Ченалова: Вчерашното заседание на ВСС беше поредното падение

В мига в който заговори главният прокурор, Ясен Тодоров скочи и светкавично се облече, Галя Георгиева спринтира към изхода, а останалите като по телепатична команда / всички знаем, че не е телепатична/ напуснаха заседанието, нищо че това им е работата и за това им плащат данъкоплатците.Ужасяваща арогантност и презрение към закона !Потресаващо падение на човешкото достойнство!Безапелационна демонстрация на пренебрежение към магистратската общност!Време е да се загърби страха, удобството, безразличието.Алтернативата е – всички в пасатора- една маса, сива, подчинена, безмълвна, жива биологично и мъртва завинаги.Във ВСС има малка група хора, които биха могли да се откажат, да напуснат, да сключат сделки, да наведат глава, да се обезличат.Но не го правят!Все още не го правят.Заради всички нас, които наблюдаваме и мълчим.

Намерих това стихотворение в едно от есетата на Георги Марков.Написано е от неизвестен чехословашки студент по време на събитията от 21.08.1968година, когато войските на Варшавския договор навлизат на територията на Чехословакия, за да окажат „ братска помощ против контрареволюцията“.

„Мълчи!

Който е открил тази ужасна дума

Мълчи,

Той е прав.И ние сме прави

Затова мълчим!

Истината ли някой тъпче?

Мълчи!

Клепките ли ти треперят?

Мълчи!

Зрението ли ти чезне?

Мълчи!

Искаш ли да крещиш?

Мълчи!

Усетиш ли кръвта ти да кипи?

Мълчи!

Искаш ли да излееш гнева си?

Мълчи!

Съхне ли езикът в устата ти?

Мълчи!

Насочват ли танковете срещу тебе?

Мълчи!

Целят ли се оръдията в тебе?

Мълчи!

Донесат ли сина ти мъртъв

Мълчи!

Когато братята ти те прегръщат за да те удушат

Нищо, нищо!Само мълчи!

Захлупят ли те ?

Мълчи!

Ядат ли те червеите?

Мълчи!

Повдигне ли змията главата си?Съскай като нея!

Само мълчи!

ДА БЪДЕМ ОСТРОВ НА ТИШИНАТА

ЗА ВЕК,ДВА ИЛИ ТРИ

МОЙ НАРОДЕ – МЪЛЧИ!

Ще се превърнем на камък грамаден

Овален камък на тишината

Покрит с малко мъх,

Върху който щиковете ще напишат

Че ние – мълчахме!

Що се отнася до мен

Обещавам да мълча…

Когато умра!

Моето каменно лице

Ще бъде уверено,

Презрително и тихо,

Със стиснати устни

и стиснати юмруци!

А сега?

Обещавам, ще опитам

Лудо да мълча!

Ние поетите сме с вас

Вие ще бъдете с нас!

….

Тишината ни разкъсва отвътре

И ни зове

Навярно ще останем сами,

Но нека не се дадем

НИКОМУ

Докато можем да дишаме!

Есето завършва с думите : „ Историята на човечеството е пълна с трупове на диктатури и диктатори.Но свободата и вечния стремеж на човека към нея никой никога не е успял да убие.Когато са и нанасяни удари, тя е потъвала в мълчанието на народи като чехословашкия, за да съхрани и изгрее отново по – силна и по – примамлива.Ние вярваме на тази свобода, ние я чакаме, ние я търсим, ние страдаме и умираме за нея- и това е нашето щастие.“

Щастливи хора ли сме българите?

Румяна Ченалова , фейсбук