Интелигентните разпознават фалшивите новини, сочи проучване

Изследването e концентрирано върху това дали и доколко обществото разпознава фалшивите новини и беше представено на конференция "Фалшиви новини, пропаганда и геополитика", организирана от Фондация "Конрад Аденауер" - Медийна програма Югоизточна Европа в партньорство със "Софийски форум за сигурност" и фондация "Медийна демокрация", съобщи БНТ.

Представителите на средното поколение, с висше образование, живеещите в столицата и големите градове са хората, които в най-голяма степен разпознават фалшивите новини. Хората от малките населени места, с по-ниско образование и част от младите хора проявяват по-ниска степен на разпознаваемост на фалшивите новини, което ги прави потенциален обект на тяхното влияние, коментира Боряна Димитрова от "Алфа рисърч".

Според данните 24,7 на сто от анкетираните забелязват фалшиви новини всеки ден, 16,8 на сто - няколко пъти седмично, 17, 3 процента - няколко пъти месечно. Като се добавят и тези, които няколко пъти годишно забелязват такива новини, общо около 71,5 на сто реално твърдят, че забелязват фалшивите новини, обобщи Димитрова.

Изследването показва, че телевизията остава абсолютен фаворит, от който хората се информират по теми за българската и международната политика. Това говори за високата отговорност на този канал, когато трябва да се парират фалшиви новини, отбеляза Боряна Димитрова. Наблюдава се бурно развитие на новинарските интернет сайтове и социалните мрежи като източник на информация /23,6 на сто за сайтовете и 22,5 на сто за социалните мрежи/. Те изпреварват вестниците и списанията /18 процента/ и радиото /16,6 на сто/.

При младото поколение - между 18 и 30 години, делът на тези, които се информират от сайтовете и социалните мрежи достига 83 процента срещу 77 процента за телевизията. В тази група новинарските интернет сайтовете и социалните мрежи са надминали телевизията.

В други две социални групи се наблюдава същата тенденция, макар и не с този размах. Например при висшистите 86 процента се информират от телевизията, а 75 на сто - от сайтове и социални мрежи, а при жителите на големите градски центрове, предимно на столицата - 79 процента от телевизията и 64 на сто от сайтове.

Данните показват, че се запазва високо доверието към ЕС. Димитрова коментира, че независимо от много разнообразните канали на информация, пропаганда и внушения през последните години, българското обществено мнение остава определено в ориентацията си както по отношение на ЕС, така и по отношение на колективните сили на сигурност.

По време на дискусията германският журналист Даниел Мосбрукер посочи, че фалшивите новини действително са опасни и влияят на общественото мнение. Той цитира проучване, според което 35 процента от германците се страхуват от фалшиви новини и от въздействието им върху демократичния дискурс. Според него фалшивите новини са опасни за медиите, защото могат да подкопаят доверието в журналистиката.

Дейвид Кроуфорд, който се занимава с разследваща журналистика, също предупреди, че фалшивите новини могат да удавят истинската журналистика. Целта на фалшивата новината не е да променя нещо, което е публикувано като новина, а да се спечели време, а освен това тя посява зрънцата на съмнението, смята той. Фалшивите новини повтарят всичко във всякакви варианти, а има проучвания, които потвърждават, че ако фалшивата информация бъде повтаряна достатъчно често, повечето хора ще я възприемат като по-достоверна, отбеляза той.

Галина Шимански- Гайер, която работи в сайт за разпознаване на фалшиви новини, разказа за някои от инструментите, които могат да бъдат разграничени те, включително когато става дума за снимки и видео. Например чрез Гугъл може да се провери дали една снимка или видео е използвана за друга новина. Експертът обясни още, че понякога за видеата се наемат и актьори, които играят различни роли. Използва се и приложението Гугъл мапс, с което могат да се проверят детайли от видеото.

Орлин Спасов от Фондация "Медийна демокрация" отбеляза ролята на телевизията и посочи, че новините са нещо като витрините на телевизиите, а в същото време качествената преса в България е с много малък сегмент на пазара и достига до ограничена публика. Според него информацията от интернет сайтове се проверява и хората я засичат с новините във водещите телевизии. Може би има механизъм на известна автокорекция на медийната среда, смята той. Орлин Спасов постави и въпроса за баланса между свободата на изразяване и сигурността. Не ми се вярва дилемата да е сигурност или свобода, трябва да намерим решение, водещо към към формулата "и сигурност, и свобода", смята той.