Защо нашият Колумб ”откри” катастрофите чак сега?

Преди време „откри” нуждата от магистрали. Преди това „откри” и ползата от метрото. Още по-преди нюхът му на конкистадор разкри пред душата му необятния континент на властта. Затова откриването на всякакви неща за него се превърна от хоби в професия. Реже лентата на сектор на стадион, после на пречиствателна станция, пътна отсечка или нещо друго – Колумб всеки ден. Не е лесно.

В събота на спешното съвещание, свикано от него, откри колко лошо нещо са катастрофите. Вътрешният министър Радев - АВ-то от запаса, - се скъса да прави чупки в кръста, да се кълне колко прав е премиерът и да обещава всякакви мерки за решаване на проблема. Съобслужващите медии понесоха като ехо новината за нови камери, екипи, проверки за дрога... Пардон, това за дрогата го каза младши колумбовеца – приятелят на Мето Илиенски, а сега главен секретар на МВР – Младен Маринов. Защото Кой, ако не той разбира истински от „белото”... Може това да е натежало за изборът му. В пълния набор от аргументи, ако разбирате от намеци.   

 

Но да се върнем на катастрофите. Че сме първи по брой на жертвите на глава от населението – факт. Но и на това съвещание не се чуха някои от истинските причини за драматичното положение. А именно:

 

1. Лоши, безобразни пътища. Дори по магистрала „Тракия” има опасни участъци. За ”Хемус” да не говорим – там смъртоносните отсечки са повече от сигурните. Има поне трийсетина зони на смъртта, за които не се прави нещо от години. Петолъчката до Сливен, Бяла, Русенско, Кресненското дефиле, пътя Варна – Бургас, тунел „Витиня”, завоите преди Тетевен, Асеновград – Смолян, цели участъци от прохода „Петрохан”, половината от околовръстния път на София, стария път София - Перник и др.

 

2. Лоша или липсваща маркировка. По над 80 на сто от пътищата в страната след залез шофьорите не виждат къде свършва асфалта и почва канавката, ако има такава. Разминаванията с тежкотоварни автомобили са чиста руска ролетка.

 

3. Безобразно състояние и поставяне на пътните знаци. Топката се прехвърля от институция на институция. Положението обаче си остава трагично. Често водачите се озовават в капан и не знаят накъде да хванат преди или след населените места, проходи, кръстовища, детелини, разклони и пр.

 

4. Отвратителна инфраструктура на селища, през които минават главни пътища. Например Луковит. Шофирането през града, който е по средата между София и Русе, е адско премеждие. Кръпки, неравности, дупки, разкопки... Кошмарни са над 70 на сто от пътищата в Плевенско, Врачанско, Ловешко, Габровско, Великотърновско, Разградско, Търговишко, Шуменско, Видинско, Монтанско... Отврат! Някои са абсолютно непроходими. Ако по случайност не катастрофираш, то разбита предница, проблем с джанти, гуми и окачването са гарантирани. По този проблем топката се прехвърля от общините към държавата и обратно.

 

5. Масово шофиране в пияно състояние и без книжка по селата и междуселските пътища. Над 80 на сто от ромите в България карат без книжки. На никой не му пука... Пътната вакханалия след 22-23 часа е пълна.

 

6. Непонятни и често странни акции и действия на пътните полицаи. Те обаче не са виновни, защото: всекидневно инструкциите се променят, нови заповеди отменят предишни, нови началници сменят старите, политици кадруват абсурдно, спускат се ръководители-парашутисти, несигурност за служителите и често глупави разпореждания. Това демотивира.

 

7. Недосегаемите баровци и агресорите на пътя. Прастар проблем, който не е решен и до днес. Водачи на режимни автомобили се държат като варвари на пътя, което окуражава шофьори да имитират поведението им. В България с пари и връзки можеш да потулиш скандал, нарушение и дори да избегнеш закона.

 

8. Остарялата матрица, по която се обучават водачите  у нас. Нафталин и шмекерии = лоши резултати. Неграмотни водачи: не познават правилата, пътните знаци и колите, които карат.  

 

9. Тотално непознаване на правилата за оказване на първа помощ при катастрофа. В много случаи това е причината за смърт и травми за цял живот.  

 

10. Безброй промени в закона през последните години, но резултат няма. Виновните за произшествия все още не се изпращат като санитари в травматологиите и спешните цетрове – да осъзнаят какво са причинили.

 

11. Следователи и прокурори не осигуряват годни доказателства за вината на причинителите на катастрофи пред съда. Дали е поради трудности в раследването, нехайство, некомпетентност или корупция – открит въпрос.

 

12. Медийно затъмнение за истинските проблеми и шумна пропаганда на кампанийните мерки.

 

На спешното съвещание, свикано от Борисов, за тези неща не чух да е станало дума. Което доказва, че и този път нещата ще са театрални до следващия път.

Целта на съботната сбирка трябва да се търси другаде. Повърхностното изговаряне на познати и омръзнали обещания ни карат да се съмняваме в изложените мотиви. Затова се сещам, че два дни преди събота президенът Румен Радев бе на среща на върха в НАТО. Там се е видял с ръководителите на държавите-членки. След това бе при папа Франциск във Ватикана. Запознати твърят, че Радев е провел важни разговори с колеги по важни за България въпроси. Нормално е Борисов да ревнува. Той не възприемаше Росен Плевнелиев като конкурент, но Радев със сигурност е такъв. Което наранява егото му. А Борисов много обича да е сред големите батковци и каки, да се ръкува и снима с тях. ("Мен три папи са ме галѝли по главата!" - Борисов към британския си колега Дейвид Камерън.) Докато Радев бе в Брюксел и Рим той бе в София и инкасираше удари от скандалите с партньорите му патриоти в кабинета. Като например назначаването на вице-премиера Валери Симеонов за председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Много е възможно да е научил и за някои от темите, по които Радев е говорил я с Тръмп, я с Меркел или някой друг. Преди това Борисов не се сдържа и заяде Радев за бойната авиация, като нарече купуването на нови самолети „последна грижа”. Не знам за вас, но за мен това е прехвърчане на искри. А като прибавим и очакваното разсекретяване на стенограмата от разговора при Плевналиев за фалирането на КТБ – нещата стават още по-огнеопасни.

Затова от ПР гледна точка новините, свързани с Радев, е трябвало да бъдат спешно „покрити”, за да отслабне болката в злъчката... Така се е появила идеята за катастрофите по пътищата.

А заради ПР-а човек става и Колумб. Което от друга страна е нещо като джакпот за фирмата, която ще осигури новите камери за МВР. Може да я изберат и без обществена поръчка заради спешността на ситуацията. Дори може вече да е избрана. Освен това след месец министър Радев ще събере медиите и заедно с главния секретар Маринов, - той и приятел на Мето Илиенски, - ще обяснят как благодарение на взетите мерки и грижите на първия държавен и партиен ръководител нещата са се подобрили. Нещо като „Лачените обувки на българското кино”...

Че проблем има - е ясно. Подходът за решаването обаче е доста съмнителен. 

 

Д-р Димитър Попкутуев