Директорът на ”Вайбър”: Децата ми не използват „Вайбър”, смарт телефони, не гледат екраните

Днес живее и работи в Силиконовата долина, говори 4 езика, а от 6 месеца е главен изпълнителен директор на „Вайбър”, съобщи БТВ.

– Нека да започнем с нещо за теб. Кажи ни нещо повече за себе си?

– Като какво

–  От къде си? Къде живееш сега?

– Французин съм, на 47г. Баща съм на 3 деца, три прекрасни деца. Живеем в САЩ, в Сан Франциско от малко повече от 3 години. Семейството ми е базирано в САЩ. Децата ми ходят на училище в САЩ. И аз пътувам много, защото както знаеш „Вайбър” е глобална компания и аз трябва да бъда на различни места и да се срещам с различни екипи. Така, че това е. Това съм аз. Аз съм малко като източен главен изпълнителен директор, пътуващ из света, който е винаги свързан и опитващ се да се прибере обратно вкъщи колкото се може по-рано, за да си види децата. Защото аз наистина имам нужда да ги виждам, колкото се може повече.

– Кога беше първият път, когато използва мобилен телефон?

– Дори не знам дали си била родена тогава. Беше през 1996 г. Преди 21 години. Имаше един телефон като този, ето толкова голям. Една голяма „Нокиа”, ето такава. С голяма антена. Аз използвах много малка Нокиа. Сега правят подобрена винтидж версия. Малка „Нокиа 90310”. Това беше любимият ми телефон, защото можех да го побера в джоба си.

– Какво си мислеше за мобилните телефони тогава?

–  Тогава?

– Да. Представял ли си си някога, че сега ще живеем във време, в което ще използваме смарт телефони с VR и какво ли още не?

– Никой не би могъл да си представи това. Изглежда невъзможно. Забавно е да виждаш скоростта на всичко това. Когато аз започнах да използвам мобилен телефон, това беше само телефон, ние провеждахме разговори чрез него, много често. Сега, ако трябва да говорим за тийнейджъри, те не използват телефони, те пишат съобщения. Те дори не използват бутоните.

Забавната част  е, знаеш ли, когато аз започнах във Вайбър, връщах се от пътуване със семейството си. И детето ми, 8-годишното ми дете, ме попита какво правиш сега? И аз казах това е нов бизнес, нарича се „Вайбър”. Той попита: „Какво е Вайбър?” И аз им показах логото на „Вайбър”. И ти знаеш, в логото има иконка за съобщение и този телефон, но нормалния, обикновения телефон. И той погледна към телефона и каза: „Какво е това, татко?”. И аз казах: „Телефон е.” И той: „Това е телефон?”. И затова е толкова забавно, защото е толкова кратко и толкова бързо, че не бихме могли да си го представим.

Може би Стийв Джобс е можел да си представи това, когато е създавал айфона, но трябва да си призная, че не съм осъзнавал, че това се задава. Толкова е бързо, невероятно е. Светът е променен и това е най-вълнуващата част. Наистина смятам, че следващите 10 години ще бъдат още по-динамични от последните 10. Нещата ще се променят много, много бързо и това е много вълнуващо също.

– Твоите деца използват ли „Вайбър”? Колко годишни са?

– Не, те все още не играят игри, не използват „Вайбър”, не използват смарт телефони, не гледат екраните. Опитвам се да ги държа колкото е възможно по-далеч от това, защото те са малки. Те са на 8, 5 и 3 години. Опитам се да ги откъсна от всички устройства като цяло.

– Ти си започнал от малка компания, сега управляваш огромна. Каква е разликата в това да управляваш по-малка и голяма компания като тази?

– Да. Предизвикателство е, защото знаеш когато имаш екип от 20-50 човека на едно и също място – това е семейство, живеещо заедно. Ние прекарваме повече време с този екип от колкото със собственото си семейство. Много е лесно, защото познаваш всеки, виждаш всеки, прекарваш часове с всички хора. И има този стартъп дух. И тогава ти растеш, и растеш, и растеш и ние имаме повече от 400 човека по света във „Вайбър” и е предизвикателство да поддържаш този стартъп дух.

Ние имаме нужда да подберем предприемачи и да създадем малки проекти, където хората да открият това приключение за себе си и да са ентусиазирани за това. Това е основното предизвикателство.

