Църквата отдава почит на Свети Наум Охридски

Свети преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли Св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на свети Методий той заедно със Св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис­ Михаил го приел с радост. Свети Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а свети Наум останал в тогавашната столица Плиска. В 893 година на историческия църковно-народен събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав.

На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество Св. Борис–Михаил, а Св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен Св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на Св. Архангели и живял в него десет години. Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си.

Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.