Търчи-лъжи забавлява Настрадин Ходжа и Иванушка Дурака

Докато Търчи-лъжи забавляваше участниците в Световния петролен конгрес в Истанбул, за което някои от тях му пускаха монетки в паничката, а други го тупаха по рамото: горкият, пак не е разбрал, за какво сме тук – излезе последната статистика на злото митично същество с магически способности Евростат. Невидимите слуги от къщичката на кокоши крак в Брюкселската гора бяха изчислили, че смъртността е най-голяма сред поданиците на Търчи-лъжи. Хората му мрат като мухи, а Търчи-лъжи се нагиздил и се снима с всеки сякаш няма грижи, - вдигаха рамене Али Баба и черийсетте разбойници, събрали се край Босфора за поговорят за плячката в пещерата на съкровищата. (Търчи-лъжи се надяваше приказните герои да не са чували за Асеновград, Бяла, Смолян, където боят настана... Пазеше в тайна и промените в Закона за съдебната власт, защото знаеше колко са лобистки, обслужвайки другарчето му Търчи-краде – Голям Делянчо...)

Вечерта Търчи-лъжи уморено се погледна в огледалото. Отсреща му се хилеше Търчи-краде... Сиреч, Делянчо от ДьеПиСьету. Големи сме, - рекоха двата образа в един глас.

Sic transit gloria mundi – Така преминава световната слава.

Търчи-лъжи не знаеше латински, в джобчето му дрънкаха жълтички, а високата смъртност бе добра новина: по-малко разходи за пазаруване на изборния панаир...

Европейските приказни герои, Настрадин Ходжа и Иванушка Дурака му се смееха, но не знаеха, че той си е направил добре сметката. Плащаха я умиращите крепостни...

Освен това носът му отдавна не растеше след всяка лъжа – нямаше накъде повече...

Анжел Паралийчев