме Черно и Адриатическо море и постигаме бленуваната икономическа и социална свързаност на Македония с България, запазваме позицията си на кръстопът и се сдобиваме с лесен начин за пренасяне на стоки за и от Средиземноморието. Проект, чиято реализация е саботирана столетие, именно поради геополитическата му стойност за България. В програмата няма и дума този проект. Това остава загадка, имайки предвид, че според спогодбата между Македония и България от 1999 България има право да строи последния участък от жп линията, намиращ се в Македония (която е и последната недостроена), а част от коалицията даже има думата македонска в името си. Македония, тази толкова скъпа нам Македония, не получава нито излаз на Черно море, нито път, нито железница  - тя остава далеч от нашата сфера на влияние, но пък ще бъде обгрижена от православните ни братя в Сърбия - Русия и Гърция. В комбинация със строящите се инфраструктурни проекти в направление север - юг   кръстопътят на Балканите се мести към Ниш, нещо, което руските ни министри искаха още при управлението на пълномощията, но не го искаха за нас. Къде е България във всичко това, би се попитал всеки анализатор, а ние ще му отговорим България е над всичко това.

Александропулос - Бургас, който ще свърже Черно и Бяло море и ще намали стратегическото значение на проливите, предоставяйки евтин транспорт за всякакъв вид стоки, включително газ в индустриални количества, замествайки газопровода. За това нито дума.

Тунелът на Шипка е в програмата, но той няма да е и железопътен тунел, който да предлага превоз на големи обеми стоки и сигурен транспорт през зимата, а ще е поредното  нискоефективно инфраструктурно проектче високо в планината полезно само през летните месеци, чиято поддръжка е скъпа, а превземането му ще увеличи консумацията на горива, за съжаление и пътните инциденти, но какво от това, ние сме над тези неща, ние сме над всичко!
 
Сигурни и достъпни транспорт и инфраструктура

Даваме ли си сметка, че не магистралите, а железниците са кръвоносната система на икономиката и страната? Строенето на магистрали има малка социална стойност, защото те не свързват малките населени места и обслужват малък брой хора на фона на страната. Наличието на магистрали преди  развитието на жп структурата намалява прогнозната натовареност и така саботира по важната жп инфраструктура за сметка на пътя и в крайна сметка насочва огромни средства към търговците на горива, оскъпява транспорта и пречи и на инвестициите. Даваме ли си сметка за цената, която плащаме заради възрастните хора, принудени да шофират и заради бедните, принудени да карат неизправни коли? Плащаме с животи и съдби.

 Външна политика

България може и трябва да влияе на процесите  на Балканите, има потенциал да е стратегически играч, и партньор в региона. България има интерес  от приобщаването на страните от западните балкани към ЕС и тя трябва да е фактор в този процес показвайки им, че без нейната подкрепа това трудно би се осъществило. Какви стъпки предприемаме? Нито дума за кризата в Македония и възможна българска намеса в защита на стабилносттта на Балканитеи на българските граждани в Македония и Сърбия. Какви ще са действията ни с които ще се поствим като фактор в процесите на евроинтеграция на Македония останалите страни от Западние Балкани нито дума.Че защо нали Макейн отиде при сърбите и им каза че те са факторът, така става когато си над всичко. Нито дума относно случващото се в република Турция (България е над Турция- вижте на картата ). Къде е тогава България на Балканите? Ами как къде -България е над всичко.

 Българите зад граница

„Българската държава ще се стреми да защитава ефективно правата и да отстоява законните интереси на българите зад граница.“
Уверен бях, че  българската държава не се стреми да защитава, а просто  защитава правата на българските граждани зад граница, но нали България е над всичко. В Македония има хиляди с възстановено гражданство не без помощта на част от коалицията, още хиляди с българско самосъзнание са без гражданство. Къде е грижата за тях, за българите от Западните покрайнини ? Нищо по казуса с българското малцинство в Албания, признато от ЕП по инициатива на нашите евродепутати, водени от  двама члена на коалиционните партньори. Законът за малцинствата в Албания отново не включва българи, но фигурира македонско малцинство, което е признато  от Енвер Ходжа с договор с Титова Югославия. Нима двама мъртви диктатори и една несъществуваща държава имат по-силни позиции от европейска България? Но да бъдем над нещата.
 
Да, отсъстват много ключови позиции и интереси, няма никаква воля за активно участие в политиката на ЕС. Ако разгледаме и останалите дялове на програмата, ще има и много други слабости, силно се надявам да има корекции поне в посочените пропуски. Но, да не сме дребнави, нека сме над нещата, че как иначе България ще е над всичко?!

Андрей Врабчев