Само във Фрог: Най-младата жертва на „Наглите” строи училища в Непал като доброволец

Припомняме ви, че на 11 януари 2008 г. 14-годишният тогава Джорджио беше отвлечен пред дома си в София на прибиране след училище. Похитителите го пуснаха на свобода след 11-дневен плен. Майка му Катрин плати откуп от 200 000 евро.

Докато съдът шокира цяла България с решението си да пусне предсрочно от затвора похитителите му-рецидивисти Любомир Димитров-Гребеца и Ивайло Евтимов-Йожи, 23-годишният Джорджио по цял ден бърка бетон. През малкото свободно време учи децата на английски език. От съображения за сигурност, веднага след нападението, Джоржио беше изпратен да живее и учи в Лондон. Преди година завърши с отличие магистратура „Международни отношения и дипломация”. Близките му споделиха още, че няколко месеца работил, за да събере пари. Дал ги всичките, за да замине за Непал. Направил го с помощта на американска неправителствена организация. „Човек не трябва да е силен на думи, те не значат нищо. Важни са делата”, обяснил решението си. В момента младежът живее в палатков лагер, спи в чувал и се къпе с кофа вода.

Преди две години Джорджио призна в интервю за Фрог: Благодарен съм на  майка ми, че ме е отгледала да бъда такъв, какъвто съм  и разбира се на някои мои приятели, които ми помогнаха да съхраня и да изразя идеалистическите си възгледи. Ето например след отвличането започнах да вярвам много повече в полицията. Естествено, че  винаги ще има добри и лоши полицаи. Не  всички са боклуци, както ги обиждат хората.  Убедих се, че има ченгета, които искат да свършат нещо добро. Няма да забравя Валентин Цоновски, който ми помогна да бъда освободен. Този човек направи невероятни неща за мен. Заради такива като него винаги ще искам да се връщам в България. Но има и други, които работят като полицаи само  защото ги друсат някакави комплекси и си мислят, че като имат някаква сила над хората се чувстват по-удовлетворени. За съжаление големият ни проблеме е, че овластените хора не са отговорни.

Младежът разкри, че рядко говори пред приятели за отвличането си.  Когато разберат какво съм  преживял започват да ме гледат с недоумение. Направо изпадат в шок. За тях това са  някакви неща, които са виждали само по филмите. Едно е да го да видиш  в новините или да го чуеш по радиото,  съвсем друго е да разговаряш с човек, който  го е изпитал на гърба си.  И знаете ли, не се вълнуват толкова от случката, а от това, че не съм се превърнал в циничен негативист след цялото това изживяване. Ако трябва да бъда честен много често се връщам в мислите си към тази исторя. Но не изпитвам болка, преодолял съм я. И осъзнавам, че отвличането ме направи по-силен.  Разбрал съм, че няма смисъл да се крия от преживяното, да го отбягвам. Човек, трябва да се научи да се справя с нещата, които му идват на главата.

На въпрос какво  би казал на похитителите си, младежът призна лаконично: „Нищо. Просто ще ги попитам: „Заслужаваше ли си?””.

Катя Илиева

Катрин и Джорджио Маркови