Сълзите на Цветанов и сицилианското противоречие

За страничния наблюдател може и така да е, но за хората, които познават политическия арсенал за убеждаване, нещата са доста по-различни. Цветанов се разчувства за жертвите на едно наистина брутално престъпление. Никой човек не заслужава да преживее това, което е минало през главата на  въпросното семейство, за което той говори. Но проблемът е, че сълзите му се губят някъде, когато става дума за други, не по-малко брутални неща, с които той е запознат, но подминава с мълчание и неангажираност.

Например съдбата на изгонените от МВР ченгета, които той спомена като съвестни професионалисти, работили по тежките разследвания. Тези хора бяха изхвърлени на улицата и превърнати в мишена за всички бандити, по които са работили и спомогнали да бъдат осъдени. Те имат деца, някои внуци, семейства. Получават заплахи, включително за убийство. Защо Цветанов не пророни поне сълза за тях?

Никакви чувства и загриженост Цветанов и партията, на която е зам.-председател и която управлява трети мандат, не проявяват и към жартвите на други престъпления. Те са оставени да се оправят сами, Не само това, ами търпят нови издевателства и унижения. Ще спомена само, че някои от жертвите на "Наглите" са проверявани месеци наред от данъчни, за да доказват откъде са намерили пари да платят откупи и да спасят живота на близките си. Такова нещо съществува само тук.

Ами свидетелите? Държавата нехае за тях. Някои са заплашвани, други умират низвергнати, трети бягат в чужбина. Цветанов е давал неведнъж обещания на хора, дръзнали да говорят в съда срещу убийци и рекетьори, но после никой не се интересува от съдбата им. А някои дори са убити.

Европейските и американски служби поздравиха страната ни за успеха и дори тайничко завидяха на възможностите на службите ни по време на първото управление на ГЕРБ. Борисов и Цветанов често се хвалят със славните постижения, като не пропускат и до днес във всяка предизборна кампания да ни го напомнят.  Но заслугата не е тяхна, а на десетките обикновени служители и криминалисти, които не са забравили какво е граждански дълг и отговорности. Те залавят убийците, тоновете наркотици, рекетьорите, сводниците. Ако е политически изгодно ги тупат по рамото и дори ги награждават. Ако обаче задкулисието нареди - изхвърлят ги за нула време. Примерите са много. Мястото на тези хора се заема от нагаждачи, псевдопрофесионалисти, корумпирани и зависими хора.

Цветанов преживя няколко дела срещу него, с някои дори скалъпени от прокуратурата обвинения. Тогава се жалваше, че му е тежко, търсеше подкрепа и разбиране. И ги получи. Когато хора с доживотни присъди и такива, които лежат за убийства палежи и изнудвания почнаха да съдят от затвора разследващите - Цветанов мълчи. Не смее да каже дума, за да не разсърди държавното обвинение, Цацаров и Пеевски, който дърпа конците на немалко кръгове в магистратурата.

Подобна ситуация описва Алфонсо Сабела в книгата си „Лов на мафиоти”. Нарекъл я е сицилианско противоречие. „Тогава защо се удивлявам на поредното сицилианско противоречие. Сигурни ли сме, че става дума за парадокс, когато преследвачът стане преследван... когато ловецът стане плячка”, отбелязва Сабела. Полицаите, с чиито резултати се хвали вторият след Борисов, са смачкани, унизени. Жертвите са на същото дередже. Свидетелите са оставени на милостта на съдбата. Какво ще каже за това Цветанов? Има ли и за други случаи подготвени сълзи? Едва ли.  Пък и ще се получи като със сълзите на Цецка Цачева по време на предизборната кампания за президент - уж било за първи път, а се оказа, че сценката вече е играна. Съжалявам, че го казвам по повод трагична загуба, но такива са фактите. Актьорското майстворство е част от арсенала на политиците, за да спечелят на своя страна избирателите. „Обикновено умираш, защото си сам или защото си влязъл в много голяма игра”, обичал да казва доказаният борец срещу мафията съдия Джовани Фалконе. Думите му обаче едва ли ще просълзят Цветанов.

Катя Илиева