Второто предизвикателство – „Вайбър” е такава глобална компания, не е за вярване. Ние работим във все повече и повече държави. Ние имаме 26 или 27 различни националности в нашия екип. Много различни култури са, различни езици. Голямо предизвикателство е, защото ти трябва да говориш с тези хора, да се разбирате, да споделяте едни и същи цели. И е особено това, че „Вайбър” има много различно позициониране в различните държави. Брандът не е един и същ, не се възприема по един и същ начин в различните държави.

Създадохме дискусия и е много забавно, защото хората в Англия, или хората в България, или пък хората в Шри Ланка – те не виждат „Вайбър” по един и същ начин. Те не гледат на „Вайбър” по един и същ начин.

– Какво ще кажеш за хората от екипа тук в България?

– Ние имаме много добър екип тук в България. Млади хора, стартъп настроение. Намираме се в момента в споделено място за работа, което си е приключение. Стартъп начин на мислене. И когато гледам към резултатите и числата, които имаме тук, съм впечатлен. Ние сме на първо място сред приложенията за съобщения в региона, не само в България, но и в държавите наоколо. И все още растем много. Мога да кажа, че съм много щастлив с екипа тук. Те живеят с „Вайбър”, сякаш те са създателите на „Вайбър”. Това е предприемаческа мисъл и то много добра такава.

– Ние имахме възможност да работим с твоя екип тук в България и видяхме, че са много ентусиазирани и се наслаждават на работата си. Как постигаш това? Как ги вдъхновяваш? Имаш много екипи по света, които ръководиш. Как правиш това?

– Знаеш ли, има едно общо нещо за всички по света. Ние всички имаме нужда от надежда. От визия, от нещо, което да ни вдъхновява. Нещо достатъчно голямо, достатъчно амбициозно, което да ни накара да даваме от себе си тези 101%. Мисля, че е важно за хората да разберат, къде искат да стигнат и кога точно.

Каква е дългосрочната визия? Това е нещото, което се опитвам да споделя с тях. И смятам, че изпращането на съобщения е нещо много важно и има много силно бъдеще, защото всички потребители по света, прекарват 80% от времето си на мобилни телефони, те го прекарват на приложението за изпращане на съобщения, на любимото им. И ние виждаме как нашите потребители прекарват часове във „Вайбър”. Ако успеем да им предоставим повече услуги във „Вайбър”, това го правим сега с новите си продукти, допълнителни опции в чатовете, пазаруване.

Това носи допълнителна стойност на тяхното любимо приложение. Това го превръща в супер приложение. Приложението се превръща във входна врата към останалите услуги в мобилното пространство.

Това е много вълнуващо, защото някаква нашия визия за продукт, може да се превърне в много важен продукт в живота на потребителя. И това е вълнуващо. И ние трябва да трансформираме тази визия в конкретни проекти. Придържаме се към числата, гледаме ги и се опитваме да ги подобрим. И се опитваме да подберем хора, които са предприемачи по природа. Хора, които са способни да създадат свои собствени стартъпи. Този тип хора и този тип енергия може да ни отведе много далеч.

– Какво те вдъхновява теб самият?

– Да. Това, което ме вдъхновява са проектите, насочени към хора. Хората могат да изградят големи неща и то не голям брой от хора могат да правят големи неща, а ако са мотивирани. За мен е вълнуващо да виждам как хората, бивайки малко по-умни и малко по-последователни, могат да създадат наистина луди неща.

Когато бях дете, аз бях запален по легендата за Давид и Голиат. Дейвид е толкова фантастичен. Той е значим. Малък, но значим. И винаги съм бил така. Винаги съм уважавал способността да правиш големи неща с ограничен брой ресурс, а не с милиарди, милиарди долари. Това е, което ние правим. Ние сме научени да бъдем значими и да правим неща, базирано на нашата енергия на нашите хора.

И тук в България имаме много добри позиции и много добър екип, защото първо хората са много международно разположени, те говорят много езици. И трябва да работят в целия регион наоколо, не само България, а и със съседските държави. Това създава много специфична ситуация,  когато имаш няколко страни с различни езици, различна култура и трябва да напаснеш вайбър маркетинга, както и вайбър продуктите то тези различни нужди. Това е вдъхновяващо.